Определение № 2858 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. С., представлявана от адвокат Г. Г., против решение № 175/ 14.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 236/2025 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 136 от 24.01.2025г., постановено по гр.д.№ 1801/ 2024 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. И. С. иск за признаване установено, че приносът й е съществен при придобиване имуществото по време на брака и увеличаване дела й от апартамент с идентификатор * с площ 60,04 кв.м., в [населено място], [улица], бл. “П.“, вх.3, ет.6, ап.11 и избено помещение с придобивна стойност 10 743 лева и от гараж с площ 20 кв.м. с идентификатор * в [населено място],[жк], [улица]на стойност 72 562.00 неденоминирани лева, с данъчна оценка – 7 418,10 лева при следните права: за Е. Г. С. – 11580.60/18161.10 идеални части, а за С. И. С. – 6580.50/18161.10 идеални части от имуществото.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Касаторката поддържа, че по делото не се спори, че доходите на страните по време на брака им са били равни, че и двамата са полагали грижи за децата, домакинството и семейството, но единствено Е. Г. е внесла сумата от 5 000лв. за заплащане на стойността на апартамента, което предстявлавало съществен принос.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпрос с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отговорът на които би имал значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, основание за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:

1. Личните средства на единия съпруг (в случая предоставени oт бащата на ищцата) могат ли да cе разглеждат автоматично, като значителен принoc при придобиването на семейно имущество?

Поддържа и очевидна неправилност на обжалваното решение.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация моли да не се допуска до касация обжалваното решение, тъй като не са поставени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като основания за селекция на касационната жалба. По същество поддържа, че решението на въззивната инстанция е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че приема за правилен извода, че средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане съпрузите отговарят солидарно и последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг. Възприел е като правилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата е доказала, че нейните родители са предоставили в заем сумата от 4 000.00 лева, че са ползвани суми от детските влогове, за да подпомогнат съпрузите да изплатят жилището чрез частично погасяване на жилищния кредит, но не е доказала факти, от които да се направи съпоставка относно приноса на двамата съпрузи в придобиване на спорното имущество, съобразно критериите, заложени в чл.21, ал.2 СК, поради което не може да се обуслави извод, че приносът на ищцата в придобиване имуществото в режим на СИО значително надхвърля приноса на ответника. Въззивният състав, след анализ на разпоредбата на чл.29, ал.3 от СК е направил извод, че наличието на значителен принос следва да бъде доказано. Посочил е, че формите на приноса могат да бъдат различни, преки и косвени, като разликата в приноса, независимо от формата му, трябва да е значителна. Приел е, че даването на парични средства от родителите на единия съпруг за погасяване на кредит, не води автоматично до по-голям принос на този съпруг, тъй като в съдебната практика се подчертава, че простата разлика в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи. Извел е извод, че дори да се приеме за доказано последващо погасяване на част от кредита от жалбоподателката, с нейни лични средства, това не променя правата в съсобствеността между страните по делото, и прави предявения иск неоснователен. Обобщено въззивният съд е приел, че като е отхвърлил иска поради липсата на доказателства за доходите на страните, за труда и грижите, които са полагали за благополучието на семейството и отглеждането на децата, за размера на кредита, използван за закупуване на имотите, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

При тези изводи съдът е приел въззивната жалба за неоснователна и е потвърдил изцяло обжалваното решение на Районен съд- Русе.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Поставеният от жалбоподателката въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба не може да обуслови допускане на въззивното решение до касация на поддържаното основание – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Приложението на посоченото основание за допускане до касация предполага прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правната норма или когато е налице съдебна практика по прилагането на неясната правна норма, но тя е противоречива или неактуална. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава обосновка не е направена от касатора, доколкото в касационната жалба са изложени съждения само във връзка със справедливото разделяне на имуществото между бивши съпрузи. От друга страна практиката на ВКС по отношение на възможността за определяне на по-голям дял на съпруга при прекратяване на общността поради развод, при наличие на значително по-голям принос, е ясна, трайна и не се нуждае от осъвременяване. Съгласно разясненията, дадени с ППВС №5/1972 г., т.8, което намира съответно приложение и при сега действащия СК, не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. За да се определи такъв по-голям дял от общото имущество, трябва да се съпостави не само трудовото възнаграждение на съпрузите, но и полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Последващата практика на ВКС съобразява дадените разяснения с посоченото ППВС като приема, че ищецът, претендиращ по-голям дял от общото имущество, следва да докаже своя принос във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност/ решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на II г. о., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на I г. о., решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г. на ВКС, решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр.д. № 780/2020 г. на ВКС и др./. Така посочената практика се споделя от настоящият касационен състав и е изцяло съобразена при постановяване на обжалваното решение. Въззивният съд е е приел, че дължи изследване на всички аспекти на съвместния принос на страните- бивши съпрузи- при придобиване на съпружеската имуществена общност и е обосновал извод, че ищцата не доказва свой значително по-голям принос за придобиване на процесните вещи.

Като обобщение може да се направи извод, че предоставянето на лични средства за придобиване на имущество по време на брака не обосновава автоматично извод за значителен принос при придобиването на това имущество.

Поради липсата на специалните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставеният въпрос не може да послужи за селектиране на касационната жалба и допускане на решението до касационно обжалване.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касаторът Е. Г. С. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника адвокат К. адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ по делото пред ВКС. Размерът на това възнаграждение, определен по справедливост, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и предоставената защита от адвоката, възлиза на 400 лв. /204.52 евро/.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.