Определение № 161 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 565/2016 г.

Производствoто е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „В2М“ ООД със седалище [населено място], представлявано от управителя В. Я., чрез адв. К. Б., против определение № 807 от 23.11.2015 г. по ч. гр. д. № 552/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2979/18.08.2015 г. по гр. д. № 521/2015 г. на Варненския окръжен съд. По отвод на ответника Народно събрание на РБ за местна неподсъдност, Варненския окръжен съд е прекратил делото пред себе си с изпращането му по компетентност на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че приложимият процесуален ред за разглеждане на исковата претенция ,основана на чл. 4, § 3 от Договора за ЕС е общият исков ред. В частност, приел е че при определяне на местно компетентния съд, както нормата на чл.105 ГПК ,така и нормата на чл.115 ал.1 ГПК обосновават искания отвод ,а предвидената в чл. 7 ЗОДОВ изборна местна подсъдност не се прилага. Изложил е мотиви, че в ЗОДОВ не се съдържат разпоредби,ангажиращи отговорността на законодателната власт за вреди, причинени от нейните актове и след като като националното ни законодателство не предвижда отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира тази отговорност,приложими са общите материални и процесуални правни норми. Производството пред Варненски окръжен съд по гр.д. № 486/2016 г. е образувано по исковата молба на настоящия касатор срещу Народно Събрание на Р.България, на основание чл.4, пар. 3 ДЕС да бъде заплатено на ищеца обезщетение за вреди в размер на 27460,68лв.,съизмерими със сбора на сумите заплащани като „такса“ по чл.35а от ЗЕВИ през месеците януари и февруари на 2014г, заради нарушено право на ЕС,в частност на чл.3,пар2 от Директива 2009/72 ЕО и чл.1 от Директива 2009/28/ЕО. Нарушението е на националния законодател и се е осъществило чрез въвеждане на ограничителни мерки, лишени от легитимна цел, нарушаващи основния принцип на правна сигурност ,включващ защита на легитимните очаквания и свързаната с него забрана за ретроактивни действия. Материалноправните предпоставки на търсената отговорност ищецът извежда пряко от практиката на Съда на ЕС. С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт поради незаконосъобразност и нарушаване на основните принципи на правото на ЕС,включително несъобразяване с практиката на СЕС по прилагане на чл. 4, пар.3 ДЕС. Поддържа ,че съобразяването с принципите на ефективност и равностойност налага прилагането на процесалния ред на ЗОДОВ за разглеждане на иска, както и правилото на чл. 7 ЗОДОВ относно изборната подсъдност Отправя се искане за отправяне на на преюдициално запитване по въпрос: Принципите на лоялно сътрудничество и ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи ,в хипотеза на реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС ,да не бъде приложен националноправният процесуален ред за реализиране отговорността на държавата за вреди,предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от национален съд по място на седалището на увреденото лице ,като вместо това делото бъде изпратено за разглежздане от съд по мястото на седалището на ответния държавен орган. В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се извеждат „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС – този по ЗОДОВ или общият исков ред по ЗЗД, със съответните правила за определяне на подсъдността?” и „Кой съд е компетентен да разгледа искова претенция с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС – съдът, определен по правилата на чл. 7 ЗОДОВ или този, определен по правилата на чл. 115 и чл. 108 ГПК?”Изтъква се практика на ВКС в подкрепа на поддържаното от защитата процесуално разрешение и се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК С определение №89 от 07.03.2016г производството по настоящето частно касационно производство е спряно на основание на чл. 292 ГПК до приключването на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с тълкувателно постановление..Искането за приемане на ТП по въпроса е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС и тълкувателното производство е прекратено с определение от 25.03.2021г,поради което настоящето касационно производство следва да бъде и възобновено. Делото е преразпределено на принципа на случайния подбор с разпореждане №68/29.03.2021г на ръководителя на ГК на ВКС. По делото е постъпила молба 3410/19.04.2021г със становище на жалбоподателя относно възобновяването на делото ,изтъкната е /за сведение/ съдебна практика на състави на ВКС формирана след прекратяването на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС. В определение №89 от 07.03.2016г съставът на Върховният касационен съд, III-то г.о.,вече е изложил съображения за обуславящия характер на въпроса по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз,за настоящето производство. Основания за отпарвяне на преюдициално запитване до СЕС по така посочения от защитата въпрос ,като засягащ в частност една по-благоприятна за подобни искове местна подсъдност,уредена за подобни искове по националното право на държава- членка, понастоящем не са налице,тъй като Съдът на ЕС вече се е поризнесъл по него с Решение от 04.10.2018г ,Кантарев, С–571/2016г и изтъкнатата в него практика на Съда и отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено.Освен това ,в същността си въпросът на защитата не е за тълкуване на общностното право ,а касае прилагането му. По така поставените два въпроса в изложението следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, предвид вече постановеното отклоняване на искането за тълкуване по образуваното Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с определение №1/25.03.2021г, в резултат на междувременно влезлите в сила законодателни изменения ,пряко даващи отговор на въпросите в изложението чрез законодателна уредба. С приемането на ЗИДЗОДОВ,обн. ДВ, бр. 94 от 2019г изчерпателно се указва по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ/нов/ искови молби, ,а според изричната норма на §6, ал.2 ЗИДЗОДОВ,която е преходно правило ,неприключилите до влизането в сила на този закон производства - каквото е и производството по настоящата искова молба ,се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Доколкото с иска се търси обезщетение за вреди от държавата за достатъчно съществено нарушаване правото на ЕС/съгласно принципа на лоялно сътрудничество по чл.4,§3 ДЕС/ и делото попада в обхвата на §6, ал.2 ЗИДЗОДОВ,вече никое правило в общ закон не може да бъде противопоставено на по-благоприятно за ищеца правило в ЗОДОВ, по отношение на местната подсъдност на делото включително /определение 156/2021г по ч. гр.д №1901/2017 на 4-то г.о на ВКС/но и двата принципа, разяснени в практиката на СЕС (Решение от 04.октомври.2018г, Кантарев, С–571/2016 и цитираната в него практика на Съда),следва да намерят приложение при крайното разрешение,свързано с местната подсъдност на делото. Наднационалният правен ред допуска възможност отговорността да се ангажира на основание националното право при по-малко ограничителни условия, но не допуска поставянето в националното право на допълнителни условия (Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du p кcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93,; решение от 13 март 2007 г., Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, I-524/04,; 25 Решение от 24 март, 2009 г., Danske Slagterier, C-445/06; решение от 25 ноември 2010 г., Fu Я, C-429/09, Решение от 04.октомври.2018г, Кантарев, С–571/2016) Преценката обхваща и всички аспекти на процедурните правила. Националната правна уредба в областта на отговорността следва да се прилага от съдилищата така, че установените условия във връзка с поправянето на вредите от нарушение на общностното право да не са по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове.. Законодателните промени в ЗИДЗОДОВ(ДВ, бр. 94 от 2019г ) са ясно указание,че изтъкваното в практиката на Съда на ЕС подобие следва да се търси в режима и реда за обезщетяване на вредите от правонарушения на националното право на Р.България от естеството на изброените в ЗОДОВ. Отговорността на държавата за неизпълнено задължение по чл. 4, параграф 3 ДЕС се основава директно на правото на ЕС, а материалните предпоставки на отговорността са изяснени по търкувателен ред от Съда на ЕС (Решение от 5 март 1996 г., Brass erie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93; решение от 26 март 1996 г. The Queen / H.M. Treasury, C-392/93,; решение от 4 юли 2000 г., Haim, C-424/97, решение от 22 октомври 1987 г., Foto Frost, C-314/85; решение от 18 юли 2007 г., Lucchini, C-119/05,; решение от 25 ноември 2010 г., Fu Я, C-429/09; решение от 30 септември 2003 г., K цbler, C-224/01; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03,; решение от 28 юли 2016 г., Tom бљovб, С-168/15,; решение от 4 октомври 2018 г.,Кантарев, С-571/16.) С въвеждане нормата на чл.2в ЗОДОВ във вътрешния правен ред, законодателят не създава или преурежда тези материалноправни условия, а има за цел да регулира със закон процесуалните отношения с цел ефективност на защитното средство. Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила, по които да се разгледа искът за обезщетение.Редът е предоставен на националния законодател съгласно принципа на процесуална автономия(чл. 19, параграф 2 ДЕС).Приложимостта на този принцип е ограничена от принципа на равностойност и от принципа на ефективност, като съдилищата са длъжни да не допускат накърняването им ,преценявайки всеки отделен случай при който определени процесуални предпоставки преграждат ,или затрудняват пътя на защита.(Решение от 9 юли 1985 г., Bozzetti, 179/84,; решение от 18 януари 1996 г., SEIM, C-446/93,; решение от 17 септември 1997 г., Dorsch Consult, C-54/96,; решение от 15 април 2008 г., Impact, C-268/06, решение от 4 октомври 2018 г.,Кантарев, С-571/16). По касационната частна жалба. С предявяването на иска изборната местна подсъдност,каквато урежда чл.7 ЗОДОВ,е надлежно упражнена от настоящия касатор .Седалището на ищцовото дружество е в [населено място] и след като искът е съответно предявен пред ОС-Варна, този съд следва да разгледа делото,щом така смята ищецът.Обстоятелствата ,на които се основава искът за обезщетение на вреди от достатъчно съществено нарушение на общностното право са различни от обстоятелствата, на които е основан един иск по чл.49 ЗЗД. Ясна е волята на ищеца в случая да основе търсената отговорност на обстоятелства от първата кагегория,очертани като материалноправни основания в практиката на Съда на ЕС. За ищцовото дружество съществува възможност да уточни част от фактите ,за да представляват те и основание за отговорност по действащ закон,но при така установеното съдържание на исковата молба, което не сочи да е налице нередовност чието предварително отстраняване да е условие за законосъобразна преценка на подсъдността, седалището на публичните органи,привлечени като ответници по иска/процесуални субституенти/не обуславя осонователност на направеното възражение за местна неподсъдност на основание на чл.105 ГПК ,или на чл.115 ал.1 ГПК,възприето в мотивите на Варненски апелативен съд. Като несъобразено с разрешението в §6, ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ, въззивното определение следва да бъде отменено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на 3- то г.о.