Определение № 452 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2013 г.

Русенският окръжен съд, с въззивно решение от 12. 11. 2012 г. по гр. д. № 865/2012 г. е изменил мерките за режима на лични отношения, определени с решение по гр. д. № 4120/2010 г. на Русенския районен съд и постановил бащата П. Х. да осъществява лични отношения с детето В. Х., родено на 04. 02. 2008 г., както следва: всяка първа събота от месеца с преспиване в дома му от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя и всяка трета събота от месеца от 9ч. до 19 ч., както и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, а също и коледните или новогодишни празници на ротационен принцип всяка година при следната поредност - първата година, считано от постановяване на решението, за новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 17 часа на първи януари, а следващата година, за коледните празници от 10 часа на 25 декември до 17 часа на 26 декември. Д. Й. Х. от [населено място], майка на детето В., е подала касационна жалба срещу въззивното решение, с искане да бъде отменено като неправилно. Към жалбата е приложено изложение по допустимостта на касационно обжалване. Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. В. Х. от [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд приема следното: Искането на жалбоподателката Х. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасяне на въззивния съд по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл за изменение на режима на лични отношения, мотивирайки се с интереса на детето, но е преценявал този интерес с общи критерии, а не индивидуално за конкретния случай. Възраженията на жалбоподателката се отнасят главно за предвидения режим на преспиване на детето в дома на бащата през първата събота на месеца и през коледните и новогодишни празници с оглед на фактическите данни по делото, че при продължителен престой на детето при бащата, то е изпитвало психически травми. Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е позовал на задължителната съдебна практика - ППВС № 1/1974 г. и приложил точно закона – чл. 59, ал. 4 СК, като се е произнесъл по спора за изменение на режима на лични отношения на детето с бащата с оглед интересите на детето. Това е решаващият критерий, който предвиден от закона и прилаган постоянно в съдебната практика, което изключва необходимостта от развитие на правото. Самият критерий – интересът на детето, задължително изисква индивидуален подход в преценката на всички обстоятелства с оглед личността на детето и другия родител и конкретните проявни форми на взаимоотношения между тях. Въззивният съд е мотивирал решението си на базата на тази индивидуална преценка на интересите на детето В., като е съобразил изцяло фактическите данни по делото и е аргументирал изводите си за най-подходящия режим на лични отношения между нея и бащата П. Х.. По изложените съображения Върховният касационен съд