Определение № 662 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 451/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Н. А. от гр. В. Т., чрез адв. Й. Й. против определение № 225/13.06.2012 по в. ч. гр.д. №271/2012 год. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 4 от 18.04.2012 год. по гр.д. № 2/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр. осн. чл. 28 от ЗОПДИППД на К. срещу Г. Н. А. от гр. В. Т. чрез налагане на възбрана на недвижим поземлен имот № ****, в кв. ** по плана на [жк], [населено място] като е определен едномесечен срок за предявяване на иска, считано от влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство сл. д. №38/2010 на ОСл.О в ОП гр. В. Т.. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и обезсилване на определението, с което е наложена обезпечителната мярка, доколкото искането е направено от лице което няма процесуална легитимация за това. Изтъква се също, че съдът е допуснал обезпечението без да излага мотиви относно наличието на предпоставките по чл. 391,ал.1,т.1 ГПК. С касационната частна жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, съобразно разп. на чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280 ГПК. Ответникът по касационната частна жалба - К. – чрез ТД на К. – [населено място] оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, и срещу подлежащ по арг. от чл. 23 ,ал.2 на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност / ЗОПДИППД/ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване частният жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: „Зам. Председателят на К. правоспособен ли е да иска допускане на обезпечение по ЗОПДИППД и да представлява комисията пред съда, при положение, че не е законен представител на Комисията, не е оправомощен от председателя на Комисията да я представлява пред съда и Комисията не е имала назначен съобразно разпоредбите на закона председател?” Касаторът счита, че отговорът на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което иска касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Мотивираното искане по чл. 22,ал.1 от ЗОПДИППД за допускане на обезпечението по бъдещ иск, в случая действително е подписано от А. Ц. - заместник-председател на К.. По делото не се спори, а са представени и доказателства, че същата е имала това качество към датата на подаване на искането за обезпечение / 17.04.2012 год./ и че председателя Т. К. е бил освободен от длъжността със заповед на Министерски съвет от 25.02.2012г. Правомощията на зам. председателя на Комисията са законово регламентирани в разпоредбата на чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на К.. Съгл. чл. 18,т.2 от него зам. председателят замества председателя при негово отсъствие. Следователно с устройствения правилник на Комисията нормативно е уредена възможността Зам. Председателя да упражнява правомощията на Председателя в това число и да представлява комисията пред съда при негово отсъствие, респ. когато длъжността е освободена и не е определен нов Председател. Цитираната разпоредба е ясна и не се налага нейното изрично тълкуване. С оглед на това условията за допускане на касационното обжалване на посоченото основание -чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не са налице и касационно обжалване на визираното основание не следва да се допуска. /В. в тази връзка ТР на ОСГГТК № 1/2009 год., т.4 /. В този смисъл са и Определение № 632/12.09.2012 год. по ч. гр.д. №485/2012 год. на ІV г.о. на ВКС и Определение № 407/04.10.2012 год. по ч. гр.д. №392/2012 год. на ВКС, 2-ро г.о. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.