Определение № 60819 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Община Божурище срещу решение № 1487 от 07.12.2020г. по в.гр.дело № 2281/2020г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 48 от 31.01.2020г. по гр. дело № 160/2019г. на Софийски окръжен съд /СфОС/, в частта му, с която на основание чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 189, вр. с чл. 190 и чл. 191 ЗЗД е развален скюченият на 14.07.2015г. договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията – Сливница, с вх. рег. № ........., акт № ......, том ........., дело № ............г., с който ответникът Община Божурище е продал на ищцата К. Д. К. УПИ ........... в кв. 2, отреден за жилищно строителство по ПУП-ПЗР на [населено място], целият имот с площ 2 108 кв.м., и ответникът е осъден на основание чл. 189 вр. с чл. 190 и чл. 191 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 80 759. 99 лв. – платената продажна цена по разваления договор, сумата 4 119. 43 лв. – платени разноски по сключването на разваления договор и сумата 10 732 лв. – направени съдебно – деловодни разноски по водените срещу шщцата – купувач съдебни производства по ревандикационни искове по гр. дела № 553/2015г. и № 665/2015г. на РС – Сливница и гр. дела № 703/2016г. и № 704/2016г. на СфОС, ведно със законната лихва върху трите горепосочени главници от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Жалбоподателят - ответник поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закoн, тъй като съдът не е съобразил и не се е произнесъл по възражението му за редуциране на присъдените главници по предявените осъдителни искове в съответствие с идеалната част от имота, от която е отстранена ищцата, както и не е съобразил, че договорът за продажба следва да бъде развален частично – съответно на реализираната частична евикция. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, като му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: „При определяне на обезщетението за вреди и основателността на иска по чл. 189, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД, следва ли първоинстанционният и въззивният съд да съобразят дали следва да се уважи исковата молба за заплащане на цялата продажна цена и за разноските, дали следва да се развали целия договор за продажба и следва ли да се редуцира обезщетението спрямо частта от имота, спрямо който ищцата е претърпяла съдебно отстранение при реализирана евикция за ид. част от имота?“, който сичта че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 573/10.07.2018г. по гр.д. № 4014/217г. на ВКС, Трето г.о.. Ответницата по касационната жалба - К. Д. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима. Ищцата е предявила обективно съединени искове с правни основания чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 189 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот от 14.07.2015г. и чл. 189 вр. с чл. 190 и чл. 191 ЗЗД за връщане на платената продажна цена по този договор в размер на 80 759. 99 лв., на разноските по сключването му в размер на 4 119. 43 лв. и на разноските по водените съдебни дела по искове с правно основание чл. 108 ЗС, с които купувачката - ищца е евинцирана от 2/3ид.ч., съответстващи на 1 428 кв.м. от продадения имот, в размер на 10 732 лв.. Посочила е, че няма интерес от задържане на собствеността върху 680 кв.м. от процесния имот, от които не е съдебно отстранена. Въззивният съд е приел за безспорно установено в процеса сключването на процесния договор за продажба от 14.07.2015г., по силата на който ответната община е продала на ищцата К. Д. К. следния недвижим имот: УПИ ............ в кв. 2, отреден за жилищно строителство по ПУП-ПЗР на [населено място], с площ 2 108 кв.м., за цена от 80 759. 99 лв., както и заплащането на цялата договорена продажна цена от купувачката на продавача. Намерил е за установено и, че от влезлите в сила решения по гр. дела № 553/2015г. и № 665/2015г. на РС – Сливница по искове с правно основание чл. 108 ЗС, водени от И. Д. Пожарлиев и А. Д. Б. и Т. Б. Б. срещу ищцата К., при участието на Община Божурище като трето лице – помагач на страната на ответницата К., се установява, че купувачката по процесния договор за продажба е съдебно отстранена от идеални части, съотвестващи на 1 428 кв.м. от процесния УПИ с обща площ от 2 108 кв.м., като осъществената евикция е противопоставима на ответната община по аргумент от чл. 191, ал. 2 ЗЗД. Приемайки, че при осъществена евикция развалянето на договора за продажба не настъпва по право, е намерил искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за допустим и основателен. Посочил е, че е ирелевантно за потестативното право на разваляне на договора дали купувачът по него е бил добросъвестен към момента на сключването му, доколкото от значение за възникването му са наличието на валиден договор за продажба между страните и установени права на трети лица по отношение на процесния имот, които предпоставки са осъществени по настоящото правоотношение. Наред с иска за разваляне на целия процесен договор за продажба, е уважил и съединените с него осъдителни искове за връщане на платената продажна цена по него, както и за заплащане на сторените разноски по сключването му и на разноските по съдебните дела, по които е реализирана евикцията на купувачката. Възражението на ответника, че е осъществена евикция само върху част от продадения имот, като са останали 680 кв.м. от него, от които ищцата не е съдебно отстранена, е намерил за неоснователно поради неустановен по делото интерес на купувачката да задържи неевинцираната част от имота. Посочил е, че при установено евинциране за 2/3ид.ч. от имота /0.67%/, останалата площ от 680 кв.м. е незначителна с оглед интересите на купувачката. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос, преформулиран от съда съобразно правомощията му по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Следва ли при осъществена частична евикция /само за идеална или реална част от продадения имот/ съдът да развали договора за продажба и да уважи исковете за връщане на продажната цена и за заплащане на разноските по сключването му и по съдебните дела, по които е реализирана евикцията, съразмерно на евинцираната част от имота, а за останалата неевинцирана част да отхвърли исковете? удовлетворява общото основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като има обуславящо значение за крайния изход на делото. Той е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираното от касатора определение № 573/10.07.2018г. по гр.д. № 4014/217г. на ВКС, Трето г.о.. В последното, след анализ на формираната константна практика на ВКС по приложението на чл. 190 ЗЗД, регламентиращ правата на купувача при евикция за част от вещта, е посочено, че евинцираният купувачът разполага с две алтернативни възможности, уредени в двете алинеи на правната норма – или да развали договора за продажба и да получи обезщетение според чл. 189 ЗЗД /ал. 1 на чл. 190 ЗЗД/, или да запази облигационната връзка, като поиска намаляване на продажната цена и обезщетение за причинените вреди /ал. 2 на чл. 190 ЗЗД/. При съобразяване с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца - купувач, в хипотезата на чл. 190 ЗЗД, зависи какъв вид и в какъв обем защита на накърненото си субективно материално право ще избере. В правната доктрина и в съдебната практика няма колебание, че е право на евинцирания купувач да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача и собствените си интереси, как да защити нарушеното си право – като развали договора за продажба или като го запази при условията на чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил направеното възражение на ответника за това, че евикцията е осъществена за част от процесния имот. Зачитайки волята на ищцата да предпочете развалянето на договора за продажба и настъпването на последиците по чл. 190, ал. 1 ЗЗД, пред възможността да иска намаляване на цената и да задържи неевинцираната част от имота със съответните права на обезщетение за причинените вреди от частичната евикция, САС е процедирал изцяло съобразно действащото право, правната доктрина и константната съдебна практика по приложението на чл. 190 ЗЗД. Поради това по поставения правен въпрос не е осъществено релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следователно не следва да бъде допускан касационен контрол на атакуваното решение. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 3 400 лв.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,