Определение № 50197 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 613/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 1232 от 24.11.2021 г. по т. д. № 1023/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 19 състав решение № 260382 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 4922/2020 г., с което е уважен предявеният от [община] срещу министерството иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 260 384.04 лв., представляваща плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.5-03/2011/005 от 06.08.2012 г. за изпълнение на проект „Интегрирана система за градски транспорт на [населено място]“, финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Твърди се, че поради неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с определяне на финансови корекции въззивният съд е достигнал до грешни правни изводи и немотивираност на постановения от него акт. Развити са подробни съображения за характера на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на процедурата по налагане на финансови корекции, с които касаторът обосновава становището си, че решаващият състав е смесил процедурите по преразглеждане на наложена финансова корекция и по възобновяване на административното производство за издаване на административен акт – решение за налагане на финансова корекция, в резултат на което се е стигнало до неправилния извод за липса на възможност за предприемане на последващи действия на УО на ОПРР по налагане на процесната финансова корекция. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи; 2. Какъв е характерът на изявленията за финансова корекция по смисъла на § 10, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които са налагани финансови корекции до влизане в сила на СУСЕСИФ – гражданско-правно изявление или административен акт; 3. Хипотезата на чл. 13, ал. 8 на МОФК (в редакцията от ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г.) включва ли преразглеждането на процедурата, по която е отказано налагането на финансова корекция; 4. Преразглеждането на процедурата по наложена финансова корекция по смисъла на чл. 13, ал. 8 на МОФК (в редакцията от ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г.) представлява ли възобновяване на административно производство по издаване на финансова корекция, уредено в чл. 99 и следващите от АПК“. По отношение на първия от въпросите се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочване на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а по отношение на останалите три въпроса – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, касаторът е заявил бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация – Община Русе – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че: Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ и Община Русе, в качеството на бенефициент, е сключен Договор №BG161PO001/005 от 06.08.2012 г. за изпълнение на проект „Интегрирана система за градски транспорт на [населено място]“; [община] е изпълнила проекта, но за част от договореното финансиране от ОПРР министерството й е отказало плащане; Отказът включва и сумата 260 384,04 лв. (с ДДС) – разходи за проектиране и строителство на подлез за обществен градски транспорт, автомобили и велосипеди и нова улица между[жк]и центъра; Причина за отказа за верификация е получен в управляващия орган сигнал № 809 за нередности при изпълнението поръчката във връзка с този предмет на договора, изпратен до [община] с писмо изх. № 99-00-6-1108/07.04.2014 г., който сигнал първоначално е преценен като неоснователен, но впоследствие, след постъпило писмо от Европейската комисия ARES (2014)1804165/03.06.2014 г., съдържащо препоръки за повторен анализ на разгледаните вече сигнали с твърдения за нарушения, свързани с незаконосъобразна методика за оценка, управляващият орган е констатирал, че препоръките на Агенцията за обществените поръчки от предварителния контрол от 12.03.2013 г. не са били съобразени, като допуснатите нарушения на общностното и вътрешното право са класифицирани като „Нередност по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от МОФК, приета с ПМС №134/2010 г., изменена с ПМС №162/2014 г. в сила от 24.06.2014 г. и за тях на бенефициента е наложена финансова корекция в размер на 10% от разходите по договора с изпълнителя Консорциум „Еротрансинженеринг“; Впоследствие, след направено от общината възражение и искане за преразглеждане на сигнал № 809, производството по същия е възобновено и размерът на финансовата корекция е намален от 10% на 5%. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на [община] сумата от 260 384,04 лв., представляваща направени от ищеца разходи за проектиране и строителство на подлез за обществен градски транспорт, автомобили и велосипеди и нова улица между[жк]и центъра, въззивният съд е приел, че направената от управляващия орган финансова корекция е незаконосъобразна поради неправилно прилагане на относимата за случая МОФК. По-конкретно: Приел е, че договарящият орган е бил уведомен за описаното в сигнал № 809 нарушение при провеждане на обществената поръчка, чрез която е бил сключен договорът с Консорциум „Еротрансинженеринг“, най-късно на датата на изпращане на писмо изх. № 99-00-6-1108/07.04.2014 г., т. е. преди 27.02.2014 г., поради което проведената процедура по чл. 13 МОФК касае нарушение, открито преди 24.06.2014 г., като процедурата по чл.13 за налагане на финансова корекция във връзка с тази нередност е приключила на 07.04.2014 г. С оглед на това, е преценил, че на основание §18 от ПЗР на ПМС № 352 от 03.11.2014 г. към процесния случай не е приложима приетата нова ал. 8 на чл. 13 от МОФК, предвиждаща възможност за преразглеждане на сигнала за нарушение при установен от одитния доклад занижен размер на финансова корекция (респ. неналожена такава), но дори да се приеме, че е било налице основание за налагане на финансова корекция, съгласно чл. 13, ал. 9 МОФК е изключена възможността за прилагане на ал. 8 в хипотезата, когато органът по ал. 1, т. 1 е определил размера на финансовата корекция в съответствие с действащата към момента на извършване на проверката методология за налагане на финансови корекции. Според съдебния състав, в конкретния случай при първоначалното разглеждане на сигнала договарящият орган не е определил финансова корекция, като е действал в съответствие с действащата към момента на извършване на проверката Методология за налагане на финансови корекции, а наложената от него впоследствие (съгласно писмо изх. № 99-00-6-1108/09.09.2014 г.) финансова корекция в размер на 10% е определена съобразно т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 МОФК, което е прието едва с ПМС № 162 от 24.06.2014 г. и съгласно § 23 от ПЗР е приложимо при налагане на финансови корекции във връзка с нарушения, открити след влизането му в сила. Посочил е, че при проведеното преразглеждане на определената финансова корекция и намаляването на нейния размер от 10% на 5%, съгласно писмо вх. № 99-00-6-851/1/29.04.2015г. тази незаконосъобразност не е отстранена, тъй като намаленият размер на финансовата корекция от 5% отново е определен на основание т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 МОФК, прието с ПМС № 162 от 24.06.2014 г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото в смисъла, разяснен в тълкувателния акт. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че по своето естество същият представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен това, въпросът не кореспондира с мотивите на решението, видно от които решаващият състав е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото и преценени от него като относими доказателства, произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и подробно е аргументирал своите фактически и правни изводи. Следователно, въпросът не е решен в отклонение от цитираната в изложението практика на касационната инстанция. Вторият въпрос е напълно ирелевантен за допускане на касационното обжалване, тъй като същият касае преценката за реда, по който следва да бъде разгледан настоящият спор – по общия гражданскоправен ред или по административен ред, в каквато насока обаче в касационната жалба не е заявено оплакване от страна на министерството, нито е изразено несъгласие с извода на въззивната инстанция, че делото е гражданско предвид обстоятелството, че процесният договор е сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Неудовлетворяващи общото изискване за достъп до касация са и останалите два въпроса. Въпрос № 3 не съответства на мотивите на решението. Въззивния съд е приел, че разпоредбата чл. 13, ал. 8 МОФК дава възможност за преразглеждане на процедурата, по която е отказано налагането на финансова корекция (както твърди и самият касатор), но е счел, че приложението й е изключено с разпоредбата на новата ал. 9 на чл. 13 за случаите, когато органът по ал. 1, т. 1 е определил размера на финансовата корекция в съответствие с действащата към момента на извършване на проверката методология за налагане на финансови корекции, каквато именно е и настоящата хипотеза. Що се отнася до въпрос № 4, същият няма характер на обусловил изхода на делото, доколкото изобщо не е бил предмет на обсъждане от решаващия състав. Предвид отсъствието на общата предпоставка по отношение на поставените от касатора въпроси, не следва да бъде преценявано наличието на допълнителните предпоставки на поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На последно място, поради напълно бланкетното му заявяване, не подлежи на обсъждане и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК