Определение № 3579 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1626/2025 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „Феникс“ ООД, [населено място], чрез адв.П. П., срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 244/16.04.2025г. по възз.т.д.№ 778/2024г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като липсват мотиви, и е нарушен принципът на диспозитивното начало, прогласен в чл.6 ГПК. По тези съображения искането е за неговата отмяна. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното определение, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежни страни, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.274, ал.2 ГПК. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид постановяване на решение по т.д.№ 1627/2025г. на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 90/13.02.2025г. по възз.т.д.№ 778/2024г. на Софийски апелативен съд е обезсилено изцяло решение № 836/12.06.2024г. по т.д.№ 527/2023г. на СГС, вкл. в частта, с която в тежест на частния жалбоподател са присъдени направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд в размер на 9108лв., и производството по делото е прекратено. Сега обжалваното определение е постановено по молба на ищеца, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на въззивното решение в частта, с която, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, в негова тежест са присъдени направените от ответника разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 9108лв. Въззивният съд е изложил мотиви, че ответникът има право на разноски пред първата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, тъй като производството е прекратено, и, тъй като е направил своевременно искане за присъждането им пред първоинстанционния съд. Видно е от материалите по делото, че в последното ОСЗ пред първоинстанционният съд ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Х., е представил списък на разноските по чл.280 ГПК, фактура и преводно нареждане, удостоверяващо заплащане на сумата 9108лв. за адвокатско възнаграждение по делото, и е направил искане за присъждане на тези разноски. Следва да бъде споделен изводът, че ищецът следва да понесе отговорността за направените от ответника разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение. Налице е хипотеза на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като, като краен резултат, производството по делото е прекратено. Не е нарушено диспозитивното начало, тъй като ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Доказано е извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и присъден размер. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: