Определение № 60227 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1941/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на д-р Г. Г. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.В. Н. срещу определение № 213 от 19.3.2021 г постановено по гр.дело № 3762/20 г на ВКС, ГК, Трето ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 5110/24.8.20 г по гр.дело № 13423/18 г на СГС.В частната жалба се подържа, че определението на ВКС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответницата по частната жалба Е. В. И. от [населено място] оспорва същата, по съображения изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.М. Ж..Счита, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване или извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия Граждански процесуален кодекс като факултативна. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2 от цитираната разпоредба при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т. 3 - решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване, или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 ГПК се третира от законодателя като окончателен – неподлежащ на обжалване. Поради това подадената от жалбоподателя частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение