Определение № 546 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. и. по о. /Р./ В. Т., приподписана от мл.юрк. М., срещу решението на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 16.V.2011г. по в.гр.д. № 366/2011г. Ответницата по касационната жалба З. Н. Д.-П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за това. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение В. е отменил решението на ВТРС от 04.ІІ.2011г. по гр.д. № 2805/2010г. в осъдителната му част за разликата над 6793.80лв. до 8289лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за тази разлика /в размер на 1495.20лв./, и е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените от З. Д.-П. срещу Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор на СОУ „Б. К.” П. на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ е незаконно. Заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като в нея не е посочено кога са извършени констатираните дисциплинарни нарушения и те не са индивидуализирани от обективна и субективна страна, при което и дадените от ищцата обяснения са неконкретни. Като несъстоятелно е оценено възражението на ответника за липса на пасивна легитимация по предявените срещу него искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ във връзка с възникналото при условията на чл.61 ал.2 от КТ трудово правоотношение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са релевирани съображения, че Р. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Сочи се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с две решения на състави на ВКС, както и Разпореждане от 04.Х.2010г. по ТД № 1/2010г. за разрешаването му от ОСГК на ВКС. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като разрешеният с него въпрос относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл.61 ал.2 от КТ, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010г. на ОСГК. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,