Определение № 60332 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК С определение №.173/12.05.2021 по ч.г.д.№.1583/21 на ВКС, ІV ГО, частните жалби на „Първа инвестиционна банка“АД и „Лион Инвест Груп“АД срещу определение №.218/27.01.21 по ч.г.д.№.115/21 на САС – с което, след отмяна на определение от 17.01.20 по г.д.№.5614/17 на СГС за обезпечение на иск на „Лион Инвест Груп АД“ срещу „Лион Трейдинг“ООД чрез спиране на изпълнението по и.д.№.20208250400431 на ЧСИ с рег.№.825, е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по същото изпълнително дело, но условно – след представяне на доказателства за внесена парична гаранция в размер на 20800лв. от ищеца - е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна жалба вх.№.64800/4.06.21 от „Първа инвестиционна банка“АД и „С.Д.Груп“ЕАД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Съгласно чл.396 ал.2 изр.3 ГПК /доп. ДВ бр.100/10/ в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК. От текста на разпоредбата следва, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционно определение, с което се отказва обезпечение на иска, постановеното от него определение не подлежи на касационен контрол. По аргумент на по-силното основание, когато той допусне обезпечение при условията на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, определението му също не може да се обжалва от ищеца пред ВКС. Това е така, защото молбата му е уважена - като е преценено, че следва да се представи парична гаранция, определена от съда. Нормата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК е създадена с оглед защита на ответника по молбата, който не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка; определението, с което молбата за допускане на обезпечение се уважава, не подлежи на касационен контрол пред ВКС по частна жалба на молителя. В този смисъл е и трайната съдебна практика /опр.№.903/21.12.11 по ч.т.д.№.809/11, ВКС, I ТО, опр. №.32/3.01.13 по ч.т.д. №.785/12, I ТО, опр. №.85/17.02.20 по ч.г.д.№.4872/19, III ГО, опр.№.299/3.11.15 по ч.г.д.№.5239/15, II ГО/. Предвид изложеното и доколкото в настоящата хипотеза молбата за допускане на обезпечение е уважена - при определяне на съответна гаранция по преценка на съда, определението не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба е следвало да се остави без разглеждане. С оглед на изложеното обжалваното определение в този смисъл е правилно и трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,