Определение № 829 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 636/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на И. И. Б. - от [населено място] срещу Определение № 2054 от 09.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 719/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 14.05.20112 г. по гр.д.№ 2263/2012 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от И. И. Б. - от [населено място], като поръчител по Договор за потребителски кредит от 19.09.2006 г. с кредитополучател Р. Д. С. - Й., срещу [фирма] - [населено място] иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на Банката, за което същата се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и че спорът следва да се разгледа по същество и с решението съдът да се поизнесе соченото обстоятелство съставлява ли новооткрито обстоятелство по см. на чл. 424 ал. 1 ГПК, в който смисъл е съдебната практика, цитирана в определението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решения важен процесуалноправен въпрос и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед практиката на ВКС: Опр.№ 924/14.ХІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 826/2010 г. на І ТО и Опр. № 59717.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 538/2011 г. на ІV ГО. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото по иска на И. И. Б. - от [населено място], като поръчител по Договор за потребителски кредит от 19.09.2006 г. с кредитополучател Р. Д. С. –Й., срещу [фирма] - [населено място] по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на Банката, за което се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, но цената на иска е до 10 000 лв.: 7878.62 лв. - главница, 417.77 лв. - договорна лихва за периода 05.07.2010 г. - 26.12.2010 г., 53.91 лв. - наказателна лихва за същия период, 167.03 лв. - държ. такса и 468.65 лв. - адвокатски хонорар. Делото е търговско и определението не подлежи на обжалване с частна касационна жалба на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение