Определение № 3275 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Е. М. против решение №2559 от 26.04.2024г. по т.д. №14691/21г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- Първа инвестиционна банка АД, е на становище, че подадената касационна жалба е нередовна, обозначена от страната като „ очевидно процесуално недопустима“ и обоснована с липса на изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК / озаглавено допълнителна касационна жалба/, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Цв. Б. след очертаване на предмета на спор пред настоящата инстанция чрез искането да бъдат отменени и двете постановени решения на съдилищата е заявено, че в решението на въззивния съд „ прозира очевидна неправилност“. Следва дадено от страната определение на това основание, както и сравняването му с основанията по чл.280, ал.1 ГПК Поддържано е също така общо, че „ очевидната неправилност “ била изчерпателно посочена в основанията по чл.281,т.3 ГПК“, като текста на нормата е възпроизведен. В заключение лаконично е отбелязано, че в случая очевидната неправилност се извличала от мотивите- „ при пороци на решението следствие на които са накърнени основните принципи на гр. процес, така щото не е постигната основната цел на правораздаването а именно то да бъде справедливо“.Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено като „очевидна неправилност“, по което липсва каквото и да било изложение, свързано с конкретния правен спор. Изложението също така не съдържа и доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантни към тази фаза на касационното производство остават общо изразеното разбиране относно същността на основанието, което е и правно необосновано, тъй като основанията по чл.281 ГПК са самостоятелни и ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване. При така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение