Определение № 823 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 707/2011 г.

Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, тъй като е въззивно, с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, като че цената на иска не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2, вр. чл. 274 ал. 4 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото по иск по чл. 422 ГПК поради отказ от иска, по съображения, че отказът е неоттегляем, че е недопустимо извиняването на грешки, допуснати поради невнимание на страната и че в случая съдът следва да се съобрази с волята на страната във връзка с упражняването на право, гарантирано от закона, като няма данни волята на страната да е била опорочена, като жалбоподателят сам признава причината за объркването си. Съдът е заключил е, че дори и да се установи, че страните имат и друго дело, няма законово основание да се отмени определението за прекратяване на делото, съобразено с волята, изразена от страната. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото и правомощието на ВКС, съгласно т. 1 на ТР на ВКС, ОСГТК №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се посочи разрешеният по делото процесуално - правен въпрос: може ли страната, направила отказ от иска, на което основание съдът е прекратил производството по делото, да оттегли отказа, направен поради грешка, след като производството по делото е прекратено. По въпроса за отказа от иска, има установена съдебна практика, както по приложението на чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.) - Опр.№299/3.VІІ.2007 г. по ч.т.д. №205/2007 г. на ВКС, така и по приложението на чл. 233 ГПК - Опр.№108/2.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. №7/ 2010 г., Опр.№114/26.І.2011 г. по ч.т.д.№ 898/2010 г., Опр.№ 810/17.Х.2011 г. по ч.т.д.№ 650/2011 г., трите на ВКС и др., поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тази практика е в смисъл, че отказът от иска е неоттегляем, след като съдът се е произнесъл по отказа. За да прекрати производството по делото поради отказ от иска, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление за отказ - отказът да е предприет от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно, и да е адресиран до съда, който проверява фактическия състав на отказа и прогласява с определение прекратяване на делото, ако отказът от иска е налице. Преди съдът да се произнесе по отказа, ако ищецът оттегли волеизявлението за отказ от иска, няма да е налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото. Искането на частния жалбоподателя, направил отказ от иска, въз основа на който в открито съдебно заседание на 5.ІV.2011 г. производството по делото е прекратено, съдържащо се в Молбата от 13.ІV.2011 г., не може да бъде съобразено от съда, прекратил вече производството по делото. Съдът няма задължение, когато е сезиран с писмена молба за отказ от иска, да отложи разглеждането на делото, за да задължи страната, направила отказа, лично да заяви дали го поддържа. Поради изложеното неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение