Определение № 60381 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. № 261666 / 09.04.2021 година заявена от А. Х. А., чрез процесуалния представител адв. С. Е. АК- Я. срещу въззивно Решение № 260039 от 08.03.2021 година по гр.В.д № 4/2021 год. на ОС-Ямбол в производство по чл. 109 ЗС, в частта, с която е потвърдено Решение № 260154 от 06.11.2020 година на РС-Ямбол. С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението на първата инстанция в обжалваната част, с довод, че съдът е излязъл извън предметната рамка на поисканата от ищеца правна защита (петитум на исковата молба) с иска по чл. 109 ЗС. Респективно се поддържат доводи за неправилност в обжалваната част на съдебния акт на първата инстанция поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила и е необосновано, основания за обжалване по см. на чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като със решението си окръжният съд се е произнесъл по въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата и такива, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Така, искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1./ Допустимо ли е произнасяне на съда по искова претенция, която не е заявена ясно и конкретно в петитума на исковата молба, доколкото ищецът е задължен ясно и точно да посочи кои са неправомерните действия на ответника, с какво се смущава неговото право, както и да обоснове защо е необходимо да се преустановят действията, заявени в петитума, с довод, че е произнесен в противоречие с практиката на съдилищата- Решение № 127 от 16.05.2019 год. по гр.д. № 108/2019 год. на ОС-Кюстендил. По въпроса: „ Допустимо ли е да се постанови осъдително решение, с което ответникът да е осъден да извърши действия по възстановяване на предходно състояние на обект/ пътека за достъп /, когато тези действия са част от едно цялостно реализиране на ремонт, за който съдът се е произнесъл, че е законен и няма неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, а че осигуряването на достъп е част от проекта, което ще се реализира след приключване на строителството, като и не е извършена преценка дали тези пречки не са по-големи от обикновените,“ с довод, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на т.3 на ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. Искането да се допусне касационно обжалване, без да се сочи в коя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК се поддържа, по въпроса: „Допустимо ли е да се постанови осъдително решение на основание чл. 109 ЗС, с което се задължава ответника да възстанови обекта /пътека /, като не е конкретизиран обекта, неговото местонахождение, размери, към кой времево момент на неговото съществуване и как това ще бъде изпълнено, съобразно останалите законосъобразни действия на ответника / извършване ремонт на собствена сграда / при положение, че това засяга значително правната сфера на ответника, като препятства реализирането на неговите права?“, с довод, че с такова решение се създават задължения за ответника, които не са конкретизирани, като е налице противоречие между диспозитив и фактическо и правно положение в процесния имот. В срока за отговор няма постъпило становище от ответника по касация- Б. Х. А.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените от страните доводи и възражения в контекста на изискванията на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК и съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК за касационен контрол, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивния съд по иск по чл. 109 ЗС, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжния съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, в частта, която е атакувана пред касационния съд, е потвърдил решение на първата инстанция, с което на основание чл. 109 ЗС, като ответник по иска на Б. Х. А., А. Х. А. е осъден да преустанови неоснователните действия, с които „пречи“ на своя брат Б. Х. А. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място] – едноетажна сграда и друг вид сграда-тоалетна, изградени в дворно място, собственост на А. А., като „ възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място, пътека“. За да постанови решението си, решаващият - въззивен съд приема за безспорен факт, че Б. Х. А. е суперфициарен собственик на едноетажна жилищна сграда с площ от 97 кв.м. с мазе от 20 кв.м. и друг вид сграда- тоалетна, построени в дворно място с площ от 500 кв.м., собственост на ответника А. Х. А.. Тоалетната, извън жилищната сграда, е изградена въз основа на разрешение за строеж от 14.06.1996 година, както и че при предприетите ремонтни дейности от стана на собственика на терена са ограничени правата на супрефициарния собственик да преминава по съществуващата пътека и да ползва законно изградения в имота санитарен възел. След направената преценка на посочените правни въпроси и доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1-2 ГПК за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира: Касационно обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения: Поставеният въпрос за допустимостта съдът да се произнесе по искова претенция, която не е заявена ясно и конкретно в петитума на исковата молба, доколкото ищецът е задължен ясно и точно да посочи кои са неправомерните действия на ответника, с какво се смущава неговото право, както и да обоснове защо е необходимо да се преустановят действията, не може да обуслови допускане на касационното обжалване в конкретния случай. В практиката на съставите на ВКС съществува безпротиворечивото разбиране, че съдебен акт по съществото на правен спор, постановен въз основа на нередовна искова молба, е процесуално недопустимо. По настоящото дело, доколкото заложеното във въпроса твърдение за неуточнен петитум поради непосочване на конкретни действия на ответника, за които се иска да бъдат преустановени от същия, не кореспондира на текста на заявения петитум на исковата молба пред районния съд ( гърба на л.3 ). Поради липса на разминаване между петитум и произнасяне с диспозитива на решението по същество, настоящият състав на касационния съд намира, че няма основание за извод, че е налице произнасяне от страна на съдебния състав което не кореспондира на конкретно искане на ищеца, заявено с исковата му молба. В този аспект няма основание за констатация, че е налице произнасяне по нередовна искова молба. Поставеният въпрос за допустимостта да се постанови осъдително решение, с което ответникът да е осъден да извърши действия по възстановяване на предходно състояние на обект/ пътека за достъп /, когато тези действия са част от едно цялостно реализиране на ремонт, за който съдът се е произнесъл, че е законен и няма неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, а че осигуряването на достъп е част от проекта, което ще се реализира след приключване на строителството, като и не е извършена преценка дали тези пречки не са по-големи от обикновените“ също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото със същия се изисква не съпоставяне на произнесеното от въззивния съд с аналогично произнасяне от друг състав на ВКС или с конкретно дадени разяснения по приложението на закона. С цитираната задължителна съдебна практика по т. 3 на ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, дадените разяснения касаят разбирането на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта от доказване на онези действия, посочени в исковата молба по чл. 109 ЗС, с които, според ищецът, се препятства упражняване на неговото право на собственост в пълен обем. В случая, с поставените въпроси се иска произнасяне по съществото на спора от гл.т. именно на направената от въззивния съд преценка по основателността на иска. В този смисъл се налага извод, че се поддържа довод за необоснованост, поради неточна квалификация на фактите и техните последици т.е., че се касае до довод за допуснати нарушения при формиране на съдийското убеждение относно основателността на иска, а не се иска преценка за отклонение от начина на приложение на закона според цитираната задължителна съдебна практика. Искането да се допусне касационно обжалване, без да се сочи в коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК се поддържа, по въпроса за допустимостта да се постанови осъдително решение на основание чл. 109 ЗС, с което се задължава ответника да възстанови обекта /пътека /, като не е конкретизиран обекта, неговото местонахождение, размери, към кой времево момент на неговото съществуване и как това ще бъде изпълнено, съобразно останалите законосъобразни действия на ответника / извършване ремонт на собствена сграда / при положение, че това засяга значително правната сфера на ответника, като препятства реализирането на неговите права?“, с довод, че с такова решение се създават задължения за ответника, които не са конкретизирани, като е налице противоречие между диспозитив и фактическо и правно положение в процесния имот. По естеството си този въпрос също съставлява довод за допуснати нарушения на процесуални правила и неточно приложение на материален закон, на които доводи касационният съд може да отговори само и доколкото е допуснал касационно обжалване, в рамките на последващ инстанционен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия