Определение № 511 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 248/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Пловдивската окръжна прокуратура против решение № 1333 от 15.11.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1989 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 204 от 8.5.2019 г. по гр.д. № 1939 по описа за 2018 г. на Асеновградския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от незаконно водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 160/2013 г. по описа на ОСС-гр. Пловдив, нохд № 446/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и внохд № 1271/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички установени по делото обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. П. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Прокуратурата на Република България е повдигнала на 26.11.2014 г. срещу П. С. обвинение в извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК за това, че на 23.03.2012 г. самоволно, не по установения от закона начин е осъществил едно оспорвано чуждо предполагаемо право на ползване върху техническо съоръжение-разпределителен шкаф за усилване на телевизионен и интернет сигнал, находящо се на [улица] [населено място]. С влязла в сила на 2.10.2017 г. присъда П. С. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди. В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е посочила, че спрямо ищеца е водено и друго наказателно дело, по което е бил оправдан и му е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. За доказване на това обстоятелство към отговора са били представени и са били приети по делото решение № 820 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 1290 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 209 от 3.11.2017 г. по възз. гр. д. № 522 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд/стр.121-125 по описа на РС-Асеновград/. При изслушването си вещото лице-психолог е посочило, че неимуществените вреди са причинени на ищеца комплексно и от двете наказателни производства, като тези вреди не могат да се разграничат/стр.190 по описа на РС-Асеновград/. Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение от 10 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконното наказателно производство. При определяне размера на обезщетението този съд не е взел предвид обезщетението от 5 000 лв., което е било присъдено за другото наказателно производство срещу ищеца, водено приблизително по същото време. В жалбата си срещу първоинстанционното решение Прокуратурата отново е поискала да бъде взето предвид обезщетението, присъдено заради другото наказателно производство. Въззивният съд обаче нито е констатирал наличието на това обезщетение, нито е изложил правни изводи дали и как то се отразява на размера на обезщетението за неимуществени вреди по настоящото дело. По този начин Пловдивският окръжен съд е игнорирал един от критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство и е дал разрешение на повдигнатия от касатора въпрос, което противоречи на практиката на ВКС. Според тази практика наличието на няколко обвинения по едно и също време, за които ищецът е бил оправдан, трябва да бъде взето предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По принцип това обезщетение се определя глобално, тъй като вредите от двата/или повече/ наказателни процеса не могат да се разграничат/т. 11 ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Дори когато исковете за обезщетение за неимуществени вреди са предявени по множество отделни дела, трябва да се съобрази, че се възмездяват едни и същи вреди. В този смисъл са решения № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III ГО, № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV ГО, № 554/12 по гр. д. № 266/12 г. на IV ГО, № 449 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV ГО и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допуска касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по поставения от касатора въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение