Определение № 1014 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 522/2024 г.
ВКСI търговско отделение22.04.2024 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1105/22.11.2023 г. по т.д. № 1767/ 2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1105/22.11.2023 г. по т.д. № 1767/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба с вх. № 76708/21.08.2023 г. срещу решение № 4130/21.07.2023 г. по гр.д. № 11853/2022 г. по описа на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение на предходния състав на ВКС. Сочи се, че делото е търговско, тъй като се касае за абсолютна търговска сделка (застрахователен договор), а страни по него са търговци. Счита се, че в конкретният случай размерът на спорното вземане е 68 553,78 лева, което надвишава въведения от законодателя праг от 20 000 лева съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Акцентира се, че неправилно решаващият състав е приложил разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото търсената сума в хипотеза на предявен осъдителен частичен иск не е частично заявената такава от 5 000 лева, а е целият размер на претендираното вземане. Релевира се, че осъщественото от решаващия състав тълкуване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК води до логичния извод за недобросъвестност на ищеца в производството, който, за да избегне селективния контрол на касационната инстанция, предявява иска като частичен в размер, обуславящ първоинстанционна родова подсъдност пред районния съд. Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на предходния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна “ОТП - ЛИЗИНГ” ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В случая предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че е разгледан иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лева, предявен като частичен при общ размер на претенцията от 68 553,78 лева, на основание договор за имуществена застраховка “Каско”, заедно със законната лихва. Решаващият състав е преценил, че процесното вземане се основава на застрахователен договор – търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. с чл.1, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и съгласно чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ, доколкото страните по договора са търговски дружества и не са налице твърдения и доказателства за липса на връзка с упражняваната от всяка от тях търговска дейност. Изложил е съображения, че делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което приложение намира установеният праг за касационно обжалване от цена на иска в размер на 20 000 лева, а разгледаният такъв е за сумата от 5 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на обжалване. Добавено е, че независимо от това, доколкото цената на иска е равна, но не надхвърля размера от 5 000 лева, въззивното решение не отговаря дори на установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК по-нисък праг за касационна обжалваемост по граждански дела. Стигнал е до извод, че касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - да бъде прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая предмет на първоинстанционното производство е предявен от “ОТП - ЛИЗИНГ” ЕООД против ЗАД “АРМЕЕЦ” АД осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 5 000 лева – частичен от такъв в заявен пълен размер от 68 553,78 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка “Каско”, ведно със законната лихва. Процесното вземане произтича от застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което делото следва да се определи като търговско. Цената на така предявения частичен иск е в размер на 5 000 лева, т.е. под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цената не надвишава 5 000 лева и не покрива прага за касация дори за граждански дела. Доводите на частния жалбоподател, че цената следва да бъде определена на база на пълния заявен размер на ищцовата претенция от 68 553,78 лева, не могат да бъдат споделени. Такова тълкуване не кореспондира с нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, определяща търсената сума като цената на иска за парично вземане. От друга страна, в изпълнение на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК в исковата молба е посочено от ищеца, че същата е в размер на 5 000 лева. Въпросът за цената не е повдиган от ответника (настоящ частен жалбоподател) или служебно от съда в преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК (в първото заседание за разглеждане на делото), поради което следва да се приеме, че тя е стабилизирана и не може да бъде преразглеждана от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК, нито в това по чл. 274 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
Цитирани разпоредби
14- чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ
- чл. 286, ал. 1
- чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 274 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 405, ал. 1 КЗ
- чл. 274, ал. 2
- чл. 286, ал. 2
- чл. 70, ал. 1