Определение № 179 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Банков против решение № 970/27.05.2021 г. по гр. д. № 857/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът Е. Н. В. чрез адв. А. е подал писмен срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260292/03.02.2021 г. по гр. д. № 3473/2020 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от Е. Н. В. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 6 543. 54 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 25.10.2016 г. до 14.06.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/24.09.2019 г. и са присъдени на ищеца разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1401012/14.06.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], [жилищен адрес] при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото е подписан от представители на оператора на съответната мрежа и. резултатите от извършената метрологична експертиза са отразени в протокол № 1774/11.09.2019 г. на БИМ, РО Русе, където е посочено, че при софтуерно четене е констатирана намеса в тарифната схема на СТИ (средството за търговско измерване), което съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Установено е наличие на преминало количество електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на СТИ регистър, което е доставено до обекта на абоната и потребено. Въз основа на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 ПИКЕЕ е съставено становище от ответното дружество за начисление на допълнително количество ел. енергия на потребителя за периода от 25.10.2016 г. (датата на монтажа на СТИ) до 14.06.2019 г. (датата на проверката, при която уредът е демонтиран), за което е издадена фактура за задължението (фактура [ЕГН]/24.09.2019 г. за сумата 6 543. 54 лв.). Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че към датата на извършване на проверката процесният измервателен уред е бил в срок на метрологична годност; че показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър създава нарушение в нормалното функциониране на СТИ по двутарифен отчет; че последното се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по – точно в тарифната му схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване; че изчисленията за стойността на допълнително начисленото количество ел. енергия са точни. При горните факти инстанцията по същество е приела, че макар да са спазени изискванията на чл. 49, ал. 5 и ал. 7 ПИКЕЕ, е останало недоказано обстоятелството, че измереното количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ е натрупано след монтажа му като условие за извършване на преизчисляването му по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. С оглед липсата на данни за началния момент, считано от който електромерът (параметризиран за двутарифен отчет) е започнал да отчита потребена ел. енергия в трета тарифа, е направен извод за липса на предпоставки по чл. 55 ПИКЕЕ, поради което исковата сума не е дължима от ищеца. Даден е отговор на възражението на ответника, че сумата се дължи за действително доставена и потребена ел. енергия, която е натрупана в скрития за отчет регистър като са развити доводи, че няма данни СТИ при монтажа му в обекта на абоната през 2016 г. да е било с нулеви показания на скритите тарифи. Според въззивния съд фактът, че устройството е ново не налагал извод, че всички тарифи са били монтирани с нулеви показания. При тези данни е направено съждение, че доказването на реално потребеното количество ел. енергия, начислено в резултат на извършената едностранна корекция от оператора на съответната мрежа е компрометирано, поради което исковата сума не се дължи като разлика в цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се също, че обжалваното решение е очевидно неправилно като предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставените въпроси са следните:

1. „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“;

2. „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и е включен в предмета на доказване?“;

По тези две питания се сочи противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на III г. о.

3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“;

По този въпрос се поддържа отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на IV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на IV г. о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на I г. о.

4. „Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроснабдителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“;

5. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по горния ред точния времеви интервал, в който начисленото количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС;

6. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по горния ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ?“.

Искането за селектиране на касационната жалба по въпроси от четвърти до шести се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че въззивният съд неточно е тълкувал нормата на чл. 55 ПИКЕЕ, като е придал правно значение на факти, които не са предвидени в хипотезата й и в този смисъл са ирелевантни към отговорността на потребителя по този текст, както и че по приложението и тълкуването на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) не е налице формирана съдебна практика на ВКС.

Достъпът до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение се претендира с твърдения, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че фактът на налични нулеви показания на скрития регистър на СТИ към датата на монтажа не е доказан с писмени доказателства, макар такова ограничение да не съществува в процесуалния закон, т. е. твърди се допуснато от съда нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила.

Първите два процесуалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не осъществяват общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), доколкото не са свързани с процесуалната дейност на втората съдебна инстанция по решаване на материалноправния спор. В разглеждания случай липсва наведено с въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, за да е задължен въззивният съд да отстрани допуснатите нарушения като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства за релевантните по спора факти (включените в предмета на доказване по делото). По тези съображения поставените две питания не позволяват селектиране на касационната жалба на соченото основание.

Материалноправните въпроси относно приложението на разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ също не реализират обща предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не се явяват значими за изхода по делото, доколкото в обжалваното решение е прието, че в случая макар и да е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализирания регистър на процесното СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ не е доказано обстоятелството, че това количество е измерено (преминало) през СТИ след монтажа му в обекта на абоната, поради което не са налице предпоставки за преизчисляването му по чл. 55 ПИКЕЕ. Непосочването на релевантния правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по третия от повдигнатите процесуални въпроси – относно възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Питането е от значение за крайния изход на делото, тъй като е обусловило процесуалната активност на въззивния съд по конкретното дело. Неговата релевантност е обоснована от страната с решаващия мотив в обжалваното решение (както вече се посочи по-горе), че исковата сума не се дължи, тъй като не е установено допълнителното количество ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър на СТИ да е преминало през уреда след монтажа му в процесния обект, респ. че при монтажа му в съставения за това протокол не е отразено изрично устройството да е било с нулеви показания на скрития регистър при събраните косвени данни по делото, сочещи на противното. В случая е налице и специалната предпоставка за селектиране на касационната жалба по въпроса предвид установеното отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., всичките по описа на ІV г. о.

С оглед реализирания достъп до касация по предходния въпрос твърденията за приложение на самостоятелния фактически състав по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, основани на допуснато от съда нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, ще следва да се разгледат като оплаквания срещу правилността на въззивното решение в производството по чл. 290, ал. 1 ГПК.

В обобщение, касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по поставения трети процесуалноправен въпрос.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.