Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г.

Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Е" АД гр. В. чрез процесуалния представител адв. Б срещу решение № 312 от 26.05.09 г. по в. гр. дело № 240/08 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 181/6.01.09 г. по гр. дело № 156/08 г. на Районен съд - Каварна за уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от С. Н. В.. С определение № 1* от 19.11.09 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете- отхвърлени. Ответникът по касационната жалба С. В. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 6 от 24.07.08 г., с която на ищеца С. Н. В. на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 25.06.08 г. в качеството си на дежурен по график за време на разположение на работодателя /домашно дежурство/, след като е призован по телефон от н-к отдел мрежи в РЦ Добрич за отстраняване на авария в КК Р., се е явил във видимо нетрезво състояние, неподходящо обут и без работно облекло, във вид неспособен за изпълнява задълженията си като дежурен ел. монтьор, е незаконосъобразна. Направен е извод, че допуснатото от ищеца нарушение би могло да бъде квалифицирано като "други тежки нарушения" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, за които може да бъде наложено дисциплинарно уволнение, но не и съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ -"злоупотреба с доверието на предприятието", което нарушение предпоставя умишлено поведение на работника, насочено към извличането на изгода. Поставеният от касатора въпрос e обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 943/12.06.06 г. на III г. о. на ВКС. В него е прието, че сама по себе си неправилната правна квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обусловя неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК, приема следното: Императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да организира съдебната си защита. Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК ВКС в настоящият си състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 943 от 12.06.06 г. по гр. дело № 2777/03 г. на ВКС, III г. о. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. С уволнителната заповед ищецът е санкциониран за това, че се е явил на работа във видимо нетрезво състояние, неподходящо обут и без работно облекло, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. По отношение употребата на алкохол работодателят е въвел изискване със заповед № 1172/8.05.08 г. проверките за алкохол на работниците и служителите да бъдат извършвани посредством техническо средство"дрегер", която проверка да бъде извършвана от поне две лица - прекия ръководител и инспектора по безопасност на труда и за която да бъде съставян протокол. В случая тази процедура не е спазена, свидетелските показания са противоречиви, поради което настоящият състав приема, че това нарушение на трудовата дисциплина не е доказано по категоричен начин. По отношение на другото вменено на ищеца нарушение, изразяващо се в явяване на работа без работно облекло и неподходящо обут, такива доказателства по делото са налице, в т. ч. и признанието му в писмените му обяснения, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. Преценката на въззивния съд, че в процесния случай това нарушение е съществено и би могло да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед характера на трудовите функции, изпълнявани от ищеца като ел. монтьор, е правилна. Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. При работи с електрически мрежи подходящото работно облекло е от значителна важност предвид опасността от трудова злополука, която би могла да ангажира отговорността на работодателя. Незаконосъобразен е обаче изводът на съда, че неправилната правна квалификация на нарушението - по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ -"злоупотреба с доверието на предприятието" вместо по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ - "други тежки нарушения", обуславя незаконност на уволнението по изложените по-горе съображения. С оглед на горното решението следва да бъде отменено в частта, с която са уважени обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.