Определение № 3723 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Слатина – Булгарплод“ ООД, чрез адв. А. Н. В., упълномощен от управителите С. А. Д. и Х. И. Г., против решение № 356 от 21. 03. 2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 913 от 5. 08. 2024 г., и двете постановени по гр. д. № 2719/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в частта, с която:

1/. е потвърдено решение № 260783 от 08. 02. 2021 г., поправено с решение № 263502 от 28. 05. 2021 г., постановени по гр. д. № 6564/2019 г. на СГС, I ГО, 13 състав, в частта, с която „Слатина – Булгарплод“ ООД е осъдено, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Европринт трейд“ ООД да упражнява правото си на собственост върху сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.* по КККР на [населено място], изразяващи се в прекъсване на електроснабдяването и водоподаването към сградите;

2/. след частична отмяна на решение № 260783 от 08. 02. 2021 г., поправено с решение № 263502 от 28. 05. 2021 г., постановени по гр. д. № 6564/2019 г. на СГС, I ГО, 13 състав, е постановено решение с което:

2.1. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от „Европринт трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ ООД положителен установителен иск за собственост, че „Европринт трейд“ООД е собственик на 3% (три процента) от тази част от линейните съоръжения на техническата инфраструктура за електроснабдяване, разположени в поземлен имот с идентификатор *.*.*, която част представлява изходящи кабелни линии с ниско напрежение 0,4 кV, започващи от шините (клемите), разположени след контролния електромер на разпределителното табло НН 0,4 кV на трафопост ТП №5 (10/0,4 кV) до всяка от сградите с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, на основание придобиването им по договор от 04.08.1999 г. за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на „Булгарплод – Бояна“ЕАД, сключен с министъра на търговията и туризма в качеството на продавач, като вещи-принадлежности към сградите с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*;

2.2. Е ОСЪДЕНО „Слатина – Булгарплод“ООД, на основание чл.109 ЗС, да премахне поставената ограда в собствения си имот с идентификатор *.*.* стар /нов идентификатор *.*.*/, отстояща на 3,00 метра от страничните и задната фасади на собствената на „Европринт трейд“ООД сграда „Столова“ със стар идентификатор *.*.*.*, нов идентификатор *.*.*.* по КККР на [населено място], която ограда пречи на собственика „Европринт трейд“ООД да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като ограничава нормалното ползване на сградата по предназначение.

2.3. Е ОСЪДЕНО „Слатина – Булгарплод“ООД, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на „Европринт трейд“ООД сумата 50 960 лв., представляваща общо сумата на извършени при начална липса на основание плащания (без ДДС) за периода от м. май 2014 г. до м. януари 2019 г. на „постоянна наемна цена“ за ползване на трансформаторни мощности и комутационна апаратура в съответния трафопост, и за ползване на водопреносна и канализационна мрежа, разположени в базата на „Слатина – Булгарплод“ ООД на [улица], по сключен между страните договор за наем от 19.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й плащане;

2.4. Е ОСЪДЕНО „Слатина – Булгарплод“ООД да заплати на „Европринт трейд“ООД, на основание чл.49 ЗЗД, сумата 9349,51 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „Европринт Трейд“ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати приходи от наем за периода от 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главница от 9349,51 лева за периода от предявяване на иска (17.05.2019 г.) до окончателното плащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумите: 108,33 лв. лихва върху главница 5000 лв. за периода 01.03.2019 г. - 17.05.2019 г., 11,25 лева лихва върху главница 1349,51 лева за периода 18.04.2019 г. 17.05.2019 г., 74, 17 лв. лихва върху главница 3000 лв. за периода 18.02.2019 г. - 17.05.2019 г.

3/. е обезсилено решение № 260783/08.02.2021 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №263502/28.05.2021 г., двете постановени по гр.д. №6564/2019 г. на СГС, I ГО, 13 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Европринт трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на „Слатина – Булгарплод“ ООД, че „Европринт трейд“ООД е собственик на 3% идеални части от част от МСТИ за електроснабдяване, разположени в поземлен имот с идентификатор *.*.*, представляващи изходящи кабелни линии с ниско напрежение 0,4 кV, започващи от шините (клемите), разположени след контролния електромер на разпределителното табло НН 0,4 кV на трафопост ТП №5 (10/0,4 кV), до всяка от сградите с идентификатори *.*.*.* и *.**.*, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, изтекла на 06. 07. 2008 г.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по поставени материалноправни въпроси.

Подаден е отговор на касационната жалба от „Европринт Трейд“ ООД, чрез пълномощника адв. М. Н. В., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно ожалване на въззивното решение, съобрази следното:

1. За да достигне до извод за основателност на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от „Европринт трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ ООД положителен установителен иск, за признаване за установено между страните по делото, че „Европринт трейд“ООД е собственик на 3% (три процента) от тази част от линейните съоръжения на техническата инфраструктура за електроснабдяване, разположени в поземлен имот с идентификатор *.**, която част представлява изходящи кабелни линии с ниско напрежение 0,4 кV, започващи от шините (клемите), разположени след контролния електромер на разпределителното табло НН 0,4 кV на трафопост ТП №5 (10/0,4 кV) до всяка от сградите с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, на основание придобиването им по договор от 04.08.1999 г. за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на „Булгарплод – Бояна“ЕАД, сключен с министъра на търговията и туризма в качеството на продавач, като вещи-принадлежности към сградите с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, въззивният съд е приел следното:

Съгласно чл. 97 ЗС, собственика на имота придобива правото на собственост и върху присъединената вещ, когато тя е прикрепена към имота така, че не може да се отдели без повредата му или ако чрез отделянето й би се нарушило функционирането на имота (напр. водопречиствателни съоръжени, отоплителни инсталации и др.). Когато вещта е прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето и от имота без увреждането му (керемиди, електромери, мивки), тя може да бъде придобита от собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго.

Към изграждането на машините и съоръженията от техническата инфраструктура за електроснабдяване на сградите в поземления имот действащият нормативен акт относно техния статут е бил Законът за електростопанството от 1975 г./отм. ДВ бр.64/16.07.1999 г./. С чл.2, ал.1 от ЗЕ от 1975 г. електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са обявени за държавна собственост. В ал.2 на същия текст е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Съгласно чл.2, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 г./отм. ДВ бр.64/16.07.1999 г./, вътрешните електрически инсталации в имотите на обществените организации, включително електрическите уредби, мрежи, вътрешни инсталации и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, са собственост на потребителите, и съгласно чл.8, ал.2, те се изграждат и поддържат от самите потребители. Следователно, собствеността върху МСТЕ за електроснабдяване не е следвала собствеността върху обслужвания от нея поземлен имот или сграда /която в този период е била „общонародна собственост“ по смисъла на чл.16, ал.1 от КНРБ от 1971 г., преди измененията от 1990 г./, а е възниквала в патримониума на потребителя на електроенергията, който е стопанисвал съответния обект, когато потребителя е бил кооперативна или обществена организация, на осн. чл.16, ал.2 от Конституцията на НРБ от 1971 г. /обн.ДВ бр.39/1971 г., преди измененията от 1990 г./.

От представената по делото строителна документация за изграждането на вътрешните електрически инсталации и съоръжения в имота е прието за установено, че инвеститор на изграждането им е ДСО“Булгарплод“. От представения АДС № 13765 от 27.08.1987 г., се установява, че целият имот от 376 286 кв.м. на [улица], е актуван като държавна собственост, ведно с построените върху него сгради, и е предоставен за стопанисване на Предприятието „Булгарплод“, което е и конкретният потребител на електроенергията в имота. Предприятието “Булгарплод“ - София, включено в ДСО“Булгарплод“, и образувано от Предприятието „Булгарплод“ в бившите райони на столицата, и Предприятието „Булгарплод“ – София-град за търговия на едро, е придобило самостоятелна правосубектност като юридическо лице, по силата на Заповед №42/18.07.1988 г., считано от 01.08.1988 г., като е поело активите на държавното Предприятие „Булгарплод“ – София-град. Впоследствие това юридическо лице е преобразувано в „ Булгарплод“ ЕАД, което поема активите и пасивите на „Булгарплод“- София град по баланса към 30 юни 1993 г. Съгласно чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия /Обн. ДВ. бр.93 от 2 Ноември 1993г./, при преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, за да премине собствеността върху преобразуваното дружество е достатъчно имотът да е държавен, той да е бил предоставен за стопанисване или управление на държавно предприятие, предприятието да се преобразува и в акта за преобразуването имотът да не е изрично изключен от активите, които преминават у преобразуваното дружество. Доколкото в акта за преобразуване /РМС №135/21.12.1993 г./ имотът не е изрично изключен от тези активи, то в собственост на преобразуваното еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ЕАД е преминал и имотът от 376 286 кв.м. на [улица], както и изградените в него вътрешни електрически инсталации в имота, включително електрическите уредби, мрежи, вътрешни инсталации и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система.

Впоследствие, с РМС №84/13.08.1997 г., е намален капиталът на „Булгарплод“ЕАД, чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот – основна база на „Булгарплод“ЕАД-София, находящ се на [улица], представляващ терен от 378 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда на 9 етажа, както и със стойността на намиращото се в него движимо имущество, и е разпоредено същото имущество да бъде прехвърлено безвъзмездно на Столична община след приемане на съответно решение от Общинския съвет. С Разпореждане на МС №3/03.02.1998 г. /на л.40/ е допълнено РМС №84/13.08.1997 г., като е приложен списък – Приложение №1 /на л.42/ на обектите, намиращи се на [улица], включени в обхвата на разпореждането, в който не са включени процесните сгради „Битова сграда“ и „Столова“.

По отношение на собствеността върху процесните сгради „Битова сграда“ и „Столова“ е осъществено друго разпореждане – с договор за приватизационна продажба на обект „Битова сграда и столова“, [улица], обособена част от имуществото на „Булгарплод Бояна“ЕАД от 04.08.1999 г., същите са отчуждени от държавното акционерно дружество „Булгарплод Бояна“ЕАД /с предишно наименование „Булгарплод“ЕАД/ и са преминали в собственост на ищеца по делото. С това разпоредително действие собствеността върху сградите е придобита от лице, различно от собственика на поземления имот.

Поземленият имот до сключването на договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот – частна държавна собственост от 16.05.2001 г. е останал част от имуществото на държавното еднолично акционерно дружество „Булгарплод Бояна“ЕАД /с предишно наименование „Булгарплод“ЕАД/.

Преди финализиране на процедурата по безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху имота от държавата на Столична община /осъществено на 16.05.2001 г./, както и преди сключването на договора за приватизационна продажба на обект „Битова сграда и столова“ /на 04.08.1999 г./, на 20.07.1999 г. е влязъл в сила Законът за енергетиката и енергийната ефективност /обн. ДВ бр.64/1999 г./. С чл.92 от ЗЕЕЕ се урежда собствеността върху енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа. Съгласно чл.92, ал.3 от ЗЕЕЕ, само електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, се изграждат за сметка на потребителите и са тяхна собственост. Тоест, само електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, са уредени като вещи-принадлежности към имота на потребителя, по смисъла на чл.98 от ЗС. Съобразно дефиницията на чл.93, ал.2 на ЗЕЕЕ, границата на собственост се определя от шините (клемите), разположени след средството за търговско измерване. В случая границата, разделяща собствеността на потребителя (ищеца) от собствеността на дружеството, което експлоатира електроразпределителните съоръжения на вътрешната площадкова електроразпределителна мрежа, се явяват съответните контролни електромери, с които се измерва количеството електроенергия, потребена от конкретния потребител – собственикът на съответната сграда.

Предвид заключението на електротехническата част от приетата КСТЕ, съобразно дефиницията на чл.92, ал.3 от ЗЕЕЕ, в конкретния случай „частите от електрическата уредба с ниско напрежение, разположени след границата на собственост“, са изходящите кабелни линии /КЛ/ с ниско напрежение НН 0,4 кV, започващи от шините (клемите), разположени след контролния електромер на разпределителното табло /РТ/ НН0,4 кV на трафопост /ТП/ №5 (10/0,4 кV), до всяка от сградите на ищеца.

Следователно, тази част от съоръженията от техническата инфраструктура за електроснабдяване на сградите „Битова сграда“ и „Столова“, на [улица], по силата на договора за приватизационна продажба от 04.08.1999 г. е преминала от патримониума на държавното еднолично акционерно дружество „Булгарплод-Бояна“ЕАД, в патримониума на ищеца „Европринт трейд“ООД, като вещ-принадлежност към сградите, и е станала изключителна собственост на ищеца.

Прието е, че тъй като ищецът е предявил иск за установяване на собствеността му до размера от 3%, до този размер следва и да бъде постановено решение, с което да бъде призната собствеността му по отношение на ответника, придобита на договорно основание и чл.98 от ЗС, върху тези елементи от техническата инфраструктура за електроснабдяване, разположени в поземления имот, обслужваща собствените му сгради.

2/. За да достигне до извод за основателност на предявения от „Европринт трейд“ ООД против „Слатина – Булгарплод“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Европринт Трейд“ ООД да упражнява правото си на собственост върху сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.* по КККР на [населено място], изразяващи се в прекъсване на електроснабдяването и водоподаването към сградите, въззивният съд е приел следното:

Ищецът е собственик на сгради с идентификатори *.*.*.*.*., като към момента на придобиването им от ответника с приватизационен договор от 04.08.1999 г., двете сгради са били водоснабдени чрез изградената в ПИ *.*.* площадкова водопроводна и канализационна мрежа, собственост на неговия праводател – държавно еднолично акционерно дружество „Булгарплод“ЕАД. Двете сгради към момента на построяването им са били част от един имот, представляващ производствен комплекс – Зеленчукова база „Слатина“, изграден за нуждите на ДСО „Булгарплод“ в периода 1982-1984 г. и въведен в експлоатация, в това число и изградените в имота площадкови инфраструктурни съоръжения за водоснабдяване и канализация, обслужващи като единен обект всички изградени сгради на територията на площадката, в това число и процесните. Чрез така изградената площадкова инфраструктура сградите на ищеца са били водоснабдявани до началото на месец февруари, 2019 г., когато ответното дружество е преустановило водоподаването към двете сгради на ищеца, и към настоящия момент тези сгради не са водоснабдени.

Липсата на водоподаване към двете сгради съставлява съществена пречка за нормалното им ползване съобразно тяхното предназначение, в резултат на която ищецът не може да упражнява едно от правомощията на правото си на собственост. Без водоподаване към двете сгради, ползването им според тяхното предназначение практически е невъзможно.

Отказът на ответника да водоснабдява сградите е противоправен, тъй като нарушава разпоредбата на чл. 84 ЗУТ, според която собственикът на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите. Присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на ЗУТ и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество. Такъв договор за присъединяване на тези две сгради на първоначалния потребител – праводателя на ищеца „Булгарплод“ЕАД, е бил сключен преди придобиването им от ищеца, като тези две сгради са били водоснабдени, посредством площадковата водопроводна и канализационна мрежа, като ищецът е встъпил в правата и задълженията по този договор, по силата на разпоредбата на чл.3, ал.6 от действащата към момента на придобиването на сградите Наредба №9/23.09.1994 г. за ползването на водоснабдителните и канализационните системи. При наличие на вече изградена водопроводна и канализационна инфраструктура, обслужваща двете сгради на ищеца, и присъединяването им към водоснабдителната и канализационна система със сключен договор с експлоатационното предприятие „В и К“, в който ищецът е встъпил с факта на придобиването на собствеността върху водоснабдените сгради, неоснователен и в нарушение на задължението по чл.84, ал.1 от ЗУТ е отказът на ответника, в качеството на собственик на общите площадкови водоснабдителни и канализационни системи, да включи в тях водопроводната и канализационната инсталация на двете сгради на ищеца, както и изискването му ищецът да изгради нова самостоятелна водопроводна и канализационна инфраструктура, чрез която да включи двете сгради към уличната водопроводна и канализационна инфраструктура. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗРВКУ се допуска услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води, да се извършва и от търговци, които нямат за свой основен предмет на дейност предоставянето на В и К услуги, но те осъществяват тези услуги при условията на ЗРВКУ. Съгласно чл.198о, ал.6 от ЗВ, търговците-юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на ЗВ и ЗРВКУ, като по отношение на обслужваните от тях потребители те се смятат за В и К оператори. Съгласно чл.9 от действащата понастоящем Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в първоначалната й редакция/, при промяна на носителя на правото на собственост, върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К. Съгласно чл.9а, встъпването на новия собственик в правата и задълженията по договора за присъединяване има действие и спрямо ВиК оператора, каквото качество притежава и ответникът по отношение на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.6 от ЗВ.

Съгласно чл.41, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, подаването и отвеждането на вода се осигурява непрекъснато, или съобразно експлоатационните възможности на водопроводната и канализационна система, като подаването и отвеждането на вода може да бъде спряно от операторите напълно или частично, само в изрично регламентирани хипотези в чл.41, ал.2 и ал.3 от Наредбата, и при спазване на определен в ал.4, ал.5 и ал.6 ред. В настоящия случай не се твърди и не се установява да е била налице някоя от хипотезите, предвидени в ал.2 или ал.3, както и не се установява да е бил спазен редът, определен в ал.4, ал.5 и ал.6. Спирането на водоподаването във всички случаи е временно – до отстраняване на причините, които са предизвикали спирането. Следователно, спирането на водоподаването към имотите на ищеца, при липса на коя да е от предвидените в чл.41, ал.2 или ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. предпоставки, съставлява неправомерно действие на ответника.

Отказът на ответника да предостави на ищеца достъп до изградената в поземления имот с идентификатор *.*.* площадкова водопроводна и канализационна мрежа, съставлява неоснователен отказ за предоставяне на В и К услуги, и неизпълнение на задължението по чл.84 от ЗУТ, поради което съставлява противоправно бездействие, с което ответникът неоснователно създава пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.* /в този смисъл е и разрешението, дадено по сходен казус с Решение № 42 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 2189 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Следователно, предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията и бездействията си, с които пречи на осъществяване на водоподаването до сградите на ищеца, е основателен, и следва да се уважи.

По осъщественото от ответника действие в началото на месец февруари, 2019 г. по прекъсване на електрозахранването към двете сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, и осъщественото от него бездействие, изразяващо се в отказ на ответника да предостави на ищеца достъп до изградената площадкова инфраструктура на електроразпределителна мрежа, чрез която двете сгради на ищеца са били първоначално електроснабдени и свързани с общата електроразпределителна мрежа, съдът e приел следното:

За да бъде въведена една сграда от основното застрояване в експлоатация, както при действието на ЗТСУ /отм./, така и при действието на ЗУТ, същата следва да бъде включена към електроразпределителната мрежа. Притежаваните от ищеца сгради към момента на придобиването им с договор за приватизационна продажба от 04.08.1999 г. са били въведени в експлоатация и присъединени към електроразпределителната мрежа, чрез изградената площадкова електроразпределителна инфраструктура в поземления имот с идентификатор *.*.* – собственост на праводателя на ищеца „Булгарплод“ЕАД. Чрез тази съществуваща електроразпределителна инфраструктура ищецът е ползвал електричество до началото на месец февруари, 2019 г., когато електрозахранването на двете сгради е било прекъснато от ответника, чрез изключване на прекъсвачите /шалтерите/, находящи се в обслужващия сградите трафопост №5, до който ищецът няма достъп. От този момент, до настоящия момент, ответникът отказва на ищеца да предостави достъп до площадковата електроразпределителната мрежа, и сградите на ищеца не са захранени с електричество.

Без достъп до електричество ползването на процесните сгради – собственост на ищеца, съобразно тяхното предназначение, е невъзможно. Установява се по делото от приетата КСТЕ, че към настоящия момент не съществуват алтернативни машини и съоръжения на техническата инфраструктура за електроснабдяване, чрез които ищецът да е в състояние да захрани с електричество двете сгради. Изграждането на такава нова инфраструктура е свързано с осъществяване на значителни по обем и сложност мероприятия по проучване, проектиране и строително-монтажни работи, което е свързано със значителни инвестиции, продължително технологични време за изпълнението им, необходимост от учредяване на нови вещни права чрез нов договор или чрез провеждане на административна процедура. Следователно, прекъсването на електрозахранването на двете сгради, и отказът на ответника да предостави на ищеца достъп до съществуващата в поземления имот площадкова електроразпределителна инфраструктура, съставлява по естеството си съществено засягане на възможността на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху двете сгради.

От друга страна, така осъщественото от ответника действие по преустановяване на електрозахранването на двете сгради, и последващото бездействие чрез отказ от предоставянето на достъп на ищеца до съществуващата в имота площадкова електроразпределителна инфраструктура, съставлява противоправно поведение на ответника, тъй като в чл.88, ал.2 от ЗЕ преносът на електрическа енергия през разпределителните мрежи е регламентиран като всеобщо предлагана услуга. Осигуряването на тази услуга е регламентирано в ЗЕ при условията на непрекъснатост на електроснабдяването, гарантиране на качеството на доставяната електрическа енергия, осъществяването й от специализирани за тази услуга и лицензирани енергийни предприятия. Преустановяването на услугата е допустимо само временно, и при строго регламентирани в чл.122 – чл.124 от ЗЕ предпоставки и подлежи на възстановяване веднага след отпадане на предпоставките за прекъсване на електрозахранването. По делото не се твърди и не се установява към момента на прекъсване на електроподаването към двете сгради да е била налице някоя от хипотезите, регламентирани в чл.122 или чл.123 от ЗЕ, при която електрозахранването подлежи на временно преустановяване.

По изложените съображения е прието, че прекъсването на електрозахранването на двете сгради на ищеца, и последващото бездействие за възстановяване на електрозахранването им, съдът намира за неоснователно поведение на ищеца, с което съществено смущава упражняването на правото на собственост на ищеца върху двете сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, поради което искът с правно основание чл.109 от ЗС и в тази част е основателен, и следва да се уважи, като се осъди ответникът да преустанови това свое поведение.

3. За да достигне до извод за основателност на предявения от „Европринт трейд“ООД срещу „Слатина – Булгарплод“ООД, иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да премахне поставената ограда в собствения си имот с идентификатор *.*.* стар /нов идентификатор *.*.*/, отстояща на 3,00 метра от страничните и задната фасади на собствената на „Европринт трейд“ООД сграда „Столова“ със стар идентификатор *.*.*.*, нов идентификатор *.*.*.* по КККР на [населено място], която ограда пречи на собственика „Европринт трейд“ООД да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като ограничава нормалното ползване на сградата по предназначение, въззивният съд е съобразил следното:

От приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебнотехническа експертиза (л.373 от делото на СГС и част конструктивна, на л.402) е прието за установено, че около сграда с идентификатор *.*.*.* на място е установена налична ограда от трите страни на сградата, а четвъртата страна на сградата е на уличната регулация на [улица]. Оградата е изпълнена с височина 2,00 м., и обща дължина 121 метра, от метални колове, разположени на отстояние един от друг през 2,4 – 2,5 метра, и телена оградна мрежа. При изслушване на заключението в о.с.з. на 26.11.2020 г. вещото лице Осикова уточнява, че откъм задната фасада на сградата оградата е с дължина 27 метра, и отстои на 0,90 м. от сградата, и не възпрепятства преминаването на човек. Откъм задната си фасада сградата граничи с вътрешнозаводска улица с улична настилка с тротоар. Откъм двете странични страни на сградата оградата отстои на 3.00 м. от фасадата на сградата. Заключението е прието без оспорване от страните.

От заключението на приетата пред въззивната инстанция допълнителна съдебнотехническа експертиза вх.№19760/21.09.2022 г., изготвена от в.л. П. (л.145 от въззивното дело) e прието за установено, че към момента на изготвяне на заключението е настъпила промяна в идентификатора на сградата „Столова“, с предишен идентификатор *.*.*.*, като към момента на изготвяне на заключението същата сграда е с идентификатор *.*.*.* по КККР на [населено място]. Тази експертиза установява, че от трите страни на сградата – откъм двете странични фасади и откъм задната фасада на сградата, оградата отстои на 3 метра от оградните стени на сградата, като това отстояние е съобразено с изискванията на чл.31 от ЗУТ, както и на изискванията на т.1 от Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7.

|От приетата допълнителна СТЕ вх.№25682/30.11.2022 г. (л.224 от въззивното дело) със задача да определи прилежащата площ към сградата, като съобрази конкретния начин на ползване на сградата, и ползването на съществуващия в сградата товарен асансьор на задната фасада на сградата е прието за установено, че наличието на товарен асансьор не обуславя разлика в изискванията към прилежащата площ и е ирелевантно за изводите на експертизата, тъй като товарният асансьор се намира в обема (контура) на съществуващата сграда, в нейния северозападен ъгъл. Сградата е с предназначение като търговска, складова, промишлена сграда. Необходимата прилежаща площ към сградата се измерва от контура на сградата, който се определя от нейните оградни стени. Определената прилежаща площ към сградата осигурява обслужването на всички помещения в нея, в това число и на товарния асансьор. Той би имал самостоятелно значение за определянето на прилежащата площ само в случай, че бе обособен в отделна сграда, долепена до съществуващата, което в процесния случай не е така. При огледа на място експертизата установява, че около трите страни на сградата е налице изпълнена ограда, която във всички точки отстои на 3 метра от оградните стени на сградата. На място, откъм задната фасада на сградата, съществува външна стълба, както и еркер /площадка/ на нивото на втория етаж, които издатини на сградата не подлежат на заснемане в кадастралната карта, и не се вземат предвид при измерване на ширината на сервитутната площ. От площадката на втория етаж се осъществява достъп до вратата на товарния асансьор на втория етаж. До асансьора също има достъп на ниво терен. Не са налице специални нормативни изисквания, които да дефинират изискванията за сервитутни отстояния конкретно при промишлени, складови, стопански сгради, и които да са функция от височината на сградата и другите им размери. Ето защо, експертизата счита за приложими изискванията на чл.21 и Приложение №1 към него от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които се прилагат при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. Експертизата пояснява, че в практиката тези изисквания се прилагат и за други видове сгради, поради липса на други нормативи, определящи сервитутните зони за тях. От техническа гледна точка, колкото е по - висока и по - дълга сградата, толкова по - големи отстояния са необходими за нормалното й обслужване. Процесната сграда е с размери 37м/30м/9м., поради което тази експертиза определя отстоянията около страничните и задната фасади на сградата съобразно т.3 от Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7/22.12.2003 г. в размер на 1/2 от височината на сградата – т.е. счита, че оградата следва да отстои на 4,5 метра както от страничните, така и от задната фасада на сградата. В случая прилежащата площ, според експертизата, следва да бъде определена съобразно т.3 от Приложение №1, тъй като както дългите, така и късите страни на сградата са по-дълги от 20 метра. Откъм улицата не следва да се определя сервитутна зона.

