Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез управителя Р. М. Й., Р. М. Й. и А. Й. И., всички от [населено място], [община], област Търговище, чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Търговище, против въззивно решение № 14 от 10.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 581/2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ, предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ [населено място], срещу Р. М. Й., А. Й. И. и Ю.-3”Е., представлявано от управителя Р. М. Й., като е отнето от тях в полза на държавата движимо и недвижимо имущество, подробно описано, на обща стойност 1 022 048,62 лв. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Изведените от касаторите правни въпроси са: какво законодателят разбира под незаконно придобито имущество и когато не е установен законен източник, следва ли да е налице връзка между незаконната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото; длъжен ли е въззивният съд да обсъди наличието на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество; следва ли да се прилага презумпцията по чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ в случаите, когато имуществото е придобито преди извършване на престъплението, за което е осъдено лицето при действието на отменения ЗОПДИППД; следва ли да се приеме за установен като законен такъв доход, който е получен от незаконен източник, ако същият след установяването му от надлежните органи, е обложен с данък и данъкът е заплатен на държавата; липсата на установени законни доходи от страна на Р. М. и неговата съпруга налага ли извода за наличие на предположението по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, а когато не е установен законен източник трябва ли да се изследва налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото; следва ли съдът да извърши разделяне на придобитото имущество по периоди/придобито преди осъществяване на престъпвана дейност и придобито след осъществяването й/; следва ли да бъде установена по пътя на пълно главно доказване пряка причинно-следствена връзка между придобитото имущество и незаконната дейност. Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ [населено място], чрез процесуалния си представител държавен инспектор в ТД на КОНПИ – В. Търново Н. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност по същество. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 74 ЗОПДНПИ, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да уважи иска по чл. 74 ЗОПДНПИ на КОНПИ [населено място] против Р. М. Й., А. Й. И. и Ю.-3”Е., представлявано от управителя Р. М. Й., за отнемане в полза на държавата на тяхно движимо и недвижимо имущество, респ. неговата равностойност, подробно описано, въззивният съд е приел, че съобразно новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ЗОПДНПИ/ трите основни етапа на развитие на процедурата са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в случая комисията е провела първите два етапа от производството при наличието на законовите предпоставки за това. Основанието да образува производството е било налице – Р. Й. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255 от НК, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ и тъй като законодателят не е поставил производството по отнемане на незаконно придобитото имущество в зависимост от хода на наказателното производство, като последното е само предпоставка за образуване на проверката, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ „значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период, като „нетни доходи” според § 1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години, който в случая е от 21.01.2003 г. до 21.01.2013 г. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения, ползвайки както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни лица и при анализа на събраните данни, са достигнали до извода за наличието на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 250 000 лв. Съдът е приел е, че съгласно чл. 62 ЗОПДНПИ се отнема в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в случая според чл. 63, ал.2, т.1, т.2 и чл. 66, ал.2 от закона, имуществото по чл. 62 включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито общо от двамата съпрузи и незаконно придобитото имущество от юридическото лице, което е контролирано от проверяваното лице (проверяваният Р. Й. притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко го контролира - § 1, т. 2, б. „а” от ДР на закона). Доколкото част от имуществото е отчуждено, отнема се паричната му равностойност (чл. 72 от закона), а ако незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество – отнема се преобразуваното имущество (чл.70 от закона). Приел е, че в случая внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска и от решение на комисията по чл. 61, ал. 2 ЗОПДНПИ за отнемане на имуществото, представляващо специално изискване за допустимостта му. Приел е също така, че за проверявания период ответниците не са установили законни източници на придобитото от тях имущество по см. на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ, а именно за предоставените суми като заем в общ размер от 900 000 лв.; за внесените в страната суми по митническите декларации в общ размер от 340 000 евро; както и за средства, придобити в чужбина, с които са закупувани имоти в България. Съдът е приел, че преценката за наличието на законен източник на придобитото имущество следва да се направи на база съпоставката между имуществото и нетните доходи по смисъла на §1, т. 5, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ като съобразно заключенията на изслушаните специализирани експертизи и останалите доказателства по делото е приел, че ответниците Р. М. Й. и А. Й. И. не са установили по делото никакви доходи от законни източници за целия проверяван период, с изключение на сумата от 5 800 лв. от продажбата на лек автомобил през 2005 г., поради което включените в допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза на вещото лице П., суми като доходи от продажба на МПС за 2009 г. и 2010 г. (18 000 лв. и 16 000 лв.), от продажба на недвижими имоти за 2009 г. и 2010 г. (106 169 лв. и 12 330 лв.) по годишни данъчни декларации за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. (общо 202 430 лв.) следва да бъдат извадени при съпоставката. При това положение без значение се явява обстоятелството дали разходите за издръжка на семейството ще бъдат изчислени по данни на НСИ или Е., защото и в двата случая при липсата на доходи (с изключение на 5 800 лв.), разликата с разходите на първите двама ответници е отрицателна величина за всяка една от проверяваните години. Приел е, че за цялото придобито в проверявания период и претендирано от комисията имущество не е установен законен източник и то подлежи на отнемане като незаконно придобито по смисъла на чл. 62 ЗОПДНПИ. На отнемане подлежи притежаваното към момента от първия ответник лично или съвместно със съпругата му незаконно придобито имущество, както и паричната равностойност на отчужденото такова (чл.72), а при преобразуване – преобразуваното имущество (чл.70), както и наличните парични средства по банковите сметки на първия ответник, предвид липсата на установен законен източник за тях, в размер, предявен от комисията, а на основание чл. 63, ал.1 от закона на отнемане подлежи и равностойността на незаконно придобитите от Р. Й. дружествени дялове в капитала на [фирма] и в капитала на [фирма]. Приел е, че третият ответник [фирма] е контролирано от Р. Й. юридическо лице по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДНПИ, тъй като последният е едноличен собственик на капитала и негов управител. На основание чл. 66, ал.2 ЗОПДНПИ на отнемане подлежи имуществото от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно. В случая е установено, че за проверявания период дружеството не е реализирало приходи, а е извършило разходи за покупка на множество имоти, както и че всички недвижими имоти закупени от [фирма] - 167 през 2008 г., 42 през 2009 г., 49 - през 2010 г. и 28 - през 2011 г., на обща стойност от 545 345 лв., както и на придобитите автомобили, трактор, ремарке, както и равностойността на придобитите дружествени дялове от капитала на [фирма], са с незаконен източник, поради което подлежат на отнемане в полза на държавата. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства в тяхната връзка и обусловеност и при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните, въззивният съд е приел, че искът на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като - от Р. М. Й. подлежи на отнемане: на основание чл. 62, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ, недвижим имот - апартамент [населено място], налични суми по банковите му сметки, равностойност на 500 дружествени дяла, притежавани от него в капитала на [фирма] и равностойността на 90 дружествени дяла, притежавани в капитала на [фирма]; - от Р. М. Й. и съпругата му А. Й. И. подлежи на отнемане: на осн. чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ на притежавани и към момента недвижими имоти и автомобили („Фиат М.” и „Форд Мондео”); на осн. чл. 72, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ на суми, представляващи паричната равностойност по пазарни цени на отчуждени недвижими имоти; - от [фирма] подлежи на отнемане: на осн. чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ притежавани към момента от дружеството недвижими имоти, леки автомобили „И.”, „К. В.” и „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ”, колесен трактор ТК 80, тракторно ремарке РСД и равностойността на 510 дружествени дяла, притежавани в капитала на [фирма]; на основание чл. 72, вр. чл. 66, ал. 2 от ЗОПДНПИ на суми, представляващи паричната равностойност по пазарни цени на отчуждени недвижими имоти, за които не е установен законен източник. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че по поставените правни въпроси от касаторите не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. За да е налице тази хипотеза, съобразно приетото разрешение в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай част от поставените правни въпроси са свързани с това необходимо ли е да се търси причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае е ли се от обосновка наличието на такава връзка, както и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди периода на престъпната дейност, но по тях въззивното обжалване не следва да бъде допуснато тъй като в ЗОПДНПИ, за разлика от ЗОПДИППД/отм./ изискване за такава връзка/пряка или косвена/ не се съдържа. Това е така, тъй като за разлика от отменения закон за гражданската конфискация действащия ЗОПДНПИ не изисква като процесуална предпоставка за възникване правото на иск в полза на държавата влязла в сила осъдителна присъда по отношение на проверяваното лице за престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, а наказателното производство, водено срещу него е само повод за образуване на производство за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата срещу проверяванато лице. В новия ЗОПДНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата в двата закона ясно личи и от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по новия – незаконно придобито имущество. В този смисъл в настоящото съдебно производство, започнало по искова молба на комисията по новия закон (ЗОПДНПИ), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното престъпление от проверявания, поради което и соченото от касаторите ТР № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, не намира приложение, тъй като с него са дадени разяснения по приложението на стария закон/ ЗОПДИППД/отм./. Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос - какво законодателят разбира под незаконно придобито имущество и когато не е установен законен източник, следва ли да е налице връзка между незаконната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, тъй като отговор на този въпрос се съдържа в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Тази категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес и ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен. Възможните незаконни източници могат да бъдат различни (например, доходи от поначало забранена или нелицензирана дейност, неплатени данъци и осигуровки, контрабанда на стоки, трафик на хора, търговия с наркотици, изнудване, пране на пари, крупни кражби и т.н.), но тяхната конкретизация по вид и размер се намира извън обсега на доказването в гражданското производство по ЗОПДНПИ. Предмет на отнемане по ЗОПДНПИ не е собствеността, придобита от законови източници, като свободната стопанска инициатива, упражняването на свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и др., а собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Законът цели преодоляване на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото като цяло, забогатяване от извършване на дейност, която поначало е забранена. Същественото е, че чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза на държавата на имущество, което като противозаконно придобито от неговия притежател подлежи на връщане на обществото. Както по-горе беше посочено, такова ограничение, въведено чрез закон, е в обществен интерес и не се изключва от общите принципи на международното право. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ. На отнемане в полза на държавата по реда на стария закон - ЗОПДИППД отм. от 19.11.2012 г., подлежи имуществото, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, доколкото не е възстановено от пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони. Новото в приложимия по настоящия казус Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) се състои в това, че развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата. Новите положения предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл.1, ал. 2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Същественото е, че чл.1, ал.2 от ЗОПДНПИ създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза на държавата на имущество, което като противозаконно придобито от неговия притежател подлежи на връщане на обществото. Това тълкуване в случая е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение и се възприема от настоящия състав на ВКС. Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса - следва ли да се приеме за установен като законен такъв доход, който е получен от незаконен източник, ако същият след установяването му от надлежните органи, е обложен с данък и данъкът е заплатен на държавата, тъй като същият не е обусловил изхода на спора и по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Вън от това обаче следва да се посочи, че незаконността на един доход се предопределя от порочността на основанието при неговото придобиване, като този порок не може да бъде саниран от декларирането на дохода и неговото облагане с данък, доколкото това действие не отстранява порока на основанието за придобиването му. В противен случай би се дала възможност да се легализират доходи от престъпна дейност чрез декларирането им и заплащането на данък, което е недопустимо. Правният въпрос - следва ли да се прилага презумпцията по чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ в случаите, когато имуществото е придобито преди извършване на престъплението, за което е осъдено лицето при действието на отменения ЗОПДИППД, в случая също не се явява обуславящ за изхода на делото, но по него отговор се съдържа в § 6 от ПЗР на ЗОПДНПИ, а именно, че законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила, която разпоредба е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В заключение, по поставените правни въпроси не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се подчертае, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,