Определение № 763 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. В., представляван от особения представител адв. Ст.С., срещу въззивно решение №1932/25.10.2013г., постановено по възз.гр.д.№1990/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е отменено Решение от 03.12.2012г. по гр.д.№837/2005г. на СГС и е отхвърлена претенцията на жалбоподателя срещу М. на з. – за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и се иска неговата отмяна. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, съдържа само доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Липсва формулиран както процесуалноправен, или материалноправен въпрос, отговарящ на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК, така и не се сочи никое от основанията за допускане на касационния контрол. В срока за отговор по чл.287 ГПК, ответната страна М. на з. и х. –, поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за касационен контрол. Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК нито от материалноправно, нито от процесуалноправно естество. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос, или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран, освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението. От съдържанието както на изложението, така и на касационната жалба, не би могъл да бъде изведен правен въпрос. Самото изложение е наименувано – „основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК”, която норма има за предмет основанията за проверка правилността на въззивното решение, но само след допуснато касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК. Доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон са основания за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но те не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във фазата по селекция на жалбите касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Тази проверка може да се извърши, само ако бъде допуснато касационно обжалване, за което в случая, при липсата дори на опит за формулиране на правни въпроси, не са налице предпоставки. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, на основание чл.288 ГПК