Така изготвеното заключение е оспорено от ответника по съображения, че вещото лице неправилно е приложило изискванията на Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7, като счита за приложима дефиницията за „прилежащ терен“ дадена с §1, т.6 от ДР на ЗДДС.

Съдът е констатирал, че между заключенията на приетите три експертизи са налице съществени противоречия – първоначалната експертиза твърди, че оградата откъм задната фасада на сградата е изградена на отстояние от около 0,90 м. от сградата, докато приетите пред въззивния съд две експертизи са категорични, че оградата на място е изградена на отстояние 3 метра от оградните стени на сградата – както откъм двете странични фасади, така и откъм задната фасада на сградата. Това противоречие се изяснява от поясненията, дадени от последната приета експертиза, че откъм задната фасада на сградата съществуват изградени издатини на сградата – еркер на нивото на втория етаж и външно стълбище, които не следва да се вземат предвид при определяне на сервитутното отстояние, тъй като то следва да се измерва от оградните стени на сградата.

Въззивният съд е кредитирал двете експертизи, приети пред въззивния съд, които са непротиворечиви по отношение на обстоятелството, че съществуващата ограда е изпълнена на отстояние от 3 метра от страничните и задната фасади на сградата. Заключенията на вещите лица са обосновани с посочване на техническите норми, изготвени са скици на съществуващото положение, които в тази част са единодушни. Пояснението, дадено от третата експертиза, относно начина на измерване на отстоянието на оградата (без да се вземат предвид съществуващите издатини откъм задната фасада на сградата – еркер, и външно стълбище), съответстват на нормативната уредба, дадена в Глава 24, чл.86-чл.93, от действащата понастоящем Наредба №7/22.12.2003 г.

Изградената от ответника ограда около сградата на ищеца със стар идентификатор *.*.*.* (понастоящем с идентификатор *.*.*.* по КККР) е на отстояние от 3 метра от страничните фасади и от задната фасада на сградата.

Относно приложимите правни норми за определяне на площта, прилежаща към сградата, която е необходима за нормалното й обслужване и ползване, съдът е приел, че е неприложима дефиницията за „прилежащ терен“, дадена с §1, т.6 от ДР на ЗДДС, според която „прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Така формулираната дефиниция „прилежащ терен“, както изрично подчертава §1, ал.1 от ДР на ЗДДС, е „за целите на този закон“. Целите на ЗДДС са фискални, и не отчитат техническите параметри на сградите и нормите за застрояване. Както се установява, понятието „прилежащ терен“ е употребено в чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС при дефиниране на освободените доставки от ДДС при сделките с недвижими имоти, което няма отношение към функционалното предназначение на сградите и обезпечаване на ползването им по предназначение. Изрично е посочено в §1, че дадените дефиниции са автономни - само за целите на ЗДДС, с което изрично е изключено прилагането им за други цели.

И двете технически експертизи, приети пред въззивната инстанция, приемат за приложими при определяне на сервитутната площ към сградата изискванията на Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони поради липсата на други нормативи, относими към сгради със стопанско предназначение. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗУТ, в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, като съгласно ал.7, при преструктурирането им прилежащите площи към съществуващите сгради се определят по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУТ, правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, се уреждат с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази наредба понастоящем е Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл.33 от ЗУТ, при комплексно застрояване разстоянието между сградите на основното застрояване се определя с наредбата по чл.13, ал.1 от ЗУТ. Следователно, нормативите на Наредба №7/22.12.2003 г. са приложими при определяне на прилежащи площи към съществуващи сгради, когато те са построени в един голям поземлен имот, застроен в условията на комплексно застрояване със сгради с различно предназначение, както е и в конкретния случай. Предвид предназначението на сградата първоначално като такава с обслужващо предназначение /„столова“/, и конкретното й ползване понастоящем – за търговски и стопански нужди, съдът намира, че приложимите изисквания за определяне на прилежащата към сградата площ, необходима за нормалното й ползване и обслужване, следва да бъде определена именно от този нормативен акт, съгласно Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7.

Предвид дадените от втората допълнителна съдебно-техническа експертиза параметри на сградата /37 метра и 30 метра на фасадите, и височина на сградата от 9 метра/, прилежащата площ следва да бъде определена по т.3 от Приложение №1 – приложима за сгради с дължина, по-голяма от 20 метра, /приложими както в случаите, когато сградата е изградена от две или повече секции, така и в случаите, в които дължината на сградата е по-голяма от 20 м./. В този случай прилежащата площ, необходима за обслужване на сградата, следва да бъде определена в размер на 1/2 от височината на сградата – т.е. с ширина от 4,5 метра (съгласно схематично положение №3, визуализиращо правилото по т.3 от Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7), като се вземе предвид, че и късите, и дългите страни на сградата в конкретния случай са с дължина по-голяма от 20 метра.

Съобразно така приетите за приложими правни разпоредби, съдът е приел, че при определяне на прилежащата към сградата площ следва да кредитира второто допълнително заключение, прието пред въззивната инстанция, а именно – допълнителната техническа експертиза, изготвена от в.л. П., с вх.№25682/30.11.2022 г. Същото е компетентно изготвено, подробно и обосновано, и отчита всички относими към определянето на прилежащата площ параметри на сградата. За разлика от него, в заключението на в.л. П. се приема за приложим нормативен акт същата Наредба №7, но въпреки че поставените в нея изисквания към прилежащата площ са определени като функция от параметрите на сградата – дължина на страните на сградата и нейната височина, вещото лице П. не се е съобразило с параметрите на сградата, и изобщо не ги е отчело в заключението си, поради което приложените от него изисквания на т.1, а не на т.3 от Приложение №1 се явява необосновано, и в тази част съдът не е кредитирал заключението му.

