Определение № 437 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение25.05.2022 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263366/21г., постановено по в.гр.д. 418/19г. на СГС, ІV- „Д“ състав. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК, във връзка с чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца по делото С. О. Х. срещу решение № 263366/21г., постановено по в.гр.д. 418/19г. на СГС, ІV- „Д“ състав, с което е отхвърлен иска на ищеца по чл.215 КТ, насочен срещу работодателя „Ти еф ти“ООД, за плащане на сумата над 963 евро до 2998,13евро- неизплатени командировъчни разходи за периода 27.10.11г. до 29.02.12г.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Може ли съдът да не възприеме заключение по съдебна експертиза? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото в съвкупност и взаимосвързаност? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали поставените въпроси обуславят изхода на делото и дали има формирана практика на ВКС по тях. Правният въпрос е обуславящ, когато е въпрос по тълкуване на правна норма, която е приложима към фактите на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по него, и това разрешение на въпроса се оспорва в касационната жалба. (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца С. О. Х., че работодателят му „Ти Еф Ти“ЕООД не е платил 3900 евро по командировъчни заповеди от 27.10.2011г., 26.11.2011г., 10.12.2011г., 04.01.12г., 26.01.12г., 18.02.12г.. В срока за отговор ответникът е възразил, че командировъчните са платени чрез РКО за служебен аванс и командировъчни средства. С решение №224/19г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, е прието следното: за сумата над 963 евро до 2998,13 евро, не може да се установи от експертното заключение по графологичната експертиза, дали подписите на РКО са на ищеца, тъй като е изготвено по ксерокскопия. Въззивният съд, по реда на чл. 294 ГПК, е приел следното: констатирал е в съдебно заседание, че оригиналите на заповедите за командировка и РКО са унищожени съгласно твърденията на ответника; възприел е заключението на вещото лице по единичната графологична експертиза, за която ВКС е указал, че не е с доказателствена стойност, и накрая е отхвърлил иска за сумата над 963 евро до 2998,13 евро, тъй като командировъчните са платени. В касационната жалба са посочени следните основания за обжалване: изследвани са били пред втория въззив разчетно платежни ведомости, които нямат общо с изплащането на командировъчните пари, а с изплащането на заплати; вещите лица не са изследвали процесните РКО. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Може ли съдът да не възприеме заключение по съдебна експертиза? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото в съвкупност и взаимосвързаност? Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото в съвкупност и взаимосвързаност, защото СГС не е взел предвид, че липсват оригинални документи, доказващи плащането, а съгласно трайната практика на ВКС- съдът е длъжен да прецени всички относими към спора доказателства. Воден от горното ВКС, състав на ІІІ ГО