Определение № 50517 от 10.02.2023 г. на ВКС по д. № 2867/2022 г.
ВКС10.02.2023 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
СПИРА производството по гр.д. №2867/22 г. на ВКС, трето г.о. до приемане на тълкувателно решение по т.д. №4/21 г.от ОСГК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ КПКОНПИ/ срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №476/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу М. А. и Р. М. искове по чл.74 ЗОПДНПИ, отм., за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на обща стойност 234395,21 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: Представляват ли „ имущество” по см. на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? – е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1021/19 г. на трето г.о./ осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК/ и поради констатираната противоречива практика по въпроса е образувано т.д. №4/21 г. по описа на ОСГК на ВКС. Правният въпрос: Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва” по см. на чл.151 ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? - е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК/, тъй като липсва произнасяне, съответно дадено конкретно разрешение на касационната инстанция по този въпрос. ВКС, с оглед позоваването на касатора на противоречива практика по първия правен въпрос и образуваното за уеднаквяването й тълкувателно дело на ОСГК, намира, че на осн. чл.292 ГПК следва да спре производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №4/21 г. ОСГК на ВКС. Затова