Определение № 83 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 137/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7947/30.08.2022 г., подадена от К. Г. П., С. Г. С. и Г. С. Г., чрез адвокат А. Е., срещу разпореждане № 393 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 20224400500164/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е върната, като нередовна, касационната жалба на същите жалбоподатели, вх. № 5737/15.06.2022 г., срещу решение № 199 от 19.05.2022 г., постановено по посоченото въззивно дело. Въззивният съд е върнал жалбата вх. № 5737/15.06.2022 г. по съображения, че в обжалваната част – за потвърждаване решението на Районен съд – Левски за отхвърляне иска за делба на лекия автомобил, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, както и поради непредставяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 30 лв. Жалбоподателите твърдят, че атакуваното от тях разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като те са обжалвали изцяло решението на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Въззивният съд е приел в решението си по гр. д. № 20224400500164/2022 г., че пред него първоинстанционното решение е обжалвано от К. Г. П., С. Г. С. и Г. С. Г. в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на лек автомобил и на парични средства, както и исковете за обезщетение за ползване на допуснатите до делба имоти. Обезсилил е решението на първоинстанционния съд по отношение делбата на парични средства и е прекратил производството по този иск като недопустимо; потвърдил е решението в останалите обжалвани части. Срещу въззивното решение е подадена от К. Г. П., С. Г. С. и Г. С. Г. жалба вх. № 5737/15.06.2022 г., адресирана до Апелативен съд – Велико Търново., като от нея не става ясно кои части на съдебния акт се обжалват. Към жалбата липсва представен документ за внесена държавна такса. Като е констатирал горните нередовности на жалбата, с разпореждане № 295 от 16.06.2022 г. Окръжен съд - Плевен е оставил същата без движение и е дал указания в 1-седмичен срок жалбоподателите да уточнят в коя част обжалват въззивното решение; ако го обжалват в частта му относно делбата на лекия автомобил (в която част актът е окончателен предвид цената на иска), да представят в същия срок доказателства за внасянето на 30 лв. по сметка на ВКС като държавна такса; ако жалбата има характер на частна - срещу решението в прекратителната му част, да представят в същия срок доказателства за внасянето на 15 лв. по сметката на Апелативен съд – Велико Търново като държавна такса за частната жалба. Предупредил е, че при неизпълнение на указанията му жалбата ще бъде върната. Горното разпореждане е връчено редовно на 27.06.2022 г., като на 5.07.2022 г. е депозирана (под вх. № 6466) „Частна жалба срещу разпореждане на ОС Плевен №№ 295 от 16.06.2022 г.“. От съдържанието й не може да се установи по несъмнен начин кои части на въззивното решение се обжалват, нито са представени документи за внесена държавна такса. Изрично е заявено следното уточнение: „Оспорвам разпореждането на ОС Плевен в частта с която е потвърдено решението на РС Левски.“. Това е дало основание въззивният съд с разпореждане № 320 от 7.07.2022 г. отново да даде указания за отстраняване пороци на жалбата вх. № 5737/15.06.2022 г., а именно: жалбоподателите да уточнят дали настояват, че обжалват разпореждане № 285 от 16.06.2022 г. по гр. д. № 164/2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд или може да се приеме, че писменото изложение всъщност е уточнение на жалбата от 15.06.2022 г. срещу решение № 199 от 19.05.2022 г. по същото дело, което уточнение е в смисъл, че се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на Районен съд – Левски относно лекия автомобил. С разпореждането е отправено и предупреждение за последиците от неизпълнение на указанията – връщане на жалбата. В указания 1-седмичен срок е постъпила молба, с която е уточнено, че писменото изложение представлява уточнение по подадената на 15.06.2022 г. жалба срещу въззивното решение, като последното се обжалва в частта относно лекия автомобил. Настоящият съд намира, че по подадената срещу въззивното решение жалба действително не е внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18,, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, което е достатъчно основание за връщането й като нередовна на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросният порок е бил констатиран от въззивния съд, като в тази връзка той е дал ясни указания за отстраняването му, които са останали неизпълнени. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното разпореждане. Независимо от това ВКС, състав на второ гражданско отделение следва да отбележи, че касационната жалба не е недопустима на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, предвид цената на автомобила, чиято делба се иска. Искът за делба е неоценяем иск и по отношение на него не се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,