Определение № 5065 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8810/11.12.2024 година, подадена от КОНПИ [населено място], срещу решение № 168/01.11.2024 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 227/2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 260 005/01.03.2024 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 363/2020 година, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ [населено място] срещу И. А. Д. и З. Й. И. за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 и чл. 149, както и чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ на обща стойност 42 000.00 лева. В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу И. А. Д. и З. Й. И., искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по подадената касационна жалба И. А. Д. и З. Й. И. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 13.12.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 8810/11.12.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Варна е посочил, че основните спорни въпроси пред въззивната инстанция били за това налице ли било изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДРЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ [населено място] да иска отнемане на придобитото от И. А. Д. и З. Й. И. имущество, за което не бил доказан законен източник на средствата и в частност как следвало да бъдел направен икономическият анализ, въз основа на който да бил изведен извод за размера на несъответствието. Отговорът на този въпрос се съдържал в задължителните постановки на постановеното ТР № 4/18.05.2023 година по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, съдебната практика на касационната инстанция, уеднаквена след приемането на този тълкувателен акт и легалните дефиниции в разпоредбите на § 1, т. 3, във връзка с § 1, т. 2, т. 4, т. 8 и т. 9 от ДРЗОНПИ. Съгласно приетото в ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС на отнемане подлежало само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не бил установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не били налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представлявали „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОНПИ и същите не участвали при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли било несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ на първо място следвало да бъдел направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период било налице превишение в размер над 150 000.00 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период можело да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода било незаконно придобито. В мотивите на ТР това било обосновано с аргумента, че целта на закона била да отнемело в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничали възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче било налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период било налице необосновано превишение, при което имуществото се било увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато нямало такова увеличаване или било налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не било налице обогатяване, т. е. липсвало имущество, което да подлежало на отнемане. Затова въззивният съд приемал, че само когато превишението на наличното в края на периода възмездно придобито имущество спрямо притежаваното имущество в началото на проверявания период било над 150 000.00 лева можело да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаряло на изискването на § 1, т. 3, доколкото по смисъла на § 1, т. 8, във връзка с т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличавало патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следвало да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, във връзка с. т. 2 и т. 9 от ДРЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 ще означавало, че лицето въобще не било разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобивало каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали било налице превишение нетният доход не следвало да се прибавя към стойността на имуществото (тъй като при формулата по § 1, т. 3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябвало да се сумират). Действително законът не поставял ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която можела да била и по-ниска от 150 000.00 лева. Това било така, защото било възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежало на отнемане (например при доказан произход на средствата, с които било придобито или погасени по давност права на Комисията). Подобни хипотези обаче не дерогирали изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да било на обща стойност над 150 000.00 лева, за да можело да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие. С оглед на това, въз основа на наведените от КОНПИ [населено място] твърдения и ангажираните по делото доказателства, въззивният съд приемал за установено, че в началото на проверявания период И. А. Д. и З. Й. И. били притежавали лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен № [рег.номер на МПС], придобит преди проверявания период, регистриран на името на Д. на 28.02.2002 година. През проверявания период И. А. Д. бил придобил по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични в края на поверявания период били само два недвижими имота: УПИ № [№], в кв.16, по плана на [населено място], [улица], [община], област [област], представляващ дворно място с площ от 1400.00 м 2, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 42.00 м 2, нива в землище на [населено място], ЕКАТТЕ [№], [община], област [област], с площ от 11,619 декара, местност „Т. а.“, съставляващ имот № [№] по плана за земеразделяне и 3 броя МПС: товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с регистрационен [рег.номер на МПС]; лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен [рег.номер на МПС]; лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с регистрационен № [рег.номер на МПС]. Съгласно наведените от КОНПИ [населено място] твърдения в исковата молба, представените по делото доказателства и заключенията на проведените пред първоинстанционния съд САТ, СТЕ и СИЕ, през проверявания период И. А. Д. и З. Й. И. били придобили имущество на обща стойност в размер на 42 220.00 лева, в което се включвали двата недвижими имота и трите автомобила (УПИ № [№], в кв.16, по плана на [населено място], [улица], [община], област [област], заедно с построената в него сграда с пазарна цена към датата на придобиване - 11 870.00 лева; нива в землище на [населено място], ЕКАТТЕ [№], [община], област [№], с площ от 11.619 декара, местност „Т. а.“, съставляващ имот № [№] с пазарната стойност към датата на придобиване 11 870.00 лева.; товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с регистрационен. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиване - 4500.00 лева; лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен [рег.номер на МПС], с пазарна цена към датата на придобиване 2820.00 лева; лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с регистрационен № [рег.номер на МПС], с пазарна стойност от 11 300.00 лева, към датата на придобиване.) По делото не били ангажирани доказателства относно стойността на имуществото, което И. А. Д. и З. Й. И. били притежавали преди началото на проверявания период, поради което следвало да се приеме, че към края на периода имуществото на Д. и И. се било увеличило със сумата от 42 220.00 лева (съответни на сбора от придобивната стойност на двата недвижими имота, товарен автомобил и два леки автомобила). Стойността на това налично в края на периода имущество било под изискуемите се 150 000.00 лева. Този извод бил достатъчен да се приеме, че не било налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, във връзка с § 1, т.3 от закона обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Нямало как имущество, което било на стойност под 150 000.00 лева да превишавало с толкова реализираният нетен доход, предвид вече посоченото значение на дохода като имуществено благо. С оглед на това въззивният съд намирал, че предявеният иск от КОНПИ [населено място] за отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, бил неоснователен, без да било необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход, участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, и по направените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба. Поради съвпадането на изводите на въззивният съд относно крайния изход от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение на последния следвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ [населено място] е поискала решението на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ? и за това следва ли липсата на имущество над 150 000.00 лева да възпрепятства изследване на елементите, определящи по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация, формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?, като твърди, че по тези два въпроса е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на исканото касационно обжалване. С молби вх. № 2004/30.01.2026 година и вх. № 2219/03.02.2026 година КОНПИ [населено място] е поискала производството по делото да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2026 година на ОСГК на ВКС. Това тълкувателно производство е било образувано с разпореждане от 15.01.2026 година на Председателя на ВКС и първоначално е трябвало да даде отговор на въпроса какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество и къде са нормативно регламентирани. Впоследствие въпросите са конкретизирани като са придобили следната редакция: 1) Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ?; 2) При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? и 3) Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество? Първият от тези въпроси е пряко свързан с поставените в изложението на КОНПИ [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, като е относим и към спора по същество, доколкото двете съдебни инстанции-първата и въззивната такава-са преценявали съществува ли разлика между имуществото на И. А. Д. и З. Й. И. в началото и в края на проверявания период, както и каква е тя, като са обосновали решенията си с извода за това. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване, този въпрос ще трябва да бъде преценяван и от касационния съд, поради което са налице предвидените в чл. 292 от ГПК предпоставки и производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяването на ТР по тълк. д. № 1/2026 година на ОСГК, за което да се следи служебно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение