Определение № 4933 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Т., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Сашо Тасков-Батенберг“, срещу решение №.439/4.12.23 на ОС Перник, ІІІв.с., с което е потвърдено реш.№.137/7.07.23 по г.д.№.303/23 на РС Радомир за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество 13092,77лв. по фактура №.0003462376/22.03.23 за преизчислени количества еленергия. Ответната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“АД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че ищецът е потребител на услугите по доставка на еленергия по силата на сключен между страните договор за продажба на еленергия при общи условия за обект „кафе аперитив“, находящ се в [населено място], пл.“С.“ №...; при извършена на 5.01.23 проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на същия /предприета по повод констатирани загуби от обслужващия района трафопост/ е установена липса на пломба на щита на таблото и неоригинална метрологична пломба на капака на електромера; констатациите в съставения при проверката протокол /КП №.2002664/5.01.23/, подписан от извършилите я служители и представител на Федерацията на потребителите /П. П./, се потвърждават от разпита на св.Е. Д. и св.П. П.. При направената метрологична проверка на електромера е установено, че се отчита грешка при измерването /-0,08%/ при допустимост /-1%/, осъществяван е достъп до вътрешността му и към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера; налице е изменение на същата, което не съответства на одобрения тип, като се касае за случай на нерегламентирано въздействие до измервателната система, създаващо предпоставки за непълно и/или неточно отчитане на потребената енергия /КП, разпит на свидетеля Е.Д., КП на БИМ от 8.02.23, съдебно-техническа експертиза/; въз основа на КП ответникът е изготвил справка за преизчислени количества еленергия, изпратена на ищеца с писмо изх.№.1205018992/22.03.23, като за периода 6.10.22-5.01.23, при спазване на методиката по реда на чл.50 ал.2 от Правилата за измерване на количеството еленергия и за посочения в тях период, преизчислението е в размер на 13092,77лв. по действащите за периода цени на еленергия. Във връзка с възраженията за недължимост на горната сума е прието, че съгласно действащата към момента на съставяне на КП правна уредба /ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ/ и практиката на ВКС /реш.№.124/18.06.19 по г.д. №.2991/18, III ГО, реш.№.60210/07.10.21 по г.д.№.4110/20, IV ГО и др./ по силата на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12, за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Източникът на задължението за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на потребеното количество електрическа енергия. С новите правила е установено, че титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа /чл.56 ПИКЕЕ/, нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл.50 ПИКЕЕ количества електрическа енергия - операторът на електро разпределителната мрежа съобразно дефиницията на § 34б, б.а) от ДР на ЗЕ- или предвид издадения му и приложен по делото лиценз, а и сключен договор между страните, ответникът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. В случая към датата на проверката е осъществено нерегламентирано въздействие до измервателната система, създаващо предпоставки за непълно и/или неточно отчитане на потребената ел. енергия; процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление, са изчислени математически вярно на база по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на нарушението; за основа е използвана половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, при ежедневно осем часово натоварване. При тези обстоятелства е намерено, че доколкото е спазен предписаният в чл.50 ал.2 ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея, елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление са налице. Доставената и неотчетена електроенергия за периода 06.10.22-05.01.23 е 20 396 кВтч, стойността й-в размер на исковата претенция от 13 092.77лв., тази цена се дължи на основание чл.104а ал.2 т.5 б.а от ЗЕ вр. чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ/19 и поради това претенцията е неоснователна. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, като се сочи противоречие с ТР 1/13, ОСГТК: 1.“Има ли законова делегация, КЕВР да сочи, кой от субектите по ЗЕ има право да прави корекции, като се вземе предвид, че по ПИКЕЕ от 2013г. субектът е един, а по тези от 2019г. друг и решенията кои да фактурира са взети от тези дружества, а не от комисията?“; 2. „Ако отговора на първи въпрос е положителен, това не противоречи ли на разпоредбата на пар.17 от ДР на ЗЕ?“; 3. „ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт дават ли право на едната страна в гражданско правните отношения да налага подобна санкция /корекция на сметка за еленергия/, без тази страна да притежава властнически правомощия за налагането им?“; 4. „Противоречи ли обжалваното решение на реш.№.38/15.05.14 на ВКС, І ТО, по т.д.№.5/13?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях; първите три са и общотеоретични, съдържащи питане към касационната инстанция /а не въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд/, а четвъртият-фактически, по съществото на спора, чийто отговор може да се даде с акта по същество-решението. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество - едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК/ /т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на горната разпоредба не трябва да се допуска. Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно трайно установената практика на ВКС уредбата, обективирана в нормата на чл.55 и на чл.56 ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, вкл. на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл.200 ЗЗД), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган; налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен-т.еналице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия /реш.№.77/30.05.22 по г.д.№.2708/, ІІІ ГО, реш.№.85/27.06.22 по г.д.№.2528/21, ІV ГО, и мн.др./. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,