Определение № 2554 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 420/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Норма“ ООД, [населено място], чрез адв.П.В. срещу решение №309 от 26.11.2024г., постановено по в.т.д. №118/2024г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение №3/03.01.2024г., постановено по т.д. №191/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е осъден ответника „Норма“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на “Златни Пясъци“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 24 000 щатски долара, представляваща възнаграждение за извършване на дейности съгл. чл.13, вр. чл.30 от приватизационен договор от 29.07.1998г. за продажба на хотел „Ерма“, обособена част от к.к. „Златни пясъци“, с падежи на задълженията, обхванати от горната сума: на 30.05.2020г., 30.08.2020г., 30.05.2021г. и 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска от 04.04.2023г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в общ размер на 5 390.04 щатски долара, считано от датата на падежа на всяка от вноските до 03.04.2023г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът намира за незаконосъобразни и необосновани мотивите на съда, че дължи на „Златни Пясъци“ АД в пълен размер договореното периодично възнаграждение за поддържане на общата инфраструктура на комплекса и извършване на различни дейности – охрана, реклама, поддържане на плажна ивица, ВиК и електро снабдяване и др., съгласно чл.13 и чл.30 от договора за приватизация на хотел „Ерма“ от 29.07.1998г. Счита, че е налице частично неизпълнение на задълженията по договора, респ. че част от тези дейности и услуги се извършват от трети лица, поради което не се дължи и договореното възнаграждение. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, обусловил изхода на спора: „Следва ли частично изпълнение на договор за поръчка да се тълкува като пълно изпълнение с аргумент, че неизпълнената част ще е предмет на бъдещ договор между страните?“, като не сочи нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Излага доводи за очевидна неправилност на решението. Ответникът „Златни Пясъци“ АД оспорва касационната жалба, като твърди, че не са изложени селективни основания за допускане на въззивното решение до касация. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, ако бъде допуснато до касационен контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема за установено, че на 29.07.1998г. е сключен договор за продажба на хотел „Ерма“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, [населено място], чрез публично оповестен конкурс, с продавач Министъра на търговията и туризма, действащ като орган по чл.3, ал.3 ЗППДОбП /отм./ и купувач- ответното дружество, като купувачът се е задължил да заплаща на „Златни пясъци“ АД всяка година фиксирана парична сума - 12 000 щатски долара, в левовата й равностойност, като насрещна престация за извършване от ищеца на дейностите по чл.13 от договора, а именно: поддържане на общата инфраструктура; на плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане; сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и магистрални трасета/- чл.30 от договора. Плащането се дължи на две вноски по 6 000 щатски долара с падежи- 30 май и 30 август, като няма спор, че за процесните 2020г. и 2021г. ответникът не е заплатил договорените годишни възнаграждения. Решаващият състав приема за доказано, че част от дейностите не попадат в обхвата на извършените от ищеца по чл.13 от договора /изграждането и поддържането на инфраструктурни инсталации и съоръжения за снабдяване с ел.енергия, вода, отвеждащата канализационна система; поддържане на плажната ивица/, а част се извършват чрез трети лица – „Паркстрой Златни пясъци“ АД, „ЕСП Зл.пясъци“ ООД, ЕРП „Зл.пясъци“ АД, „Голдън Секюрити“ ЕООД и др. Въззивният съд констатира, че с постановено решение по т.д. №466/2009г. на АС- Варна между същите страни и по отношение на същия договор за други периоди – 2006г. и 2007г., съдът е уважил частично предявените искове като приел за неоснователни възраженията за недействителност на клаузи от договора, вкл. клаузите на чл.13 и чл.30 от същия, поради което намира, че възраженията срещу действителността им, поддържани и в настоящия процес, се явяват преклудирани от силата на пресъдено нещо на предходния спор. След анализ на заключенията на СИЕ и свидетелските показания решаващият състав стига до извод, че ищецът е изпълнявал договорните си задължения. Приема за установено, че за процесния период са осчетоводени разходи за поддържка на инфраструктурата на комплекса - по 100 000 лева без ДДС за финансовите 2020г. и 2021г., отразени в счетоводството на „Златни пясъци“ АД на основание фактури, издадени от трети лица за дейности по договори за поддържане и реновиране на общата инфраструктура в курортен комплекс „Златни пясъци“. Част от дейностите, свързани с поддържане на общата инфраструктура, са извършвани по възлагане от ищеца от подизпълнители /„Паркстрой-Златни пясъци“ ООД – дейност по озеленяване и паркоподдържане; „ЕСП Златни пясъци“ ООД – доставка на ел. енергия за алейно осветление на курортния комплекс; „ЕРП Златни пясъци“ АД – дейност по поддържане на алейното осветление; „Голдън секюрити“ ЕООД – охрана/, част – лично от ищеца /обща охрана на комплекса посредством свои служители, реклама/, като общите му разходи за инфраструктура за 2020г. са в размер на 774 514.83 лева и за 2021г. – в размер на 824 428.27 лева. Апелативният съд намира, че процесният договор разкрива белези на договор за изработка, като е комплексен- включва два типа задължения: от една страна задължения, насочени към постигане на определен резултат - почистване и поддръжка на техническата инфраструктура, а от друга страна- задължения за осъществяване на необходимите действия /обезпечаване опазване на обществения ред и противопожарна безопасност/, като двата типа задължения са насочени към постигане на една обща цел - създаването на конкурентноспособен туристически продукт по смисъла на §1, т.66 от ДР на Закона за туризма. Тълкувайки клаузата на чл.13 от договора съгласно чл.20 от ЗЗД, съдът счита, че визираните в нея дейности по поддържане на общата инфраструктура не са изчерпателно изброени и не е задължително всички