Определение № 792 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 718/15.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 434/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5825/17.12.2019 г. по гр. дело № 11060/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от К. С. К. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 5 147.65 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект за потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/30.05.2019 г.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът К. К., в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата; не заявява становище по допускането на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.; и 2) при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и посочените в него – решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 115/20.09.2017 г. по търг. д. № 1156/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а вторият въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно, поради погрешно разрешаване от окръжния съд на горните два въпроса. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за процесния обект на потребление, находящ се в [населено място], общ. Аксаково. С констативен протокол от 30.05.2018 г. е установено, че при извършена контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта, в присъствието на В. К. С. – член на домакинството на абоната-ищец, са били свалени показанията на средството за техническо измерване (СТИ), последното е било подменено с ново и е било предоставено за експертиза на БИМ, като преди това е поставено в индивидуална опаковка и запечатано с пломба. С констативен протокол от 14.05.2019 г. на БИМ, ГД МИУ, РО - [населено място], е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на 28 128.8 квтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея; крайното заключение е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На 23.05.2019 г. за процесния обект, след софтуерен прочит на паметта на СТИ, е начислена електрическа енергия в размер 28 128 квтч за процесния период 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г., като на 30.05.2019 г. е издадена и процесната фактура за процесната сума 5 147.65 лв. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е установил и следното: Процесният електромер е от тип МТ174 и е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г., като метрологичната му годност изтича през 2020 г., демонтиран е на 30.05.2018 г. Отчитането на консумираната електроенергия в процесния битов обект се извършва тритарифно. Показанието от 28 128 квтч, „прочетено“ в регистър 1.8.4, не е визуализирано на дисплея на измервателния уред и не е регистрирано при редовния месечен отчет. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Измерена е цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия от електромера, монтиран в процесния обект на потребление. Показанието от 28 128 квтч не е фактурирано и остойностено през отчетния период 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г. Схемата на свързване на процесното СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения отрицателен установителен иск са следните: Процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от ищеца за реално доставена и консумирана за минал период електроенергия, като корекцията е извършена от ответното енергоснабдително предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.07.2012 г., както и при действащите от месец ноември 2013 г. ПИКЕЕ, които са частично отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, на 14.02.2017 г., когато е обнародвано в ДВ решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, с което е постановена отмяната. Запазилите действие чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата – компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на препоставките и т.н., не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, респ. – отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби на същите, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Предвид така изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че така действащата част от ПИКЕЕ не отговаря на изискванията на чл. 83 от ЗЕ, като в тази връзка са изложени и съображения, че от анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ следва, че корекционните процедури трябва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, които са подзаконов нормативен акт, а не в общите условия (ОУ) на договорите; аргумент за това е изведен и от нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от ЗЕ (в редакцията – ДВ, бр. 54/2012 г.), които препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед на това, окръжният съд е приел, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекции на сметки. Съдът е изложил и съображения, че действащите след частичната отмяна норми на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ не изпълняват функциите, възложени им с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури; липсват правила – кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да извърши проверката и в какъв акт следва да я обективира. С оглед това, въззивният съд е приел, че при липса на такива правила, доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено – недопустимо е приложението на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия се регулират от специалния ЗЕ, респ. – недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства – чрез свидетелски показания например, да бъде установяван фактът на констатирано неточно измерване; същото е невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ (например за понятието „обща точност“ и за допустими граници на грешката). Изтъкнато е и че няма как общите закони да намерят приложение в отношенията, които се регулират по специален ред, и в регулирането на които държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото не е предвидено при приемането на общия закон. Въззивният съд е намерил за правно неоправдано и регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон, да се осъществява смесено – както в специален закон, така и в общите граждански закони. Предвид така изложените съображения, окръжният съд е приел, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекция, води до невъзможност за прилагане на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. С оглед на това въззивният съд е достигнал и до решаващите си изводи, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонати при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребената от абоната електрическа енергия за минал период, то липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват електроенергия на това основание; респ. – при липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и на сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действащата норма на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът-касатор. Видно от така цитираните мотиви към обжалваното въззивно решение, макар да е установил по делото, че е налице софтуерно въздействие върху процесното СТИ, в резултат на което се е стигнало до неизмерване, неточно или неправилно измерване на електрическата енергия, окръжният съд не е обсъждал приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД по отношение процесното по делото задължение на ищеца. При това положение, вторият материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, но е неточно формулиран, поради което следва да бъде уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, с изключение на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от същите правила, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия. Така уточненият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС). След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя (решение № 115/20.09.2017 г. по търг. д. № 1156/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС). Ето защо, трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97/2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В същия смисъл е и посоченото от касатора решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие и с него. Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, с изключение на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от същите правила, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 102.95 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение