Определение № 789 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г., понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора [населено място], чрез адв. П., с която се обжалва Решение № 416/21.01.2013 год., постановено по в. гр.д. № 2464/2012 год. на СГС,, ГО, ІV а въз. състав, с което е потвърдено решение от 19.12.2011 год. по гр.д. № 13267/2011 год., СРС, ІГО, 37 състав, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията при М. на правосъдието, искове с пр. основание чл. 71,ал.1,т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и чл. 86 ЗЗД. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация – Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, оспорва допустимостта на касационното обжалване. Счита, че досежно посочените от касатора правни въпроси не е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, посочено от касатора. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, счита, че касационното обжалване следва да се допусне поради вероятна недопустимост на обжалваното решение. Евентуалната недопустимост, респ. нищожност на въззивното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване / извън изрично регламентираните по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ по тълкувателен път с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 / т.1/, като за тях съдът следи служебно, дори и без изрично позоваване от страна на касатора. Последното е обусловено от обстоятелството, че проверката относно допустимостта или нищожността на обжалваното решение е предхождаща, доколкото не може да се преценява дали определен правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, ако това разрешение е извършено в един нищожен или недопустим съдебен акт. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените в представеното изложение правни въпроси и основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на което касаторът се позовава. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.