Определение № 305 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2397/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Т. чрез адв. А. Г. от САК, против решение № 287 от 9.06.2022 г., пост. по т.д.№ 99/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 260115 от 2.11.2021 г., пост. по т.д. № 112/2020 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която по предявен като частичен пряк иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра щ Ц. В. И., настъпила на 15.07.2017 г., вследствие пътнотранспортно произшествие, предизвикано в Р. С., искът е отхвърлен като неоснователен и първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която същият иск е отхвърлен за разликата до пълния частично предявен размер от 50 000 лв. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че между касаторката-ищца по предявения иск и нейната загинала сестра не са съществували изключителни отношения на близост и се поддържа, че по делото е установено, че двете сестри са израснали заедно, от детската си възраст били са изключително задружни, живели заедно над 20 години в дома на своите родители, където са имали обща стая и заедно са прекарвали летните си ваканции. Изложено е, че жалбоподателката като по-голяма сестра, често пъти е поемала изцяло грижата за отглеждането на по-малката си сестра Ц., когато родителите им са отсъствали, както и че тези отношения са продължили до смъртта на последната, при което двете сестри общували всекидневно, прекарвали са почивката си съвместно, заедно с децата си, а след смъртта на сестра щ, грижата която К. е проявявала към нея, се е пренесла върху нейната дъщеря Д.. Твърди се, че тези факти и обстоятелства разкриват дълбоката емоционална връзка и изключителната близост, съществувала между ищцата и нейната загинала сестра. Наведен е довод, че определянето на връзките между братя и сестри, като отличаващи се с близост и привързаност, характерна за „традиционните за българското общество семейни отношения”, по смисъла на TPОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС, не е предварително зададен и неизменен във времето абстрактен модел, а следва да се разглежда при съобразяване на закономерната промяна, която неизменно съпътства развитието на обществото и оказва отражение върху съществуващите семейни отношения, които се твърди, че понастоящем се характеризират с отслабена връзка между членовете на фамилията, в т.ч. между братя и сестри, с отчуждение, резервираност, индивидуализъм, стремеж към независимост и живот, необвързан с останалите членове на семейството. Затова се поддържа, че преценката за наличието на особено близка житейска връзка между братя и сестри не може да се основава на формални и абстрактни критерии, а следва да бъде преценявана от съда конкретно за всеки отделен случай, единствено въз основа на събраните по съответното дело доказателства. Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че между ищцата К. Т. и нейната сестра Ц. И., е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, породена в най-ранна възраст, която не е намаляла с времето, а се е задълбочавала след порастването на двете сестри до тяхната зрелост, когато чувството за привързаност и грижа е било неизменно. Изложено е, че в резултат на загубата на нейната сестра при процесното пътнотранспортно произшествие от 15.06.2017 г. у касаторката К. В. Т. се е развило психическо разстройство, установено от заключението на допусната от въззивната инстанция съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, прието без оспорване от страните. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси, които касаторът счита за относими към основанието по чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК: 1) Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да по-лучат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия?; 2) Следва ли когато определя кръга от материално-легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?; 3) Налице ли е „изключителен случай” на особена близост между братя и сестри, оправдаваща получаването на обезщетение за загубата на брат или сестра, когато децата са отраснали заедно и са живеели винаги заедно в един дом, без да се делят над 20 години ?; 4) Налице ли е „изключителен случай” на особена близост между братя и сестри, оправдаваща получаването на обезщетение за загубата па брат или сестра, когато последните неизменно са се подпомагали взаимно - в т.ч. са си оказвали финансова помощ вкл. в зрелостта, като братът/сестрата полага грижа вкл. за детето на своя брат/сестра ?; 5) Налице ли е „изключителен случай” на особена близост между братя и сестри, оправдаваща получаването на обезщетение за загубата на брат или сестра, когато поради загубата на брата или сестрата, у другия брат/сестра се е развило състояние на психическо разстройство ? Поддържа се също, че въззивното решение е очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно от ГПК, тъй като възприетият от въззивния съд подход, при който той е формирал правните си изводи, без да извърши преценка на установените по делото конкретни факти, съответно да изследва отношенията между починалата и нейната сестра, очевидно противоречи на установеното схващане по посочения въпрос, което е залегнало в задължителна тълкувателна практика на Върховния съд. Направено е искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неговата отмяна, като резултат от произнасяне по инвокираните в касационната жалба оплаквания, както и за постановяване на друго по съществото на спора, с което на касаторката да бъде присъдено обезщетение в претендирания от нея размер, заедно със законната лихва върху сумата по него от датата на смъртта - 15.06.2017 г. до окончателното плащане, както и да щ присъди направените разноски пред въззивната инстанция, съответно да отмени решението в частта, с която се присъждат разноски на ответната страна. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“АД оспорва жалбата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т. се твърди, че правните въпроси, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 от ГПК, респ., в посочените от жалбоподателката хипотези на ал. 1, т. 1 и ал. 2, предложение трето от този член. По отношение основанието по ал. 1, т. 1 ответникът счита, че обжалваното решение не противоречи на визираната в изложението съдебна практика в частта щ, относима към процесния казус, както и че жалбоподателката не е извела нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд. Наведен е довод, че очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, не е тъждествена с неправилността по чл. 281, т. 3 от ГПК, както и че доводите на касатора са изцяло свързани с твърденията му за неправилност, но не и за очевидна такава. Изложено е, че въззивното решение следва да страда от такъв съществен порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материалноправни норми, обусловили решаващите му правни изводи, която преценка е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване по чл. 290, ал. 2 от ГПК и не може да бъде основание за прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 2 предл. трето от ГПК. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на решението, съответно, ако бъде допуснато, касационната жалба да бъде оставена без уважение, като и в двата случая на „Дженерали застраховане“АД да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е установено, че на 15.06.2017 г. на територията на Република С., в района на [населено място], на автомагистрала AI /Е-75/, категория 1 при км. 150- т и 700 м. е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано виновно от С. Д. С., при управление на л.а. „Пежо 308“, ДК [рег.номер на МПС], който се е блъснал в движещ се пред него на пътното платно товарен автомобил марка „Застава“, в резултат на което е причинена смъртта на Ц. В. И., която е пътувала на предната седалка в автомобила. Установено е също, че починалата е сестра на ищцата, както и че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на лекия автомобил е била застрахована от „Дженерали застраховане“АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица BG/08/ 118000026634, със срок на действие от 3.01.2018 г. до 02.01.2019 г. Според заключението на назначената във въззивното производство съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, непосредствено след пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на сестра щ и месеците след него К. Т. е била ангажирана с негативни емоции, предимно тревога, гняв, безсъние, умора, картини от произшествието до психичен стрес и като отговор на остра стресова реакция; посочено е, че към настоящия момент стресът като цяло е преработен, спомените за събитието са избледнели и с подкрепата на семейството си тя се е справила с травматичните изживявания и психичното щ равновесие е възстановено. Според вещите лица събитието не е дало трайно негативно отражение върху психичното и цялостното функциониране на ищцата, която е преодоляла емоционалната травма, получена непосредствено след смъртта на сестра си, без да прилагала редовна психотропна терапия и е продължила да работи. Посочили са, че при Т. е настъпило възстановяване на психичното и психологично състояние. В о.с.з. при приемане на заключението, експертите са пояснили, че близостта между двете сестри е традиционна, обичайна за средностатистическото българско семейство, като в техните отношения няма нищо по-различно; пострадалата е била работоспособна, самостоятелна, икономически независима, грижила се е за дъщеря си, дала щ е възможност да се обучава. Потвърдили са заключението си, че касаторката понастоящем е абсолютно здрава, а обстоятелството, че има спомени, свързани с детството и със съвместни занимания [с починалата сестра] е абсолютно обичайно. В показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, свидетелят Б. е заявил, че двете сестри са били изключително близки, в дома на родителите си са живели в една стая, К. Т. се е грижила за по-малката си сестра, при отсъствие на родителите, а след смъртта на последната грижата се е пренесла върху нейната дъщеря, на която е помагала и финансово, по данни, получени от самата Т.. По преценка на свидетеля, състоянието на ищцата не се е подобрило, като тя ежедневно е приемала медикаменти. Заявил е, че като деца, Т. се е грижила за по-малката си сестра, когато родителите не са били в къщи. Въз основа на горните доказателства, и с позоваване на указанията, дадени с ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., на ВКС съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че ищцата и сестра щ действително са били силно привързани една към друга и са поддържали топли и близки отношения, но те съответстват на традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните отношения между посочения кръг роднини изобщо, като не са налице доказателства за наличието на специфични житейски обстоятелства, които да сочат на по-близка житейска връзка. Изложил е съображения, че въпреки преживените морални болки и страдания от смъртта на починалата си сестра, в отношенията между тях не е налице изключителност, по смисъла на тълкувателното решение, което обуславя неоснователност на предявения иск. При горните данни, настоящият състав намира следното: Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Съгласно т. 1 от ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., на ВКС, извън кръга на лицата, посочени в ППВСРБ № 4 от 25.V.1961 г. и ППВСРБ № 5 от 24. ХI.1969 г., които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, по изключение такова се дължи на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Цитираният тълкувателен акт установява две кумулативно предвидени предпоставки, от които произтича правото на обезщетение: 1) създаването на особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, обусловена от специфични житейски обстоятелства и 2) претърпените от ищеца неимуществени вреди да превишават по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата от споменатите предпоставки – наличието на особено близки, трайни и продължителни отношения, които надхвърлят обичайните такива за лица от същата степен на родство, не е ограничена до субективното емоционално състояние на духовна привързаност, а следва да е намерила проявление в обективно съществуващи към момента на смъртта на пострадалия фактически обстоятелства, от естество да обосноват категоричен извод за техния изключителен характер, респ. за особената близост, отклоняваща се от общоприетите и типични за българския бит представи (в този смисъл решение № 63/20.07.2022 г. по т.д.№ 889/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). В същия смисъл са и мотивите на споменатото тълкувателно решение, което свързва наличието на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с установяване на конкретни житейски обстоятелства и ситуации, поради които привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е тя между починалия и най-близките му роднини, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. При горните данни, настоящият състав намира, че първият и вторият въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не удовлетворяват общия критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото не са разрешени в смисъл, противоположен, или отклоняващ се от твърдения от касатора такъв, който да е обусловил крайния процесуален резултат. По първия въпрос дали братята и сестрите на починалия се включват в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, в решението си въззивният съд не е отрекъл правото на тези роднини да получат обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, но в съгласие с разясненията, дадени с ТРОСГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС е приел, че отношенията между ищцата и починалата щ сестра не надхвърлят обичайните такива между роднини от тази степен на родство, доколкото липсват специфични житейски обстоятелства, които да са обусловили техния изключителен характер, проявен в особена близост, която да ги съизмерява с тези между най-близкия кръг от роднини и други лица, определен с Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. на ВСРБ. Това разбиране съответства на задължителните указания, дадени със споменатия тълкувателен акт, според които конкретните обстоятелства и житейски ситуации следва да са обусловили създаването на особено близките и трайни отношения, които на свой ред да са намерили конкретно проявление в отношенията на взаимна грижа и взаимопомощ, а не обратното – проявите на привързаност сами по себе си да сочат наличието на такава близост (така решение по т.д.№ 1421/2022 г. на Върховния касационен съд, Т. К., І т.о.). При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е формирал извода си за естеството на отношенията между ищцата и починалата щ сестра въз основа на анализ на установените по делото фактически обстоятелства, като е приел, че те не надхвърлят обичайните за роднини от такава степен на родство. Затова въпросът дали съдът следва да формира извода си за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото, има абстрактен характер, доколкото оплакването на касаторката не е свързано с начина на установяване на действителните отношения, а с квалифицирането им като съответстващи на традиционните за българското общество представи, т.е. с правните изводи на съда, чиято правилност подлежи на инстанционен контрол във втората фаза на касационното производство, но е неотносима към допускането на решението до касационно обжалване. Що се отнася до оплакването, че моделът на традиционните семейни отношения като динамична величина еволюира съобразно измененията в социално- икономическите условия в посока на алиенация и отслабване на традиционните връзки между членовете на общността, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не съдържа формулиран въпрос, който да обоснове допускането на касационно обжалване, а и в мотивите на обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, като обуславящ изхода на спора по делото. Не покриват общия селективен критерий за достъп до касация и третият, четвъртият и пети въпрос, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предикатната предпоставка, включена във всички въпроси е дали посочените във всеки от тях конкретни обстоятелства са от естество да обосноват квалифициране на отношенията между двете сестри като „изключителен случай на особена близост“, а именно, „ когато са израснали заедно като деца и са живели винаги заедно в един дом, без да се делят над 20 години; когато те неизменно са се подпомагали взаимно, в т.ч. са си оказвали финансова помощ и в зряла възраст, като сестрата е полагала [за другата] грижа вкл. за нейното дете; когато поради загубата на брата или сестрата, у другия брат/сестра се е развило състояние на психическо разстройство“. Правилността на преценката на въззивния съд за това дали изложените обстоятелства сочат на отношения, които надхвърлят обичайно възприетия социокултурен модел, подлежи на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба по чл. 290 от ГПК, но твърденията за неправилност на неговите изводи, формирани въз основа на тези установени по делото обстоятелства не е от естество да обоснове допускането на решението да касационно обжалване. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл. Преди всичко, не намира опора в мотивите на въззивното решение оплакването, че въззивният съд е формирал правните си изводи, без да извърши преценка на конкретно установените по делото факти, съответно да изследва конкретно съществувалите отношения между загиналата и нейната сестра. Въз основа на анализ на показанията на разпитания свидетел и на заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, въззивният съд е приел, че двете сестри действително са били силно привързани една към друга и са поддържали топли и близки отношения, но е направил извод, че тази привързаност съответства на традиционните отношения в българското общество и на нормалните отношения между посочения кръг роднини изобщо, включително поради липсата на особени житейски обстоятелства и ситуации, обосноваващи близост, по-висока от обичайната между роднини от такава степен, т.е. съдът логически непротиворечиво е обосновал преценката си в съгласие с критериите, установени в ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС. По горните съображения настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация „Дженерали застраховане“АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,