Определение № 157 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2621/2020 г.
ВКСI гражданско отделение25.09.2020 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 01.07.2020 г. по гр.д.№ 1002/2020 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А. Г., И. В. С., Л. Б. С., Л. Г. В., О. В. В., Р. А. Х., Д. В. К., Д. В. Т., С. О. Б., Е. О. М.-К., О. Г. М., А. Е. О, К. В. Б., А. В. Д., Г. А. К., А. А. К. и О. В. С., всички граждани на Руската Федерация срешу определение № 357 от 01.07.2020 г. по гр.д.№ 1002/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба против въззивното решение № ІІІ-125 от 14.11.2019 год. по в. гр. д. № 1014/2019 год. на Окръжен съд – Бургас. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради това, че съдът е изложил мотиви за недопустимостта на касационното производство за отмяна на решения на етажната собственост по чл. 40 ЗУЕС, но не е изложил мотиви за отмяната им поради нищожност поради това, че такива общи събрания изобщо не са проведени. Изложени са и съображения за недопустимост на въззивното решение. Ответникът по частната жалба Етажната собственост „ПРИМЕЯ БИЙЙЧ РИЗОРТ” БУЛСТАТ 177279866 s оспорва. Счита обжалваното определение съобразено с процесуалния закон и обосновано, поради което моли да се остави в сила. По същество възразява, че предявеният иск не е за нищожност на решения на общото събрание на етажната собственост, а такъв по чл. 40 ЗУЕС, въззивното решение по който не подлежи на касационен контрол. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което прегражда развитието на делото, което подлежи на обжалване е. Затова съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на това, че въззивното решение е постановено по искове по чл. 40 ЗУЕС, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС не подлежат на касационно обжалване. Допълнил е, че на касационен контрол не подлежат и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, каквото би било евентуално определение за потвърждаване на определение за прекратяване на делото поради не подаване на молбата по чл. 40 ЗУЕС след изтичане на срока по ал.2 от същия текст. Според съда, изложеното обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях. Настоящата инстанция възприема изложеният извод като пряко следващ от процесуалният закон. Не коресподнира на мотивите на обжалваният съдебен акт оплакването, че съдът не съобразил, че искът бил предявен срещу нищожни решения на общото събрание на етажната собственост. В мотивите на обжалваното решение, съдът изрично е посочил, че е без значение, че е наведен доводът в касационната жалба за нищожност на цялата процедура по провеждане на общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения предвид приетото в съдебната практика разбиране за правния характер на решенията на общото събрание на етажната собственост, като се е позовал на Р № 39 от 19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год. І г. о. на ВКС. Посочил е, че искът за отмяна на решенията на етажната собственост е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол, ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Настоящият състав споделя това разбиране. Решенията на общото събрание на етажната собственост се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Не са многостранна сделка, защото такава не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля, а за вземане решение на общото събрание на етажната собственост е достатъчно да е гласувало определеното в закона мнозинство. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки, защото след влизането им в сила те са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, а не са сделки и за тях не се прилагат основанията за нищожност по ЗЗД. Специалните закони – ЗС, ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението на общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените не е равностойно, но специалният закон /ЗУЕС/ не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, което включва специфични правила. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е само съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Тази специфика е съобразена с това, че тези решения засягат широк кръг от лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, но и бързина, включително и при изпълнение на решенията. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Производството е уредено като двуинстанционно. Предвид изложеното, като е приел, че касационната жалба е недопустима поради това, че е подадена против неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съдът е постановил правилно определение, съобразено със закона, което следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение