Определение № 19 от 12.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2654/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Морско Казино”ЕАД/н/, [населено място], действащо чрез адв. Н. П. от САС, упълномощен от М. Д. в качеството й на представляваща „Франсис Резидънс” ЕООД/н/ - дружество, член на Съвета на директорите на „Морско Казино”ЕАД (чл.234,ал.1,изр.второ ТЗ), овластено по смисъла на чл.235,ал.2 ТЗ да представлява едноличното акционерно дружество, срещу решение № 173 от 31.05.2022г. по в.т.д.№ 43/2022г. на Апелативен съд Варна. С въззивното решение е потвърдено решение № 260182/20.12.2021г.по т.д./н/ № 1496/2016г. на ОС Варна за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Морско казино” ЕАД/н/ на основание чл.632,ал.4 ТЗ и за заличаване на дружеството от търговския регистър. В касационната жалба е въведено оплакване, че въззивното решение е немотивирано, „формално” и неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, постановено е в противоречие с трайната съдебна практика и правната доктрина. Оспорва се правилността на извода, че наличието на висящи дела, по които страна е длъжникът, не е основание производството по несъстоятелност на „Морско казино” да не бъде прекратено и правилността на извода, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.735,ал.2, предл.последно ТЗ. Твърдението е, че в случая отсъства предпоставката в предвидения в закона едногодишен преклузивен срок да не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение, тъй като в рамките на преклузивния срок са постъпили две молби за възобновяване на производството по несъстоятелност от кредитора „Петрол Холдинг”АД/н/, който е навел твърдения за висящи съдебни производства (по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ и висящи установителни искове на кредитори в производства по чл.694 ТЗ). Поддържа се, че изключенията, регламентирани в чл.735,ал.2 ТЗ важат за всички случаи, при които се прекратява производството по несъстоятелност, включително и в хипотезата на чл.632,ал.4 ТЗ, т.е. разпоредбата на чл.735,ал.2 ТЗ следва да се прилага при настъпили условия, изпълняващи хипотезата на чл. 632,ал.4 ТЗ при предявени и висящи искове по чл.649,ал.1 и чл.694 ТЗ. Поддържа се и, че атакуваното решение не отразява в цялост пълната фактическа обстановка по воденото производство по несъстоятелност, тъй като в особената книга по чл.634в ТЗ с определение от 15.10.2021г. съдът е приканил кредиторите в едноседмичен срок да представят доказателства за авансирани разноски в размер на 5 000лв., а на 18.10.2021г. кредиторът „Морска градина Варна” ЕАД е представил доказателства за внесени разноски в указания от съда размер. Касаторът счита, че прекратяването на производството по несъстоятелност два месеца след привнасяне на сума, достатъчна за развитието муза повече от четири месеца, е незаконосъобразно. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото по несъстоятелност до приключване на висящите съдебни дела. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Обстоятелството за наличие на висящ спор за отмяна на поредица от сделки, обективирани в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „Морско казино” е продало на „Морска градина Варна” сграда и в нот.акт за учредена договорна ипотека върху същия недвижим имот, производството по който е в напреднала фаза, представлява ли пречка по чл.735,ал.2 ТЗ?” 2/ „Обстоятелството за наличие на висящ спор за качеството на кредитор в производството по несъстоятелност по т.д.№ 2630/2021г. по описа на ВКС, ІІ т.о. с правно основание чл.694 ТЗ (№ 918/2018г. по описа на първоинстанционния Варненски ОС), в напреднала фаза, представлява ли пречка по чл.735,ал.2 ТЗ?” Искането е касационното обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, а „безспорно” липсва задължителна практика на ВКС по поставените въпроси; налице са сходни разрешения на ВКС по ч.т.д.№ 1926/2016г. на ІІ т.о. по т.д.№ 1892/17 на І т.о., по ч.т.д.№ 167/20г. на І т.о. и по т.д.№ 2553/2017г. на ІІ т.о., които не дават отговор. Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на обжалвания акт по съображения, че при стабилизирането му ще настъпят „определени правни последици, сред които са и висящите производства по които несъстоятелният длъжник е страна и ще се прегради възможността кредиторите в производството по несъстоятелност да се удовлетворят; ще бъде отнета възможността по безспорен начин да се установи кръгът на тези кредитори”. В писмен отговор кредиторът „Морска градина Варна” АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Поддържа и, че жалбата е недопустима поради липса на представителна власт на лицето, представляващо касатора. Според страната, подписалият касационната жалба адвокат Н. П. действа като представител на М. Д. в качеството й на управител на „Франсис резидънс”ЕООД /н/, което дружество е изпълнителен директор на „Морско казино”; адвокат П. не действа като представляващ синдика на „Франсис резидънс”ЕООД/н/ и не заявява, че действа от името на синдика на „Франсис резидънс” Т. И., съответно и не представя доказателства за упълномощаването си от този синдик, а за едно такова упълномощаване следва да е изпълнено изискването на чл.660,ал.2 ТЗ. Счита, че за подаването на касационната жалба от името на „Морско казино”/н/, синдикът на „Франсис резидънс” следва да предостави предварително права на адв. Н. П. и то с предварително разрешение на съда по несъстоятелност на едноличното дружество с ограничена отговорност. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Пред въззивната инстанция въззивникът е поддържал оплакванията си, че са налице три съдебни производства, изходът от които е от съществено значение за попълване масата на несъстоятелността, поради което и производството по несъстоятелност не следва да се прекратява. Поддържал е и, че в хода на обжалване на решението за възобновяване на производството, са авансирани разноски в размер на 5000 лева, които са достатъчни да обезпечат развитието на производството по несъстоятелност. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че с решение № 81/31.01.2017г. по т.д./н/1495/2016г. на основание чл.632,ал.1 ТЗ Варненският ОС е обявил неплатежоспособността на „Морско казино” ЕАД, открил е производство по несъстоятелност, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановил е прекратяване дейността на дружеството, обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството; Че с решение от 30.01.2018г., след предплащане на определените разноски, ОС Варна е възобновил производството по несъстоятелност на „Морско казино” по т. д. № 1495/2016г., прекратил е правомощията на органите на длъжника, лишил го е от правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Че с определение № 4000/05.11.2019 г., съдът, на основание чл. 629б ТЗ, е приканил кредиторите да предплатят сумата от 7 919.81лв., необходима за покриване на разноски за продължаване на производството по несъстоятелност, в седмодневен срок, считано от уведомяването на кредиторите. Поради липса на представени доказателства за предплатени разноски или изразена готовност от кредитор на длъжника да стори това, с решение № 11/07.01.2020г. съдът е спрял отново производството по т. д. № 1495/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ като е указал на кредиторите и длъжника, че спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество или при представяне на доказателства за предплащане на сумата 7 919.81 лв., необходима за покриване на текущи разноски в производството по несъстоятелност. Че с молба от 17.03.2021г., кредиторът "Петрол Холдинг" АД, е представил доказателства за внасяне на сумата от 1 300 лева за авансиране на начални разноски по чл. 629б ТЗ за един месец и е изразил готовност за извършване на плащания за издръжка на производството по несъстоятелност. Въз основа на това, с решение № 260067/23.03.2021г. производството по несъстоятелност на длъжника "Морско казино" ЕАД е било възобновено. Че това решение е отменено с влязло в сила решение N 68/12.07.2021г., по т.д. № 377/2021г. на Варненския АС. Вместо него е постановено друго, с което молбите на „Петрол Холдинг” АД /н/ от 07.01.2021г. и от 15.03.2021г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на "Морско казино" ЕАД /н/, са оставени без уважение. При тези безспорни факти, съставът, постановил обжалвания понастоящем акт е приел, че след като в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, не е допуснато възобновяване на производството, са налице предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър. Счетено е, че наличието на висящи съдебни дела, свързани с попълване масата на несъстоятелността, не е относимо към фактическия състав на чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като в този срок не са били налице предпоставките за възобновяване на производството и такова не е допуснато с влязло в сила съдебно решение. Прието е и, че с оглед незабавното действие на решение № 260067/23.03.2021г. на Окръжен съд Варна за възобновяване на производството, извършените в периода 23.03.2021г. - 20.12.2021г. процесуални действия, включително тези свързани с последващо авансиране на разноски за този период, не могат да рефлектират върху вече настъпилите предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния длъжник. Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. От аргументите, изложени в решението по т.д.№ 1450/2018г. на І т.о. на ВКС (в производството по чл.632,ал.4 ТЗ синдикът не представлява длъжника и с откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват по арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство) следва да се изведе и, че когато несъстоятелният длъжник обжалва акт, постановен в производството по несъстоятелност, открито по отношение на него, органният му представител следва да го представлява, независимо, че по отношение на представителя е постановено решение по чл.710 във вр. с чл.711,ал.1 ТЗ. С решението по чл.711,т.3 ТЗ не се преустановяват автоматично правата на представителство, учредени на „Франсис Резидънс” по отношение на „Морско казино” и тези права на представителство понастоящем са удостоверени чрез вписването в ТРРЮЛНЦ по партидата на несъстоятелния длъжник „Морско казино”. Синдикът на „Франсис Резидънс” /н/ не следва да представлява „Морско казино” /н/ в самото производство по несъстоятелност на последното дружество, поради което разпоредбата на чл.660,ал.2 ТЗ не намира приложение. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не следва да бъде уважено: Неоснователно е виждането на касатора, че отговор на въпросите (които са и непрецизно формулирани и казуистично поставени, а и производството пред ВКС по т.д.№ 2630/2021г. по описа на І т.о., визирано във втория въпрос, е приключило на 27.10.2022г. с определение за недопускане на касационно обжалване) не се съдържа в решението по т.д.№2553/2017г ІІ т.о. на ВКС. Даденото разрешение като отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване изцяло се поддържа от настоящия състав: разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Аргументите са, че необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност при липса на достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с разпоредбите на чл.629б, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.632, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 ТЗ. Извън общия случай по чл.620, ал.3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност. В този случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите по чл.625 ТЗ, респ. на друг кредитор Разпоредбата на чл.632, ал.4 във вр. с чл.632, ал.2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност, има действие и е приложима и в случаите по чл.735, ал.2 ТЗ, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Допълнителен аргумент в подкрепа на горната теза е систематичното място на правната норма - чл.735, ал.2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на производството по чл.735, ал.1 т.2 ТЗ (когато масата на несъстоятелността е изчерпана), докато в последващите чл.632, ал.4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на нормата на чл.632, ал.4 ТЗ. Формираната практика по чл.280,ал.1, т.1 предл.последно ГПК изключва приложното поле на хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Цитираният акт по чл.290 ГПК е постановен при идентична правна уредба (т.е. отсъства необходимост от осъвременяването й поради изменения в законодателството); касаторът не излага нито едно съображение, че тази практика е породена от неточно тълкуване и следва да бъде променена. Поради това доводът на касатора за отсъствие на „задължителна” съдебна практика не е основание за допускане на касационното обжалване. Не следва касационно обжалване да се допусне и на поддържаното от касатора основание очевидна неправилност. Доводът за очевидна неправилност не е подкрепен с релевантни съображения. Основанието за директен достъп до касационен контрол следва да бъде надлежно обосновано от касатора и не подлежи на служебно установяване от съда, а в случая отсъства каквото и да било основание за преценка от съобразителната част на обжалваното въззивно решение да са пряко установими пороци в сочения смисъл - решението на апелативния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е видимо необосновано, предвид правилата на формалната логика. По отношение на касационния довод, че не е съобразено внасянето на сумата от 5 000лв. от кредитора „Морска градина Варна”АД на 22.10.2021г. съгласно определението на съда по несъстоятелността от 15.10.2021г., следва да се има предвид, че това е била сума, покриваща разноските за периода: част от месец август 2021г. до м. ноември 2021г. С определение № 261154 от 30.11.2021г. съдът е приканил кредиторите да авансират производството по несъстоятелност със сума от още 5 000лв. в едноседмичен срок, необходима за продължаване на производството по несъстоятелност за срок от три месеца, след изтичането на който 7 дневен срок, е постановено решението на съда по несъстоятелността за прекратяването на производството на основание чл.632,ал.4 ТЗ. Отсъства основание за преценка прекратяването на производството с решението от 20.12.2021г. до е постановено при отсъствие на всички предпоставки за това по чл.632, ал.4 във вр. с ал.2 ТЗ (постановено определение от 07.01.2020г., с което съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото на основание чл.632, ал.1, във вр. с ал.5 ТЗ и липса на предпоставки за възобновяването му в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ - изтекъл на януари 2021г.. Молбите на кредитора „Петрол Холдинг” от 07.01.2021г. и от 15.03.2021г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на "Морско казино" ЕАД /н, са оставени без уважение с влязло в сила решение, поради което те не могат да изпълнят ролята на основание за възобновяване на производството по несъстоятелност). Касаторът следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността сумата 30 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.