Определение № 635 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 09.10.2012г. по гр.д.№1291/2012г. на АС София постановено по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и 3 ЗОДОВ. Жалбоподателят- С, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която са осъдени солидарно с П. на РБ да заплатят обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешени противоречиво от съдилищата. Жалбоподател Б. Т. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и 3 ЗОДОВ следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като с него са дадени отговори на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Жалбоподател П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която са уважени предявените искове, е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 03.08.2011г., по гр.д.№ 6657/2010г., постановено от състав на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Т. срещу С иск по чл.2, т.3, пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуще ствени вреди и отменил същото решение в частта, с която е осъдена П. на РБ да заплати на Б. т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата над 1 400 лв., представляваща разноски по делото, като е осъдил П. на Р Б и С солидарно да заплатят на Б. Т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 30.03.2010г. до окончателното изпла щане на сумата, както и разноски за въззивното производство в размер на 1 250 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Б. Т. срещу П. на Р Б и С иск на основание чл.2, ал.1, т.2 т ЗОДОВ за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до пълно предявения размер от 100 000 лв., като неоснователен. Решението в частта за имуществените вреди като необжалвано е влязло в сила Установено е по делото, че с присъда от 20.12.2008г. по НОХД №2928/2002г. на ГС София, Б. Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 е 3, вр.чл.2, ал.2 НК за сумата 12 942 000 000 нед.лева и по чл.220, ал.2, вр. ал.1,вр. чл.26, ал.1,вр. чл.2, ал.2 НК за сумата 2 669 296 286 нед лева, като с присъда от 18.12.2009г. по внохд №143/2009г. на АС София, потвърдена от ВКС, е оправдана. Въззивният съд е приел, че ГС София неправилно е отхвърлил исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против С, като е приел че правопораждащ факт за ангажиране отговорността на съда е влязла в сила осъдителна присъда, отменена по реда на извънредния способ за контрол, докато в случая постановената от първата съдебна инстанция такава е била отменена по реда на редовен способ за контрол. Въззивният съд е счел, че като е отхвърлил претенцията срещу С, квалифицирана по чл.2, ал.1,т.3, предл.1 ЗОДОВ, първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, което налага обезсилване на решението в тази му част. Приел е, че предявеният иск е по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и е счел, че данните по делото категорично сочат на извод за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността и на ответника С при условията на солидарност, който с постано вената от съответния състав осъдителна присъда, отменена по реда инстанционния контрол, е допринесъл за търпените от ищцата неимуществени вре ди. Въззивният съд е приел, че сумата от 40 000 лева в случая представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, като при определянето на размера, който да е съответен на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, АС София е обсъдил свидетелските показания, както и приложените по делото писмени доказателства, установяващи медийното отразяване на наказателното преследване. Анализирайки доказателствата, съдът е счел, че вредата за ищцата се изразява в търпените от нея психически смущения и негативни изживявания в зряла възраст, при доказани висок професионализъм и доверие с оглед обстоятелството, че две години преди да започне процесното наказателно преследване е заемала поста Председател на Д.. Взет е предвид факта, че незаконното обвинение и то за три тежки длъжностни умишлени престъпления е довело до постановяване на осъдителна присъда от първа инстанция по две от повдигнатите обвинения, за които й е била наложена ефективна присъда – лишаване от свобода за срок от 8 години и 11 години, лишаване от право да заема държавни длъжности, както и дълго продължилия период - от над 9 години, през който е имала качеството на обвиняема, са й причинили големи притеснения, пречки в кариерното й развитие, негативно повлияване и в социален план. Съдът е приел, че така определения размер на обезщетение следва да се заплати солидарно от С и П. на РБ, тъй като вредите са резултаат от дейността и на двете институции. Съдът е приел, че искът до пълния му предявен размер от 100 000 лева е неоснователен и го е отхвърлил. В изложение по чл.284, ар.3 ГПК С, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси от значение за спора, а именно относно предпоставките, при които следва да се ангажира онгвороност на съд за търпяни вреди от незаконно обвинение с оглед точното приложение на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и по въпроса за критериите за “справедливо” определяне на обезщетение. Представя решение от 22.10.2008г. по гр.д.№3031/2007г.,І г.о. на ВКС, в което е прието, че право на обезщетение възниква при влизане в сила на оправдателна присъда, решение от 27.02.2012г. по гр.д.№1065/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че се обезщетяват вреди, които са пряка и непосрествена последица от незаконно обвинение, както и други решения на състави на въззивни съдибища неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване. Поддържа, че на тези въпроси е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Б. Т., черз процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроси от значение за спора: за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и за критериите, според които се определя “справедлив” размер на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че по тези въпроси са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 27.03.2008т. по гр.д.№1726/2007г., І г.о. на ВКС, решение он 04.06.2012г. по гр.д.№708/2011г., ІV г.о. на ВКС и решение от 22.06.2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение размерът следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост във всеки конкретен случай. Представя и определния на състави на ВКС неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, П. на РБ, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на ТД№3/2004г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, т.19 от ТР№1/2001г. ОСГК, ППВС№4/1968г. Представя решение от13.11.2008г. по гр.д.№4546/2007г., І г.о. на ВКС, решение от 10.10.2008г. по гр.д.№4481/2007г., ІІ г.о. на ВКС в които са определени различни по размер обезщетения за неимуществени вреди от незаконно преследване. Представя и решение на състав на въззивен съд, за което няма данни да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценката за допустимост на касационното обжалване. По поставения от всички жалбоподатели въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно преследване настоящия състав намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е дал отговор на същия в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателите решения и постановления. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Посочва се, че определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи, като е преценилконкретни обстоятелства, на които трябва да се основава преценката на вредите и обезщетението каквито са посочени в задължителна практика на ВКС в постановени по чл.290 ГПК решения: тежестта на повдигнатото, какви наказания се предвиждат за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането. В този смисъл е и даденото разрешение в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г., ІІІ г.о. на на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за предпоставките, при които следва да се ангажира отгвороност на съд за търпяни вреди от незаконно обвинение с оглед точното приложение на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само по отношение на тази част от въззивното решение, с която е постановено солидарно осъждане на съд и прокуратура. Предвид изложените съображения, съдът