Определение № 3990 от 14.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Л. Х. и В. Л. Х. против решение № 37 от 22. 01. 2024 г. по гр. д. № 709/2022 г. на ОС – Благоевград, 2 въззивен гр. състав, потвърждаващо решение № 139 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 644/2021 г. на РС – Сандански, с което е признато за установено, по предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и Методи А. П. против Атанас Л. Х. и В. Л. Х. отрицателни установителни искове, че Атанас Л. Х. и В. Л. Х. не са собственици на 28/429 идеални части (всеки от тях на по 14/429 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор [№] (понастоящем с идентификатор[№]) по КККР на [населено място], с площ от 429 кв.м., за който е отреден УПИ [№], в кв. 25 по плана на града. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор на касационната жалба от ищците А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф. А. В. Д., М. А. Х. и Методи А. П., чрез пълномощника им адв. М. К., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищците твърдят че са собственици на процесния имот, като А. Й. Ч. има 1/36 ид.ч., Е. М. Ч. и А. Й. Ч. имат общо 5/36 ид.ч. в режим на СИО, К. Х. Ф. е собственик на 12/36 ид.ч., А. В. Д. – на 6/36 ид.ч., М. А. Х. – на 6/ 36 ид.ч. и Методи А. П. – на 6/36 ид.ч. След справка в СГКК – Б. ищците установили, че през 2018 г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност върху 28/429 идеални части от процесния имот. Твърдят, че ответниците никога не са владели имота им –нито реална част от 28 кв.м., нито 28/429 ид.ч. от него, поради което не са го придобили по давност. Ответниците са заявили, че в продължение на повече от 50 години родителите им, а след смъртта им те самите са продължили да владеят реална част от 28 кв.м. от процесния поземлен имот, която се намира в североизточната част на имота. Нивото на тази реална част от 28 кв.м. е значително по-високо от останалата част на имота на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тези 28 кв.м., в продължение на повече от 60 години, винаги са били оградени като част от дворното място към къщата на ответниците, ползвани са като овощна градина. Тези 28 кв.м. са отделени от останалата част от имота на ищците със стар зид от речни камъни (суха зидария) и подпорна стена, върху които е поставена ограда от мрежа. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба от 25. 12. 1957 г., сключен между наследниците на Г. С. Б., процесният имот, който към този момент е съставлявал имот пл. № 530 кв.м., с площ от 429 кв.м., е придобит в дял от В. А. Ц., Й. А. Ц. и А. Атанасов Ц.. На 14.12.1968 год., с н.а. № 91/1968 г., том II, дело № 796/1968 год. по описа на РС Сандански, А. А. Ц., Й. А. Ц. и В. А. Ц. са признати за собственици на описания имот. На 08.03.1975 г. между А. А. Ц., Й. А. Д. и В. А. В. е сключен договор за доброволна делба на съсобствени имоти, по силата на който процесният имот е придобит в изключителна собственост от А. Атанасов Ц.. С нотариален акт № 173/10.12.1984 год. А. Атанасов Ц. дарява на К. Х. Ф. (ищца) 1/3 ид.ч. от процесния имот и на Р. В. Д. – 1/3 ид.ч. Р. В. Д. се разпорежда с придобитата 1/3 ид.ч. както следва: с н.а. № 176/1991 г. дарява на брат си А. В. Д. (ищец) 1/6 ид.ч .; с н.а. № 169а/2007 г. дарява на ищеца А. Й. Ч. 1/36 ид.ч ., а с н.а. № 170/2007 г. продава на А. Й. Ч., през време на брака му с Е. М. Ч. 5/6 ид.ч. С н.а. № 174/10. 12. 1984 г. А. А. Ц. прехвърля срещу задължение за гледане и издръжка на М. А. П. 1/3 ид.ч. от процесния имот. Последната дарява придобитата 1/3 ид.ч. на сина си М. А. П., който с н.а. № 185/92 г. дарява на ищцата М. А. Х. 1/6 ид.ч., а ищецът М. А. П. остава собственик на 1/6. Прието е за установено, че ответниците са наследници на Л. Атанасов Х., починал на 27.05.1995г. След смъртта си последният е оставил наследници: синовете си А. Л. Х. и В. Л. Х. и съпругата си С. Х., починала 14.03.2010г. и оставила за наследници двамата ответника. Въз основа на показанията на свидетелите Л. В., В. Т. и Н. К. се установява, че семейството на ответниците от години ползва спорната реална част с площ от около 20 - 30 кв.м. Нивото на тази реална част е по-високо от долния имот на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тази част е оградена с подпорна стена от речни камъни, като има и поставена ограда от мрежа. В тази част има засадени овощни дървета. Свидетелката В. заявява, че откакто се помни от дете, когато е била на 7-8 годишна възраст, семейството на ответниците владее процесното място. Свидетелят Т. дава показания, че от шейсетте години на миналия век има спомен, че това място се владее от Х. и същото не е променено и до момента, а оградата оттогава си стои. Свидетелят Н. К. заявява, че повече от 50 години посещава имота и той си е все в същото състояние, като спорната реална част е приобщена към двора на ответниците. Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищците - Ж. Т., К. Д., Д. С., имотът на ищците е имал правоъгълна форма, като отпред е имало къща, а зад нея двор със засадени овошки, смокини, кайсия и джанка и дървена сграда - барака. На границата със съседите от ляво е имало висока ограда от дялани камъни в права линия, която е съществувала до към 97-ма година и е продължавала до имота на Х. (свид. Т.). Овощните дръвчета са били засадени под оградата. Имало е едно място по-високо, което е било засаждано с ранни зеленчуци. В овощната градина в имота на ищците не е имало „задигната част“ или телена мрежа. Свидетелите на ищците са категорични, че между семействата на ищците и на ответниците не е имало никакви спорове за имота, двете семейства са се разбирали. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че спорната реална част от 28 кв.м. е нанесена с жълт цвят на скицата към заключението на лист 199 от делото на СРС. Същата е оградена от ограда от суха каменна зидария, направена от речни камъни, върху която има оградна мрежа, а от северната стена – от подпорна стена, върху която е монтирана оградна мрежа. Тези 29 кв.м. са над нивото на останалата част от имота с идентификатор 65334.300.832, на ищците, но са на нивото на съседния имот с идентификатор 65334.300.831 на ответниците и представляват част от дворното им място. В реалната част от 28 кв.м. има засадени 4 смокини и асми. По КРП от 1920 г. процесните 29 кв.м. са част от имот пл. № 207 на ответниците, за който имот е отреден парцел [№]. Имотът на ищците е съставлявал имот пл. № 209 и имот пл. № 439, за които е бил отреден парцел III – 209. По този план 13 кв.м. от имот пл. № 207 на ответниците се придават към парцел III на ищците (частта, оцветена в червено на скицата на л. 160). ДРП не е приложен. По КРП от 1930 г. имотът на ответниците е нанесен като имот пл. № 166, за който е отреден парцел VIII, а имотът на ищците – като имоти пл. № 164, 167 и 168, като за имоти пл. № 164 и 167 е бил отреден парцел III – 164, 167. По този план 9,19 кв.м. от имота на ответниците се придават към парцел III – 164, 167 на ищците (придаваемата част е оцветена в червено на скицата на л. 161). Следва да се посочи, че по делото няма данни придадените 9,19 кв.м. от имота на ответниците към парцела на ищците да са плащани от праводателите на ищците на праводателите на ответниците. Към експертизата е приложен издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 39/1941 г., с който А. А. Д. е призната за собственик по давност на парцел III от 692 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от парцел IV от 988 кв.м., в кв. 61. Описанието на парцел III включва и придадените по регулация от имота на ответниците 9, 19 кв.м. По КРП от 1956 г. имотът на ищците е нанесен като имот пл. № 530 и спорните 28 кв.м. са включени в границите на този имот. Целият имот пл. № 530 попада в обществен парцел, отреден за градина (л. 164). Посоченото в договора за доброволна делба от 25.12.1957 год. дворно място с пл. № 530 от 429 кв.м. е част от имот с пл. № 530. По изменението на КРП от 1966 г. имотът на ответниците не е нанесен като самостоятелен имот, а е включен в имоти пл. № № 525, 524 и 530. Спорните 28 кв.м. са включени в имот пл. № 530 на ищците (л. 167). Предвиждането на РП от 1956 г. и изменението на регулацията от 1977 г. не са били приложени на място, не е била пробита улицата между кв. 24 и кв. 25 и имотите в района на експертизата не са били оформени цялостно като парцели според предвиждането. По неодобрен КП от 1975-1976 г. имотът на ищците е нанесен като имот пл. № 832, а имотът на ответниците – като имот пл. № 831. Спорните 28 кв.м. са включени в имот пл. № 831 на ответниците (л. 172). КП от 1981 г. е идентичен с този от 1975-1976 г., но вече е одобрен. Спорните 28 кв.м. са нанесени като част от имот пл. № 831 на ответниците, а не като част от имот пл. № 832 на ищците (л. 175). Както имот пл. № 831, така и имот пл. № 832 са включени в парцел III – За строителство на магазини, паметник и озеленяване. През 1994 г. е допусната по административен ред поправка на КП от 1981 г., като процесните 28 кв.м. са нанесени към имот пл. № 832 на ищците (л. 179). Тази поправка не е отразена на оригиналния кадастрален план от 1981 г.През 1998 г. е одобрен ЧКЗСП, по който процесната реална част от 28 кв.м. е включена в имот пл. № 832 на ищците, за който е отреден парцел V-832. За имот пл. № 831 на ответниците е отреден парцел VII – им. 831 (л. 182). В одобрения през 1999 г. ЧКЗС процесните 28 кв.м. попадат в имот пл. № 832 на ищците, за който е отреден парцел V-832 (л. 184). През 2009 г. е одобрена КК, в сила от 2010 г., в която процесните 28 кв.м. попадат в поземлен имот с идентификатор [№] на ищците. През 2018 г. е одобрен ПУП за поземлени имоти с идентификатори [№] на ищците (УПИ [№]), [№] (УПИ IV-2722) и част от поземлен имот с идентификатор [№] (улица). За имоти с идентификатори [№] и [№] е отреден общ УПИ [№], [№], с площ от 1209 кв.м., в който попадат и спорните 28 кв.м. Със заповед от 2021 г. е изменена КК, като поземлени имоти с идентификатори [№] и [№]8 са обединени в поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 1209 кв.м., в който попада и процесната реална част от 28 кв.м. (л. 196). При действието на КККР от 2009 г. е издаден н.а. № 197/19. 12. 2018 г., с който ответниците са признати по давност на общо 28/429 идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18- 20/11.11.2009г. на ИД на АГКК, с площ на целия имот от 429 кв.м., находящ се на адрес в [населено място], [улица], както и на 77/780 ид. части от ПИ с идентификатор [№]. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Ответниците не са придобили собствеността върху владяната от тях и родителите им, от 1968 г. до предявяване на иска, реална част от 28 кв.м., предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ. Не са придобили и 28/439 идеални части от имота на ищците на основание чл. 181, ал. 3 ЗТСУ(отм.). По делото е установено, че родителите на ответниците са владели спорните 28 кв.м. от 1963 до влизане в сила на ЗТСУ на 1. 06. 1973 г., но ответниците са навършили пълнолетие през 1966 г. и 1970 г. и до 1. 06. 1973 г. не е изтекъл придобивният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Прието е, че ответниците не са се позовали на присъединено владение на родителите си и на наследяване, поради което не следва да се прилага чл. 82 ЗС. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, касаещ приложението на пар. 8 ПЗР ЗУТ, конкретизиран от настоящия състав, съгласно указанията по прилагане на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: какви са правните последици, предвидени в пар. 8 ПР ЗУТ, от неприлагането на дворищнорегулационен план в сроковете по пар. ПР 6 ЗУТ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,