Съществуващото на място намалено отстояние от ограждащите стени на сградата (с изключение на предната й фасада), не е съобразено с техническите правила и норми, и същевременно - създава неудобство за ползването на сградата според предназначението й за складова и търговска дейност – осигурява само пешеходен достъп до стълбището и товарния асансьор, обслужващи втория етаж на сградата. По този начин е затруднено ползването на наличния в сградата товарен асансьор, находящ се в северозападния ъгъл на сградата, поради невъзможност за достъп на товарна количка до него. Така пълноценното ползване на втория етаж от сградата според предназначението му е ограничено, с което е накърнено упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем.

По тези съображения е прието, че предявеният иск за премахване на поставената от ответника около сградата ограда, се явява основателен, и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да премахне оградата, която огражда сградата на ищеца с идентификатор *.*.*.* /понастоящем с идентификатор *.*.*.* по КККР/ откъм страничните и задната му фасади, и отстои на по-малко от 4,5 метра от тях.

4. За да достигне до извод за основателност на предявения от „Европринт трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 50 960 лв., представляваща общо сумата на извършени без основание плащания (без ДДС) за периода от м. май 2014 г. до м. януари 2019 г. на „постоянна наемна цена“ за ползване на трансформаторни мощности и комутационна апаратура в съответния трафопост, и за ползване на водопреносна и канализационна мрежа, разположени в базата на „Слатина – Булгарплод“ ООД на [улица], по сключен между страните договор за наем от 19.05.2009 г., въззивният съд е приел следното:

Процесните МСТИ за електрификация, разположени в поземления имот, собственост на ответника, и обслужващи сградите на ищеца, представляващи трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположена в трафопост, както и водопреносната и канализационна мрежа, осигуряващи доставянето на електричество и вода до сградите на ищеца – „Битова“ и „Столова“ на [улица] (бивша [улица]), са били предмет на сключен между страните договор за наем от 19.05.2009 г. (л.67-69 от делото на СГС), първоначално сключен със срок до 01.06.2012 г., продължен до 31.05.2019 г. с девет допълнителни споразумения.

Във връзка с този договор ищецът е извършил плащания, в периода от м. юни 2014 г., до месец януари 2019 г., с общо 56 броя платежни нареждания и фактури към тях, на обща стойност от 50 960 лв. без ДДС.

Съгласно чл.1 от договора, негов предмет са две групи вещи – съвкупности, съставляващи машини и съоръжения от техническата инфраструктура, разположени в поземления имот, чрез които се осигурява електроенергия и вода на собствените на ищеца обекти „Битова сграда“ и „Столова“, находящи се на [улица], а именно: трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположени в съответния трафопост, водопреносна и канализационна мрежа, находящи се в базата на [улица], [населено място]. В чл.5 от договора е уговорена месечна наемна цена, формирана от два компонента – постоянен и променлив. Постоянният компонент съставлява сбор от два компонента – месечна наемна цена за съоръженията по т.1 (трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположени в съответния трафопост) в размер на 660 лв. без ДДС, и месечна наемна цена за съоръженията по т.2 (водопроводна и канализационна мрежа) в размер на 250 лв. без ДДС, или общо месечно наемно плащане на постоянна компонента в размер на 910 лв. Променливата компонента на наемната цена се определя ежемесечно, в размер на реализираните за съответния период от наемодателя пренос на електрическа енергия и вода през наетите съоръжения, съобразно тарифата за електрическата енергия и вода, действащи в момента на отчитането.

Сключеният между ищеца и ответника договор за наем от 19.05.2009 г., в частта му, в която се предоставят под наем трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположени в трафопост №5, не е допустим от Закона за енергетиката – противоречи на императивните разпоредби на чл. 88 и чл. 89 ЗЕ. Съгласно чл.88 от ЗЕ, услуги по разпределение на електрическа енергия, поддръжка и експлоатацията на електроразпределителни мрежи, могат да бъдат предоставяни само от лице, което има качеството оператор на електроразпределителни мрежи. Съгласно чл.117, ал.8 ЗЕ качество на наемател по договор за предоставяне на ползването на съоръжения, служещи за трансформирането, разпределението, измерването на електрическа енергия, и доставянето й до краен клиент, за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, може да има само лице, лицензирано като оператор на електроразпределителна мрежа, а съгласно алинея 5 на същата норма, наемният договор, с който се предоставят за възмездно ползване МСТИ – елементи на електроразпределителната мрежа, може да бъде сключен само по цена, определена по одобрена от КЕВР методика. Съгласно чл.89 от ЗЕ крайният клиент може да използва съоръженията – елементи от електроразпределителната мрежа, само по договор с крайния снабдител, който е енергийно предприятие – лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа. Съгласно чл.104а от ЗЕ договорът, по който крайният клиент използва съоръженията – елементи от електроразпределителната мрежа, може да бъде сключен само при публично обявени общи условия, с определено в закона задължително съдържание. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ договорът, по който крайният клиент използва съоръженията – елементи от електроразпределителната мрежа, може да бъде сключен само по регулирани от КЕВР цени.

Прието е, че тъй като сключеният между ищеца и ответника договор за наем от 19.05.2009 г., в частта му, в която се предоставят под наем трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположени в трафопост №5, противоречи на така изброените императивни законови разпоредби на ЗЕ, същият е нищожен в тази негова част, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.88, чл.89, чл.97, ал.1, т.4, чл.104а, чл.117, ал.5 и ал.8 от ЗЕ.

Сключеният между ищеца и ответника договор за наем от 19.05.2009 г., в частта му, в която се предоставя на ищеца за временно възмездно ползване под наем водопреносна и канализационна мрежа, находящи се в базата на [улица], [населено място], също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на императивните законови изисквания: да бъде сключен при публично обявени общи условия със задължително съдържание, одобрени от КЕВР (чл.8, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. във вр. чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ), и по цени, образувани съобразно Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, издадена от МС на основание чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ, и утвърдени от КЕВР /чл.14, ал.1 от ЗРВКУ/. Прието е, че в тази част договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. и чл.6, ал.1, т.5 и чл.14,ал.1 от ЗРВКУ, и чл.8, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г.

По изложените съображения е прието, че договорът за наем, сключен между страните на 19.05.2009 г., е частично нищожен - в частта му, в която е уговорено ответникът да предостави на ищеца за временно и възмездно ползване под наем на вещи – съвкупности, съставляващи машини и съоръжения от техническата инфраструктура, разположени в поземления имот, чрез които се осигурява електроенергия и вода на собствените на ищеца обекти „Битова сграда“ и „Столова“, находящи се на [улица], представляващи трансформаторни мощности и комутационна апаратура, разположени в трафопост №5, и водопреносна и канализационна мрежа, находящи се в базата на [улица], [населено място], поради което не е породил правни последици в тази част.

В останалата си част договорът регламентира начина на ползване на електроенергия и вода, доставяни чрез изградената в имота площадкова инфраструктура за електроснабдяване и водоснабдяване, отчитането на консумираните в сградите на ищеца електричество и вода, и заплащането им по действащите регулирани цени на електроенергията и водата, е действителен.

Съобразно приетата нищожност на договора в частта му, в която е уговорено задължението на ищеца да заплаща на ответника „постоянна компонента на месечната наемна цена“ в размер общо на 910 лв. без ДДС, заплатените от ищеца на ответника суми са дадени на нищожно правно основание, поради което подлежат на връщане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е приет за основателен за пълния предявен размер от 50960 лева, която сума е заплатена от ищеца за периода от м. май, 2014 г. до м. януари, 2019 г. при начална липса на основание (нищожен договор). За основателна е приета и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 19.05.2019 г., до окончателното й плащане.

5. За да достигне до извод за основателност на предявения от „Европринт Трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ООД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 9349,51 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „Европринт трейд“ООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати приходи от наем за периода от 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главница от 9349,51 лева за периода от предявяване на иска (17.05.2019 г.) до окончателното плащане, както и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за сумите: 108,33 лв. лихва върху главница 5000 лв. за периода 01.03.2019 г. - 17.05.2019 г., 11,25 лева лихва върху главница 1349,51 лева за периода 18.04.2019 г. 17.05.2019 г., 74, 17 лв. лихва върху главница 3000 лв. за периода 18.02.2019 г. - 17.05.2019 г., въззивният съд е съобразил следното:

С исковата молба ищецът е претендирал осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани приходи от наем, които ищецът не е получил, поради прекратяване на договори за наем на помещения в собствените му сгради с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, в резултат от извършеното от ответника неоснователно и неправомерно прекъсване на електроснабдяването и водоснабдяването на двете сгради.

Прието е за установено от фактическа страна, че единствено ответникът, чрез своите служители със съответна квалификация, които поддържат съоръженията за електроснабдяване, има достъп до прекъсвачите в ТП №5, чрез които се преустановява електроподаването към двете сгради на ищеца, както и до спирателните водопроводни кранове на водопроводните отклонения за сградите на ищеца. От писмо изх. №0320/03.12.2018 г. (л.198) е видно, че ответникът, чрез своя управител О. К., е отправил писмено изявление до ищцовото дружество, с което е заявил, че прекратява едностранно договора за наем от 19.05.2009 г., на основание чл.19, ал.4 от него, считано от датата на получаване на уведомлението. Посочената разпоредба от договора за наем от 19.05.2009 г. предвижда възможност наемодателят едностранно да прекрати договора за наем с двумесечно предизвестие, без да се изисква да е обективирано неизпълнение на задълженията на наемателя. Ответникът не отрича факта, че именно неговите служители, които осъществяват поддръжката и експлоатацията на съоръженията от техническата инфраструктура на електроснабдителната мрежа, водопроводната и канализационната мрежа, в изпълнение на волята на дружеството, са прекъснали електрозахранването и водоснабдяването на двете сгради на ищеца. Същото обстоятелство се установява непротиворечиво от приетата по делото КСТЕ и събраните гласни доказателства.

От правна страна съдът е препратил към изводите за противоправността на действията на ответника, с които той е преустановил подаването на електричество и вода към сградите на ищеца, изложени в мотивите, касаещи иска по чл. 109 ЗС.

От събраните гласни доказателства (показанията на св. К.) е прието за установено, че след преустановяването на електрозахранването и водоподаването към двете сгради на ищеца, наемателите на помещения в тези сгради прекратили договорите си и напуснали наетите от тях помещения.

Въз основа на договор за наем от 01.05.2003 г. (л. 190) и анекс №7 към него от 02.01.2014 г. е прието за установено, че между ищеца, като наемодател, и „Булгед“ООД, като наемател, е бил сключен договор за наем на 250 кв.м. от втори етаж на сграда с идентификатор *.*.*.* („Столова“), с който е била уговорена месечна наемна цена за ползването на наетата площ в размер на 2000 лв. без ДДС. От Анекс №8/31.01.2019 г. към този договор за наем /на л.201/ се установява, че след изтичане на срока по Анекс №7, договорът е бил продължен като безсрочен. С оглед полученото предизвестие за преустановяване на електроснабдяването и водоснабдяването на имота, наемодателят не може да гарантира използването на наетите помещения в съответствие с тяхното предназначение, поради което наемателят „се отказва от договора за наем“, с предизвестие от един месец, считано от датата на подписването на анекс №8/31.01.2019 г.

Въз основа на договор за наем от 31.12.2004 г. /на л.192/ и анекс към него от 28.12.2014 г. /на л.194/ е прието за установено, че между „Европринт трейд“ООД, като наемодател, и фирма „Престиж Аква“ООД, като наемател, е бил сключен договор за отдаване под наем на втори и трети етаж от сграда с идентификатор *.*.*.* („Битова сграда“), с който е била уговорена месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 690 евро по фиксинга на БНБ, без ДДС, който е бил сключен първоначално за срок от 2 години, но с възможност за продължаването му като безсрочен. От анекс от 17.01.2019 г. (на л.202) се установява, че след изтичане на уговорения срок, договорът за наем е бил продължен като безсрочен. Със същия анекс страните се съгласяват, че с оглед полученото предизвестие за преустановяване на водоснабдяването и електроснабдяването на „Битовата сграда“, наемодателят не може да гарантира използването на наетите помещения в съответствие с предназначението им, поради което „наемателят се отказва от договора за наем“ с предизвестие от три месеца, считано от датата на анекса (17.01.2019 г.).

Въз основа на договор за наем от 22.03.2010 г. /на л.195/ и Приложение №1 към него /на л.197/ е прието за установено, че между „Европринт трейд“ООД, като наемодател, и фирма „Стефи 2010“ЕООД, като наемател, е бил сключен договор за наем на част от партерен етаж от сграда с идентификатор *.*.*.* („Столова“), с площ от 700 кв.м., по който е била уговорена месечна наемна цена в размер на 1000 лева. Договорът първоначално е сключен със срок до 23.03.2013 г., с възможност за продължаването му като безсрочен след изтичането на срока. От Анекс от 17.01.2019 г. (л.203) се установява, че договорът е бил продължен като безсрочен. Страните са се съгласили, че с оглед получено предизвестие за преустановяване на водоподаването и електрозахранването на имота, наемодателят не може да гарантира използването на наетите помещения в съответствие с тяхното предназначение, поради което „наемателят се отказва от договора за наем“ с предизвестие от един месец, считано от датата на анекса (17.01.2019 г.)

Направен е извод, че ищецът е имал реална възможност да реализира доходи от наем, както следва: по договор за наем от 01.05.2003 г. за отдаване под наем на 250 кв.м. от втори етаж на сграда с идентификатор *.*.*.* („Столова“), през периода 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г., в общ размер на 5000 лв. (по 2000 лв. месечно, за период от два месеца и половина); по договор за наем от 31.12.2004 г. за отдаване под наем на втори и трети етаж от сграда с идентификатор *.*.*.* („Битова сграда“), през периода от 18.04.2019 г. до 17.05.2019 г., в размер на 1349,51 лева, представляващи левовата равностойност на 690 евро по фиксинга на БНБ; по договор за наем от 22.03.2010 г. за отдаване под наем на част от партерен етаж от сграда с идентификатор *.*.*.* („Столова“), с площ от 700 кв.м., за периода от 18.02.2019 г. до 17.05.2019 г., в размер на 3000 лв. /по 1000 лева месечно, за период от три месеца/.

Ищецът не е могъл да реализира този обосновано очакван приход от наем на площи от собствените му сгради с идентификатори *.*.*.* („Столова“) и *.*.*.* („Битова сграда“), тъй като съществуващите безсрочни наемни договори с наемателите са били прекратени. Претърпяната от ищеца загуба, с характер на пропусната полза, е в пряка причинна връзка с осъщественото от ответника поведение, изразяващо се в прекратяване на електроснабдяването и водоподаването към двете сгради, което ги е направило негодни за ползването им по предназначение. Ето защо, съдът e приел, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отдаване под наем на площи от собствените му сгради, в размер общо на 9349,51 лева.

Прието е, че съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава без покана, поради което дължи обезщетение за забавено плащане от датата на увреждането. Датата, на която е настъпило увреждането на ищеца, е датата, на която е бил прекратен всеки от договорите, от които ищецът е очаквал да получи приход от наем, поради което претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението, за периода от прекратяването на съответния договор, до датата на предявяването на исковата молба, е основателна, както следва: върху сумата от 5000 лв., за периода от 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г., в размер на 108,33 лева; върху сумата от 1349,51 лв., за периода от 18.04.2019 г. до 17.05.2019 г., в размер на 11,25 лева; върху сумата от 3000 лв., за периода от 18.02.2019 г. до 17.05.2019 г., в размер на 74,17 лева.

Поради основателността на главния иск за присъждане на обезщетение, следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, в размер на 9349,51 лева, от предявяването на иска до окончателното плащане.

6. Касационната жалба в частта й срещу решение № 260783/08.02.2021 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №263502/28.05.2021 г., двете постановени по гр.д. №6564/2019 г. на СГС, I ГО, 13 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Европринт трейд“ООД против „Слатина – Булгарплод“ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на „Слатина – Булгарплод“ООД, че „Европринт трейд“ООД е собственик на 3% идеални части от част от МСТИ за електроснабдяване, разположени в поземлен имот с идентификатор *.*.*, представляващи изходящи кабелни линии с ниско напрежение 0,4 кV, започващи от шините (клемите), разположени след контролния електромер на разпределителното табло НН 0,4 кV на трафопост ТП №5 (10/0,4 кV), до всяка от сградите с идентификатори *.*.*.* и *.*.*.*, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, изтекла на 06. 07. 2008 г., е допустима. Налице е правен интерес от обжалване на решението в тази част, доколкото за ответника не е без значение дали предявеният срещу него иск ще е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо, или производството по същия ще е прекратено.

Първоинстанционното решение в частта по този иск е недопустимо, тъй като същият е предявен при условията на евентуалност (отхвърляне на иска за собственост на основание покупко-продажба) и не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му, тъй като е уважен искът за собственост на договорно основание.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК:

1. При действието на чл. 92, ал. 3 ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./ и в хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот, електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в поземления имот, но обслужват и сградата, представляват ли принадлежност към сградата, респ. при прехвърляне на сградата, прехвърлят ли се и тези уредби или остават собственост на собственика на поземления имот, към който са трайно прикрепени?

2. В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то може ли да се приеме, че собственикът на поземления имот извършва услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и следва да осъществява тези дейности съгласно изискванията на този закон?

3. В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то следва ли собственикът на поземления имот да прилага разпоредбите на чл. 122 – 124 ЗЕ, респ. да спира електрозахранването на сградата само в уредените в тях случаи?

4. В хипотезата на построена нежилищна сграда в поземлен имот с нежилищно предназначение, която е собственост на лице, различно от собственика – търговец на поземления имот и когото последният е поставил ограда около сградата, приложими ли са при определяне на минимално необходимото отстояние между сградата и оградата правилата на ЗУТ и по-специално на чл. 33 ЗУТ и на т. 3 от Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии за отстояние между сгради на основното застрояване?

5. В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, при сключен между двамата собственици договор за наем на водопроводна и канализационна мрежа, следва ли същият да бъде сключен при публично обявени общи условия със задължително съдържание и по цени, образувани съобразно Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и утвърдени от КЕВР, а също така прилагат ли се разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл.. 14, ал. 1 ЗВРКУ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 14/14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи?

6. В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, действителен ли е сключеният между двамата собственици договор за наем на трансформаторни мощности и комутационна апаратура, ако наемателят е лице, което няма качеството на лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа?

Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съдът, като взе предвид указанията по прилагане на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, намира, че поставените въпроси не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното решение. Въпросите по съществото си са оплаквания за неправилност на решаващи изводи на въззивния съд и на постановеното въззивно решение поради противоречието им с материалноправни норми, които оплаквания съставляват касационни основания по чл. 281, л. 1, т. 3 ГПК и обсъждането им на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо. Основанията по чл. 280 ГПК са различни от основанията по чл. 281, ал. 1, т. 1 ГПК и преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се прави независимо от правилността или неправилността на въззивното решение. На следващо място, даване на отговор на въпросите изисква преценка на доказателствата, събрани по конкретното дело, както и на установените с тях конкретни факти, релевантни за правния спор, което би могло да се извърши в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение за преценка на правилността му. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Независимо от това, следва да се посочи, че изводите на въззивния съд са съобразени с релевантните за съответните искове материалноправни норми, при тълкуването и прилагането на които е изведен точният им смисъл.

При този изход на делото „Слатина-Булгарплод“ ООД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Европринт трейд“ ООД сумата 4800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение