Определение № 5449 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 994/2024 г.

Постъпила е искане от адвокат К. Д. да бъде изменено решение №351 от 23.06.2025 г. по гр.д. №994/2024 г., на ВКС, ІII г.о., като и се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 11 815.20 лв. за осъщественото процесуално представителство на С. А. О., М. М. М. и С. М. О. за трите съдебни инстанции, вместо присъденото – 3 000 лв. Изложени са твърдения, че 11 815.20 лв. е минималното възнаграждение според Наредба №1/2004 г. Ответникът „Екофрукт“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], не е заявил становище по молбата. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С посоченото решение е отменено решение № 310 от 13.11.2023 г. по в.гр.д. № 430/2023 г. на Окръжен съд – Добрич в частите, с които са уважени предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О. срещу „Екофрукт“ ЕООД искове по чл. 200 КТ за разликите над 29 820 лв. до 49 910 лв., представляващи обезщетения за претърпените от всеки един от ищците С. А. О., М. М. М. и С. М. О. неимуществени вреди от смъртта на М. О. О., настъпила вследствие на трудова злополука от 24.07.2018 г., както и в частта относно присъдените деловодни разноски и държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство. Отхвърлени са предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О., и тримата със съдебен адрес [населено място], искове по чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата 29 820 лв. до 49 910 лв. - обезщетения за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 24.07.2018 г., довела до смъртта на М. О. О., като неоснователни. Осъден е „Екофрукт“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат К. Д., АК – Д., 3 000 лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Пред ВКС е проведено едно открито съдебно заседание, в което е участвала адвокат К. Д.. Същността на спора пред съдебните инстанции, включитело и пред касационната, е относно обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на степента на съпричиняване на трудовата злополука от работника или служителя. По този въпрос има задължителна за въззивния съд съдебна практика /по арг. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ – множество решения на ВКС, постановени по реда чл.290 ГПК, която по една или друга причина не е била съобразена от въззивната инстанция. Наличието обаче на уеднаквена съдебна практика само по себе си е основен критерий за правната сложност на делото. Освен това с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, трябва да се приемат същите само като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Решението трябва да се измени като на адвокат К. Д. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за осъщественото процесуално представителство пред трите съдебни инстанции се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. или общо 6 500 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.