да бъдат осъществявани едновременно, стига да бъде постигнат крайният резултат– курортният комплекс като цяло да дава възможност за създаване на конкурентноспособен туристически продукт. Възнаграждението за възложените дейности, по арг. от чл. 30 от същия договор, е определено на база разгърната застроена площ на хотела, звездна категория, или брой легла в обектите, доколкото промяната на тези критерии е единственото предвидено от страните основание за промяна на договорения размер. Настъпилите промени както в инфраструктурата на комплекса, така и в собствеността на отделните обособени обекти от него, действително водят до промяна в съдържанието на насрещните престации, но това не води само по себе си до недействителност на договора поради отпадане на неговото основание, като не се твърди и няма доказателства за отпадане действието на договора поради развалянето или прекратяването му. Съдът стига до извод, че страните са обвързани от договора с продължаващо действие, който изисква съгласно чл.20а от ЗЗД всяка от тях да изпълнява задълженията си, произтичащи от същия. Решаващият състав намира за неоснователно основното възражение на ответника за неизправност на насрещната страна, поради неизпълнение на задълженията за извършване на дейностите по чл.13 от договора – почистване, озеленяване, охрана и опазване на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно- санитарни мероприятия в общата част на комплекса. Счита, че от приетите експертизи, писмени и гласни доказателства се установява, изпълнение на поетите с чл.13 от договора задължения, макар и в различен обем. Акцентира, че не всяка от включените в съдържанието на чл.13 от договора дейности цели постигане на фактически резултат, а предвид комплексния характер на договора не следва да се установява еднакво по степен и едновременно изпълнение на всяка една от посочените дейности, изпълващи съдържанието на възложеното „поддържане на обща инфраструктура“. Подчертава, че дейностите, предмет на правоотношението между страните, са извън тези, регламентирани от специалните закони- Закон за енергетиката, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, ЗМВР и др., като дейностите по охрана, противопожарна безопасност и сметопочистване не се изпълняват от ищеца самостоятелно, а в тясно взаимодействие със съответните държавни организации и институции - РУ на МВР и Районна служба „Противопожарна безопасност“, [община]. Спецификите на курортния комплекс като териториално обособена и инфраструктурно обединена съвкупност от туристически обекти, средства и съоръжения, формиращи комплексен туристически продукт от основни и допълнителни услуги за настаняване, хранене, лечение, транспорт, спорт и развлечение, с огромен брой на пребиваващи на едно място хора, които нямат постоянно местожителство в района, оправдават едновременното изпълнение на тези дейности по възлагане от собствениците на отделни обекти, съвместно с пряко натоварените от държавата органи и структури и не се изключват взаимно. Въззивният съд стига до краен извод, че ответникът дължи договореното възнаграждение, тъй като ищецът, самостоятелно и/или чрез свързаните с него търговски дружества или по възлагане на лицензирани дружества, както и със съдействието на специализирани държавни органи, е изпълнявал в процесния период 2020 и 2021г. задълженията, поети с чл.13 от договора за приватизиране на обособена част от „Златни пясъци“ АД – хотел „Ерма“- за цялостно поддържане на инфраструктурата в комплекса, така че да се обезпечи нормалното му функциониране като обособен териториално туристически обект, както и нормалното, спокойно и сигурно ползване на общата инфраструктура от гостите на комплекса, в частност от гостите на стопанисвания от ответното дружество хотел. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол, тъй като не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а също така не е обоснована и нито една от допълнителните предпоставки по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който е формулиран въпросът предполага преценка на доказателствата по делото, обсъждане на твърденията и възраженията на страните и произнасяне по правилността на обжалваното решение, което изключва определянето му като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че въпросът не е и решаващ за крайния изход на спора, тъй като не е обуславящ решаващите изводи на съда относно спорния предмет. Въззивният съд е разгледал възраженията на ответника и е изложил подробни мотиви относно изпълнението на поетите от ищцовото дружество задължения, като е тълкувал договора и е счел, че не всяка от включените в съдържанието на чл.13 от договора дейности цели постигане на фактически резултат, а предвид комплексния характер на договора не следва да се установява еднакво по степен и едновременно изпълнение на всяка една от посочените дейности, изпълващи съдържанието на възложеното „поддържане на обща инфраструктура“. Решаващият състав не е приел, че е налице частично изпълнение, а с оглед естеството на договора и характера на задълженията е стигнал до краен извод, че ищецът /самостоятелно и/или чрез свързани с него търговски дружества или чрез възлагане на лицензирани дружества, както и със съдействието на специализирани държавни органи/ е изпълнявал в процесния период задълженията, поети с чл.13 от договора за приватизация- за цялостно поддържане на инфраструктурата в курортен комплекс „Златни пясъци“. В този смисъл поставеният въпрос не съответства на изложените във въззивното решение мотиви. Касаторът не сочи и нито един от допълнителните критерии за допускане на въззивното решение до касационен контрол- не твърди противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с практиката на ВКС, нито счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ на доказателствата или обсъждане на доводите на страните за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и за необоснованост на фактическите изводи на съда, респективно достигане до неправилни правни изводи. Тези оплаквания изискват преценка на доказателствата по делото, обсъждане на аргументите и защитните тези на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски- сумата 300 лева юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд