Определение № 15 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8822/12.05.2021 г., подадена от М. П. Ч., [населено място], чрез пълномощника адвокат С. И. З., срещу въззивно решение № 648/01.04.2021 г. по гр. д. № 49/2021 г. на Окръжен съд – Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при влязла в сила кадастрална карта и регистри индивидуализацията на спорен недвижим имот по данните от кадастъра да бъде съобразена ведно с останалите доказателства при извод за идентичността на недвижимия имот с този, описан в актовете, легитимиращи правата на страната и съществуващия в действителност недвижим имот – обект на кадастъра; 2. Какви са способите, по които се установяват границите на поземлените имоти при изработването на кадастралната карта и изчерпват ли се те с установяване и пренасяне на тези граници от предходни кадастрални планове, или включват и преценка и заснемане на действителното положение на място. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 68/14.07.2015 г. по гр. д. № 7224/2014 г. на ВКС, II г.о.; решение № 117/25.06.2019 г. по гр. д. № 2781/2018 г. на ВКС, I г.о. Ответниците по касация – Л. А. Н. и А. А. Н. са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260677/14.10.2020 г. по гр. д. № 18483/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на М. П. Ч., че ищците А. А. Н. и Л. А. Н. са собственици при равни квоти на поземлен имот с площ от 617 кв. м., с идентификатор № ....по КККР на [населено място], при съседи имоти с идентификатори: № ....; № ....; № ....; № ....и № ...., като ответницата е осъдена да предаде на ищците владението на посочения имот на основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е приел за установено, че А. А. Н. и Л. А. Н. са наследници по закон на А. М. Н., починал на 14.05.1967 г. С нотариален акт за покупко-продажба № .... г. наследодателят закупил от К. Н. Д. лозе, находящо се в землището на [населено място], В. община, В. околия, в местността "К.", с площ 1.7 дка. През 1970 г. имотът бил отчужден, като с решение № 370/07.08.1992 г. на кмета на [община] на основание чл. 2 ЗВСВНОИ е възстановено правото на собственост на Д. Г. Н., Л. А. Н. и А. А. Н. върху имот пл. № ...., с площ 1700 кв.м., к. к. "Ч.", м. "К.". С оглед установеното от приетите съдебно технически експертизи, различните записвания по разписни листи към кадастралните планове нямат посочено основание, поради което биха могли да се дължат на легитимиране на трети лица като собственици без проверка на титула им. Така, посочването в разписния лист към КП от 1990 г., че имотът е собственост на С. Д., се опровергава от решението, с което през 1992 г. имот пл. № ....по КП от 1956, идентичен на ....по плана от 1990 г., се възстановява на наследниците на А. Н. - Д. Г. Н., Л. А. Н. и А. А. Н.. Ето защо, независимо, че в разписния лист като собственик е вписано друго лице, то от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещите лица може да бъде направен извод за частична идентичност на процесния имот и имот пл. № ....по КП от 1956 г., по който наследодателят е записан като собственик на основание НА от 1936 г. Процесният имот изцяло попада в границите на закупения от наследодателя имот. Правото на собственост на соченото от ищците основание покупко-продажба и наследяване от наследодателя А. Н. е установено. Ответницата М. Ч. се легитимира като собственик на основание покупко-продажба от Т. Д. Т. по НА от 2017 г. От записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 26.12.1947 г. се установява, че с договор от 25.10.1946 г. Т. Д. П. продава на Д. Т. Д. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] /лозе в местност "Я. чешма“ от 2.6 дка./ С проект за изменение на кадастрален регистър на ПИ ....по КККР на [населено място], район Приморски, въз основа на обяснителна записка от 19.02.2017 г. от правоспособно лице Я. Д., посоченият имот с площ от 617 кв.м. е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти в [населено място] като собственост на наследниците на Д. Т. Д.. В обяснителната записка е посочено, че е установена идентичност между имота, вписан под номер 1 в записка № 233/26.12.1947 г., и поземлен имот с идентификатор № ..... Въззивният съд е възприел изложеното от вещото лице В. становище, според което не може да има съвпадение между местностите "Я. чешма", "Я. чешма" и местност "К.". По схемата на обединените местности и селищни образувания, намираща се в служба "Поземлена реформа" в кметство В., местност "Я. чешма" попадала в селищно образувание "А. мак", т.е. няма нищо общо с к. к. "Ч.". В района на В. имало местност "Я. чешма", както и много по-малка местност "Я. чешма". Тези местности са в землището на В.. Местност "Я. чешма" попада в селищно образувание "А. мак" и се намира северозападно от пътя за Златни пясъци, от спирка "Г. З.", който води за Свободния университет, а к.к. "Чайка“ е южно от този път и няма припокриване на части от "А. мак" с к.к. "Чайка". Местност "Я. чешма" е в близост до В. и е още по-отдалечена от местност "К.", в която се намира процесният имот. Той е с ид. № ....и не е идентичен с имот по записка от 26.12.1947 г. на Д. Т. Д.. Наследодателят на праводателя на ответницата Д. П. не е бил собственик на имот, идентичен изцяло или частично с процесния, респективно неговият наследник Т. Т. не е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на ответницата М. Ч. с НА от 2017 г. Ответницата не се легитимира като собственик на основание покупко-продажба с НА от 2017 г. на имот, идентичен с процесния. Свидетелските показания, съгласно които имотът е бил отчужден през 1970 г. и реституиран едва през 1992 г., както и становището на вещото лице В., че местност "Я. чешме" не е идентична с местност "К.", КК "Ч.", в която се намира процесният имот, водят до извод, че не се установява идентичност между владения от праводателя на ответницата имот и процесния имот. Следователно нито праводателят на ответницита от 2007 г. до 2017 г., нито тя лично след 2017 г. до подаване на иска са упражнявали владение именно върху имота. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Формулираните въпроси не могат да се преценят като релевантни към спора. Решаващите изводи на въззивната инстанция са за това, че ответницата не се легитимира като собственик на основание покупко-продажба с НА от 2017 г., тъй като по делото не е установено нейният праводател да е бил собственик на имот, идентичен с процесния. За да достигне до този извод съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, включително изготвените съдебно-технически експертизи и събраните свидетелски показания, съгласно които имотът е бил отчужден през 1970 г. и реституиран през 1992 г., като местност "Я. чешме" не е идентична с местност "К.", КК "Ч.", в която се намира процесният имот. Приел е за недоказана тезата на ответницата, че е собственик на процесния имот на деривативно основание, а при евентуалност и на основание придобивна давност. Въпросът дали при спор за идентичност на недвижими имоти следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извод по спора за идентичността на имотите, не е обусловил решаващата воля на съда, поради което не може да послужи като основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. След разпределяне на догазателствената тежест в процеса въззивният съд е посочил, че ответникът по иска не е доказал своите твърдения. По така поставения въпрос се изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, което не може да бъде сторено в производството по селекция на касационната жалба. Въпросът за способите, по които се установяват границите на поземлените имоти при изработването на кадастралната карта също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така поставен, той е много общ и не може да се приеме за относим към настоящия правен спор и решаващите изводи на съда. Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация Л. А. Н. следва да се присъдят направените в производството по чл.288 ГПК в размер на 690 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.