Определение № 8080 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на В. Д. Д., гр. Мартен, община Русе, [улица], срещу Определение № 1668/12.06.2026 г. по адм. д. № 422/2026 г. на Административен съд Русе, с което са оставени без разглеждане оспорването на Д. срещу Решение № 998 по Протокол № 34 от заседание на Общински съвет – Русе на 28.05.2026 г., в частта, с която е стартирана процедура за избор на Общински посредник на Община Русе, както и искането за спиране изпълнението на решението на общинския съвет в тази част до окончателното приключване на съдебния спор и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, аргументирани с доводи, че решението на органа на местното самоуправление представлява властническо волеизявление, пораждащо последици в правната сфера на Д.. Обратният извод на Административен съд Русе ограничава гарантираното от Конституцията на Република България право на защита на частния жалбоподател. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на оспорването срещу решението на общинския съвет, както и на искането за спиране на изпълнението му. Ответникът по частната жалба, Общински съвет Русе, чрез главен експерт – юрист Хинкова, оспорва основателността на частната жалба, иска оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, в състав на Трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Русе В. Д. е оспорил Решение № 998 по Протокол № 34/28.05.2026 г. на Общински съвет – Русе в частта по § 2, с която се стартира конкурсна процедура за избор на обществен посредник на територията на Община Русе, избира се комисия, която да проведе конкурса за избор на Обществен посредник на територията на Община Русе и на председателя на общинския съвет е възложено да обяви конкурса публично чрез електронните и печатни медии най-малко 1 (един) месец преди провеждане на конкурса. Пред Административен съд – Русе е висящо адм. дело № 344/2026 г., образувано по жалба на В. Д. срещу чл. 9, ал. 1 и § 2 от Преходни и заключителни разпоредби от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе, приет с Решение № 961, прието с Протокол № 33/30.04.2026 г. на ОбС – Русе. С Определение № 1336/11.05.2026 г., поисканото от Д. спиране на действието на оспорваните разпоредби до окончателното приключване на спора е оставено без уважение. С Решение № 961 по Протокол № 33/30.04.2026 г. на ОбС – Русе, на основание чл. 21а от ЗМСМА, е приет Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Община Русе (Правилника). Административен съд Русе е разгледал нормите от Правилника, регламентиращи процедурата по избор на обществен посредник и е заключил, че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1-4 АПК за волеизявление, с което непосредствено да се засягат права и интереси или да се създават задължения за конкретен субект. Решението не е и общ административен акт по чл. 65 АПК, тъй като не поражда непосредствено самостоятелни правни последици за неопределен кръг адресати. Действието му се изчерпва в поставяне на началото на конкурсната процедура за избор на обществен посредник на територията на Община Русе. Решението за откриване на процедура за избор е прието в изпълнение на правомощието общинския съвет по чл. 21а от ЗМСМА и съгласно Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Община Русе. При тези изводи е възприета недопустимост и на обусловеното от оспорването на акта искане за спиране изпълнението му в оспорената му част. Определението е правилно. Нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК изключва от обхвата на индивидуалните административни актове волеизявленията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на административни актове. Законосъобразността на тези волеизявления подлежи на контрол по реда на АПК заедно с крайния акт, който те подготвят. Самостоятелното им съдебно оспорване е допустимо тогава, когато осуетяват този краен акт (чл. 197 и чл. 202 АПК) или не са свързани с правилността му, какъвто разглежданият случай не е. Изложеното обуславя недопустимост както на подадената от В. Д. жалба на основание чл. 159, т. 1 от АПК, така и на акцесорното искане за спиране на изпълнението на решението в оспорената негова част. Като е обосновал този извод, Административен съд Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, а на Община Русе се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 евро. Така мотивиран и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение