Определение № 2070 от 22.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1189/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от К. Б. П. срещу определение №319 от 14.02.2024г. по т.д. №673/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №1239 от 11.10.2022г. по в.гр.д. №1622/2022г. на Окръжен съд- Пловдив. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на закона. Излага доводи, че процесният спор не е търговски, тъй като делото било образувано по заявление по чл.417 ГПК по реда на заповедното производство и не било приложимо търговското законодателство. Моли да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за произнасяне по касационната жалба. Ответникът И. Г. П. не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба срещу решение №1239 от 11.10.2022г. по в.гр.д. №1622/2022г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №1483 от 03.05.2022г., постановено по гр.д. №11335/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив. С първоинстанционното решение е признато за установено, че К. Б. П. дължи на И. Г. П. сумата 8 000 лева по запис ан заповед, издаден на 24.04.2019г., с падеж 24.05.2019г., ведно със законната лихва от 12.11.2019г. /постъпване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване, за което е издадена заповед по чл.417 ГПК. Съставът на ВКС, Първо търговско отделение счита, че предмет на делото е търговски спор, основан на абсолютна търговска сделка- запис на заповед. За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът приема, че размерът на исковата претенция, произтичаща от търговска сделка, е с цена под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че спорът между страните е търговски, тъй като предмет на производството е иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.535 ТЗ - за установяване съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед, т.е. от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Цената на иска е под 20 000 лева, поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/. Обстоятелството, че производството е образувано и разгледано по реда на чл.422, ал.1 ГПК, не променя вида на делото. Обективният критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение- предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, произтичащо от правоотношения, за които са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, делото е търговско. Търговски са и делата по търговските спорове, изброени в чл.365 ГПК, в това число и за защита на право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства /ТР №3/2019 от 23.02.2022г., т.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка, поради което и споровете във връзка с него са търговски по своя характер, независимо дали исковете са предявени като установителни по реда на чл.422, ал.1 ГПК или са осъдителни по общия исков ред. С оглед гореизложеното и като взе предвид, че решенията по въззивни дела с цена до 20 000 лева за търговски дела не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение