Определение № 400 от 03.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1904/2016 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от името на [фирма], [населено място] чрез Т. А. Г. против Определение № 334 от 29.06.2016г. на Пловдивския АС по в.ч.т.д.№ 404/2016г., с което е оставена без разглеждане частната жалба същото дружество против Определение № 159 от 08.02.2016г. по т.д.№ 282/2015г. на ОС Стара Загора за назначаване на особен представител на [фирма] в качеството му на ответник по предявения иск по чл.74 ТЗ. С частната жалба се иска обезсилване на въззивното определение като недопустимо. Твърдението е, че на дружеството като ответник по спора е отказано правосъдие, тъй като не е разгледана по същество жалбата му против недопустимото първоинстанционно определение, чийто порок въззивната инстанция е следвало да констатира и да го обезсили. Изложени са съображения и за неправилност като се твърди, че апелативният съд не е изложил мотиви защо оставя без разглеждане на подадената частна въззивна жалба. В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от С. К., който счита, че подадената частна жалба е касационна и обжалване по нея не следва да се допуска, тъй като не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.274,ал.3, която препраща към чл.280,ал.1 ГПК. Изложени са съображения и за нейната неоснователност. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК е не по реда на чл.274,ал.3 ГПК, тъй като негов предмет е определение на въззивната инстанция по чл.274,ал.1,т.1 ГПК, поради което произнасянето по частната жалба не е обвързано от предпоставката на чл.280,ал.1 ГПК, както счита ответната страна. С обжалваното определение съставът на Пловдивския АС е констатирал, че пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, приети от ОС на съдружниците на [фирма] на 19.09.2015г. като ищецът С. К. оспорва решенията за изключването му като съдружник, освобождаването му като управител и избирането на Т. Г. за законен представител. Посочил е, че с атакуваното пред него определение Старозагорският ОС е назначил особен представител на ответника на основание чл.29,ал.4 ГПК във връзка с установения факт, че в ТР не е вписано освобождаването на ищеца като управител на дружеството и не е вписан новоизбраният управител. Счел е, че това определение не подлежи на въззивно обжалване на основанията, предвидени в чл.274,ал.1,т.1 и 2 ГПК, тъй като не прегражда развитието на производството, нито процесуалният закон предвижда правна възможност за обжалването му. Като допълнителен аргумент за недопустимост на частната жалба е изложено, че тя е подадена от лице, неразполагащо с представителна власт по отношение на търговското дружество. Обжалваното определение е правилно. Определението на съда за назначаване на особен представител на основание чл.29,ал.4 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от изчерпателно уредените от закона хипотези. То няма характер на преграждащо развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Това определение е оттегляемо и правилността му подлежи на проверка при обжалването на окончателния съдебен акт по спора. Поради необжалваемостта му в самостоятелно производство, не могат да бъдат обсъждани доводите на частния жалбоподател нито за неговата недопустимост, нито за неговата неправилност. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.