Определение № 3914 от 20.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Н. Н. частна касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС-Русе определение № 332/19.03.2024 г. по гр.д. № 149/2024 г., с което е потвърдено определение № 4746/01.12.2023 г. на РС- Русе по гр.д. № 6137/2023 г. и производството по делото е прекратено поради липсата на международна компетентност на българския съд. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд. С писмения отговор А. Р. М. излага становище за недопускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Производството по делото е по иск за развод, предявен от Р. Н. Н., български гражданин, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца български граждани Р. Р. Н., [дата на раждане], и Я. Р. Н., [дата на раждане], срещу А. Р. М. (чл.49, ал.1 СК), с който се поставят въпросите за родителските права, определяне на местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на родените от брака деца (чл. 59, ал. 2 СК). В исковата молба се излага, че бракът е сключен на 12.03.2015 г., двете деца са родени в Канада и че до 04.07.2023 г. семейството е живяло в Канада, но поради влошените отношения между съпрузите Р. Н. се е завърнала заедно с децата в [населено място], където по-късно е последвана от ответника, който е извършил няколко акта на насилие и в България. Излага се, че към момента на довеждането на децата в България майката е имала съгласието на бащата и че към предявяването на иска децата посещават съответно частно училище и частна детска градина в [населено място]. С писмения отговор на исковата молба А. М. излага становище за недопустимост на иска. Прави възражение за неподведомственост на делото на българския съд, като счита, че тъй като страните са канадски граждани и имат обичайно местопребиваване на територията на Канада, на осн. чл.82, ал.2 от КМЧП разводът между съпрузите с различно гражданско следва да се уреди от правото на държавата, в която се намира тяхното обичайно местопребиваване, а съгл. чл.87, ал.1 КМЧП, задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжката - в случая Канада, където е естествената среда за живеене и възпитание на децата. Ответникът твърди, че семейството е живяло под наем в апартамент в [населено място], Канада, родният дом на децата, а там са и техните приятели. Той е разрешил на 04.07.2023 г. децата да пътуват с майка си до България, но родителите са се уговорили завръщане в края на м. август 2023 г., за да подготвят началото на учебната година на Р., ученичка във втори клас в Спринг Криик Кюмюнити Скул, [населено място]. Там Р. е записана на различни дейности - ски училище, уроци по плуване, балет, танци, пиано, пее в Хора на децата на Уистлър, а Я. посещава гимнастика, детски мюзикъли, групи за разказване на приказки и други занимания за деца в Градската библиотека на [населено място]. Ответникът твърди, че е образувал пред СГС, 8 състав гр.дело по чл.29, вр. чл.12, вр. чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти за международното отвличане на деца, както и че по негова искова молба преди настоящото дело е образувано дело с рег. № Е- 232435/29.09.23 г. от ВС на Британска Колумбия, Канада, срещу Р. Н. за развод, родителски права, личните отношения и издръжката на децата, поради което и на осн. 126 ГПК по-късно заведеното настоящо дело следва да бъде прекратено. С определение № 4746/01.12.2023 г. по гр.д. № 6137/2023г., РС- Русе е прекратил производството като недопустимо. Счел е, че в настоящия случай не се прилагат Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, доколкото ответникът не е европейски гражданин, а канадски, както и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., тъй като Канада не е страна по нея, а обичайното местопребиваване на съпрузите и децата е на територията на тази държава. Приел е, че приложим е КМЧП- чл.82, ал.2, и тъй като ищцата е с българско гражданство, а ответникът- с канадско, и двамата, заедно с децата имат общо местопребиваване в Канада, компетентен е канадският съд. Наред с това е приел, че през м.09.2023г., т.е. преди подаване на настоящата искова молба, Върховният съд на Британска Колумбия, Канада, е сезиран от ответника А. М. с искане за прекратяване на брака, включително с въпросите за родителските права, личните отношения и издръжката на децата, което по-рано образувано брачно дело е абсолютна отрицателна предпоставка за предявяване на същия иск пред български съд. С обжалваното определение, ОС- Русе е потвърдил определението на РС-Русе, като е възприел мотивите за неприложимост на Регламент /ЕС/ 2019/1111, Регламент /ЕО/ 4/2009 г. и Конвенцията. Счел е за правилни и мотивите на РС- Русе за приложимост на чл.82, ал.1 КМЧП и тъй като в случая ищцата е с българско гражданско, а ответникът - с канадско и/или испанско, и дамата имат общо обичайно местопребиваване в Канада, е заключил, че компетентен е канадският съд. Приел е, че по делото има данни, че през м.09.2023 г. ответникът е сезирал Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, с иск за прекратяване на брака с искане за решаване на въпросите за родителските права, личните отношения и издръжката на децата, което по-рано образувано дело е абсолютна процесуална пречка за предявяване на същия иск пред български съд. При така изложените мотиви от ОС- Русе настоящият състав на ВКС намира, че обуславящият правните изводи на въззивният съд въпрос касае международната компетентност на българския съд да разгледа иска за развод и свързаните въпроси по чл.59, ал.2 СК в случай като процесния. В настоящата хипотеза ищцата е български гражданин; ответникът е испански и канадски гражданин (съгласно изложеното от него в отговора на исковата молба и в тъжбата към отговора); страните са се установили трайно в Канада – там е сключен бракът им, там са родени децата им, там родителите работят и живеят до 04.07.2023 г., когато с разрешение на ответника майката и децата пристигат в България; ищцата живее в България, където към сезирането на българския съд на 22.11.2023 г. се е установила от 04.07.2023 г., т.е. преди по-малко от 6 месеца, и местопребиваването на ответника е в Канада. Делото има международен елемент, поради което и въпросът за международната компетентност на българския съд да разгледа спора е обуславящ правните изводи на въззивния съд, включително поради възражението на ответника за неподведомственост. Налице е и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по поставения в изложението правен въпрос, който се свежда до това следва ли съдът да приобщава и обсъжда представен от страна по делото незаверен и непреведен документ. Този въпрос е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, който при формиране на извода за наличие на абсолютна процесуална пречка за иска за развод и свързаните с него въпроси по чл. 59, ал. 2 СК се е позовал на представен от ответника незаверен и непреведен препис на документ на английски език, съдържащ данни за по-рано образуваното дело по описа на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, по искане на А. М. за прекратяване на брака между страните, с решаване на въпросите за родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – практика на ВКС, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Решаването на въпросите по частната жалба налага събиране на доказателства, поради което и на осн.чл.278, ал.2, изр. 2 ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание. На осн. чл.43 КМЧП следва да бъде изискана информация от Министерството на правосъдието, а на страните да бъде дадена възможност да представят документи, установяващи разпоредбите на националното право на Канада, уреждащо иска за развод, отношенията на родителите с децата при уважаване на иска за развод и процесуалните срокове за разглеждането на такова дело, както и да посочат доказателства в установяване на обичайното местопребиваване на децата към датата на предявения иск за развод пред българския съд. Воден от изложеното, съдът