Определение № 137 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 767/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място] против разпореждане на Варненския окръжен съд № 7315 от 08.08.2011 год., по т.д.№ 379/2011 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК е разпоредено връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 25327/04.08.2011 год. срещу решение на Варненския окръжен съд № 688/01.07.2011 год., по възз. т.д. № 379/2011 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид начина на формиране цената на предявения установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по администриране на касационната жалба и изпращането и по компетентност на ВКС. Ответната по частната жалба страна [фирма], със седалище [населено място] не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. - за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Варненския окръжен съд, предвид произхода на претендираните вземания- арг. от чл.286, ал.1 ТЗ. Касае се, както правилно е счел и Варненският окръжен съд, за обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, всеки един от които може да бъде предявен и разгледан и самостоятелно. Следователно обстоятелството, че предмет на предприетото от [фирма], гр.В. касационно обжалване е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено по възз.т.д.№ 379/2011 год., по предявения при условията на чл.210, ал.1 ГПК иск, основан на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 3 276 лв., представляваща сбора от неплатени от ответника минимални месечни вноски към Националния маркетинг фонд/ НМФ/ за месеците ІХ.2008 год.-ХІІ.2008 год. и м.І.2009 год.-ІІІ.2009 год., дължими, съгласно т.8.1. от сключен между страните договор за франчайзинг от 29.08.2007 год. и това вземане е различно от вземането предмет на установителната искова претенция за сумата 10 080 лв., формирано от сбора на неплатените минимални месечни франчайз възнаграждения за посочения в исковата молба период, обосновава правен извод, че общо заявената цена на двете искови претенции от 13 356.00 лв. е ирелевантна за приложението на чл.280, ал.2 ГПК в цитираната по- горе изменена редакция на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., настоящият частен жалбоподател- [фирма] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл. 280 и сл. ГПК, поради което законосъобразно Варненският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.285 ГПК е разпоредил връщане на подадената от същия касационна жалба с вх.№ 25327/ 04. 08.2011 год., обратно на нейния подател, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Необходимо е единствено в тази вр. да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че всяко едно от претендираните вземания произтича от една и съща търговска сделка не е достатъчно, за да бъде отречен самостоятелния им характер, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на настоящия частен жалбоподател. Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС