Определение № 77 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 446/2015 г.

Производството е по чл.274 ,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№32813/25.11.2014 г., подадена от адв. С. К. – процесуален представител на Т. С. Н. от [населено място], против определение №3118/10.11.2014 г. по ч.гр.д.№2629/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, с което е потвърдено определение №8161/15.7.2014 г. по гр.д.№14456/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви граждански състав, с което прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес. Искът е предявен по установителен иск за признаване на установено по отношение на [фирма] – П., че Т. С. Н. не дължи сумата 1290,37 лева – неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.1999 г. до 31.7.2000 г., сумата 966,70 лева – обезщетение за забава, за периода от 01.4.1999 г. до 23.6.2004 г., както и законната лихва върху главницата от 29.6.2004 г. до окончателното й изплащане. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и се моли за нейното уважаване. Ответникът по частната касационна жалба - [фирма] – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната касационна жалба и взе предвид отговора на ответника по нея, намира следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от субективно съединените искове е под 5000 лева. От размера на предявените претенции е видно, че всяка една от тях е с цена под 5000 лева, съответно – 1290,37 лева и 966,70 лева. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4, във връзка с ал.3 ГПК “Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.” Частната касационна жалба е подадена на 25.11.2014 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията от ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответника по частната касационна жалба деловодни разноски в размер на 200 лева. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,