Определение № 580 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2077/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба с допълнение към нея на К. П. Я., чрез адвокат В. З., срещу решение № 31/28.12.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1075/2012 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът – синдик на „К.” в несъстоятелност Ц. Б. оспорва касационната жалба и допълнението й по съображения в писмени отговори. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба с допълнението към нея и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК - подадена е по пощата с пощенско клеймо от 11.02.2013 г., първи присъствен ден, поради което следва да се приеме като подадена в срок, съобразно правилата на чл.60 ал.6 и чл.62 ал.2 изр.1-во ГПК, а възражението на ответника по жалбата за просрочието й е неоснователно. Жалбата отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от синдика на [фирма] /н/ по чл.647 т.3 ТЗ, евентуално съединен с иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ срещу К. П. Я. за обявяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на разпоредителна сделка с недвижим имот. СГС е уважил иска по чл.647 т.3 ТЗ и е оставил без разглеждане евентуално предявения иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. По жалба на ответника, САС е потвърдил решението на СГС. САС е приел, че искът по чл.647 т.3 ТЗ /в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 20/2013 г./ е основателен, тъй като разпоредителната сделка е осъществена в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност срещу продавача и има значително несъответствие по стойност между даденото /68410 лв. – пазарна оценка на имота/ и полученото /45430 лв. – продажна цена на имота/. Приел е, че идентичността на имота, предмет на разпоредителната сделка, не е оспорена с отговора на исковата молба, поради което претендираното едва пред въззивната инстанция несъответствие в описанието на процесния жилищен имот е ирелевантно за спора. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. С изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/2013 г. разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е изменена само досежно подозрителния период, което при предявен иск от синдик, какъвто е настоящият случай, не се отразява на допустимостта, а на правилността на въззивното решение /вж. чл.649 ал.3 изр.1-во ТЗ/. Искът не е оттеглен от синдика на „К.” /н/, каквато възможност му дава §14, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г. В настоящия случай касаторът формулира като съществен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: следвало ли е въззивният съд да се произнесе по направеното оспорване на идентичността на двата имота – имота за който е било взето решение от [фирма] да се продаде и имота, предмет на разпоредителната сделка. Касаторът твърди, че въззивният съд е отказал произнасяне по този въпрос и е счел, че той е ирелевантен за спора, но разглеждането на този въпрос би допринесло „за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по чл.271 ГПК”. Така формулираният от касатора въпрос е необуславящ изхода на спора и не съответства на изразената от тази страна позиция като оспорване на предявения иск. В писмения отговор на К. П. Я. по исковата молба пред СГС няма оспорване във връзка с различна идентичност на имота, предмет на сделката и някакъв друг имот, а твърдение за фактическа грешка в описанието на сочената квадратура на имота. В този смисъл възражението във връзка с този въпрос пред САС е правно ирелевантно за спора - въпросът с оспорена идентичност на „имоти” не е въведен в предмета на спора и е ирелевантен за изясняване на същия. При така изразената позиция на ответника пред първоинстанционния и въззивния съд, формулираният от касатора въпрос изразява само неприемане на крайния изход по спора и търсене на възможност за пререшаването му. Щом това е така, няма основание да се приеме, че поставеният въпрос е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, за да се обсъжда наличие на допълнителен критерий за селекция по чл. 280 ал1 т.3 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: