Определение № 50307 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1530/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД срещу решение №366 от 15.03.2022 г. по в.гр.д.№3329/2021 г. ан САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №262735 от 27.04.2021 г. по гр.д.№14961/2019 г. на СГС в частта, с която „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати на С. Й. Д. сумата от 70 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ексцес от ПТП, настъпило на 11.09.2006 г., виновно причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. В жалбата се излагат съображения, че решението е нищожно, тъй като не съдържа задължителен реквизит – банковата сметка, по която да се преведат присъдените пари. Евентуално се поддържа, че е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За приложното поле и обхвата на чл.51, ал.1 от ЗЗД и за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД. 2. Настъпила при деликтно деяние травматична увреда, имаща обективни проявления в здравословното състояние на пострадалото лице, но диагностицирана на етап, последващ приключило съдебно производство досежно травматичните увреждания, обуславя ли наличието на ексцес, като основание за претендиране на допълнително обезщетение. 3. Травматично увреждане, съществуващо и имащо проявление непосредствено след увреждащото събитие, но диагностицирано на по-късен етап поради развитие на науката и медико-диагностичните методи, представлява ли ексцес. 4. Дължи ли съдът изрично посочване в решението на проявите и/или вида на вредите, респективно търпените от същите болки и страдания, признати за резултат от влошено здравословно състояние, поради настъпил ексцес. Навеждат се доводи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо въпроси от втори до четвърти вкл., че са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация С. Й. Д. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че за да се приеме наличие на ексцес, по делото следва да се установи, като тежестта за това е върху ищеца, че е настъпило влошаване на здравословно му състояние, което му причинява нови неимуществени вреди, необезщетени до този момент. Позовавайки се на решение №553 по гр.д.№196/2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, ППВС №4/1975 г. и решение №196 по гр.д.№1724/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение е изложил съображения, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението /т.е. при ексцес/, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При присъждане на обезщетение за ексцес следва да се съобразява обстоятелството дали при присъждането на първоначално обезщетение, влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, като обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените, при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието, съдът преценява дали влошаването е предизвикало нови болки и страдания или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние, а обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД. Намерил е в случая, че през 2018 г. е установено влошаване на състоянието на ищцата чрез диагностицирането й с миелопатия, което страдание е в причинна връзка с процесното ПТП и представлява ново състояние, влошено спрямо състоянието на ищцата след възстановяването й след претърпяното ПТП /при процесното ПТП ищцата е изпитвала квадрипареза – от тежка до средна, изпитвала е слабост в крайниците, но не се установява страдание от и не е поставена диагноза миелопатия, която според вещите лица изготвили КСМЕ е състояние на отпадна неврологична симптоматика, след остра травма на гръбначния мозък/. Установил е, че по предходното дело ищцата е имала страдания, свързани с подвижността на крайниците и с травмата на гръбначния стълб, но едва през 2018 г. обективно и категорично е установено и диагностицирано ново страдание на ищцата, влошаващо нейното здравословно състояние допълнително. В този смисъл и тъй като по предходното дело няма данни ищцата да е била обезщетена за настъпили или очаквани бъдещи вреди от миелопатия - страдание, свързано с болки, изтръпване и скованост на ръцете, е достигнал до извод, че по делото се установява влошаване на състоянието на ищцата, поради страдание от миелопатия, представляващо проява на ново и обострено състояние след първоначалното обезщетяване на ищцата за претърпени неимуществени вреди, което е в причинна връзка с процесното ПТП и за страданието от миелопатия на ищцата се дължи отделно обезщетение за неимуществени вреди, определено по реда на чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението и съобразявайки възрастта на ищцата към момента на проявлението на страданието - 40 години, необратимостта на заболяването, дискомфортът, който ще придружава ищцата - жена в активна възраст цял живот, невъзможността да ползва пълноценно и да контролира и двете си ръце и икономическото състояние в страната, е счел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 70 000лв. Решението на въззивния съд е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо. В този смисъл не съществува вероятност решението да е нищожно /предвид твърденията, че не съдържа задължителен реквизит – банковата сметка, по която да се преведат присъдените пари/, респективно на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато и нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. От друга страна формулираните от касатора въпроси, свързани с условията за присъждане на обезщетение при ексцес и с приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на това обезщетение са решени изцяло в съответствие с практиката на ВКС, в това число и с тази, цитирана в обжалвания съдебен акт /наличието на която изключва бланкетно поддържаното селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съобразно дадените разрешения, при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. Правото на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания, като едно от условията за присъждане на обезщетение при ексцес е последващото влошаване на здравословното състояние на увредения да не е било предвидено и съобразено от съда при първоначалното обезщетяване. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС №4/1075 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД въвежда принципа на пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди /имуществени и неимуществени/, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изцяло в съответствие с практиката на ВКС е решен и въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и преценката на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. С оглед изложеното спрямо поставените от касатора въпроси не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,