Определение № 246 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 347/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. Н. Т. и Г. Н. П., двамата чрез адв. Т. С. срещу решение № 313/01.09.2017 г. по в.гр.дело № 120/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 159/04.11.2016 г. по гр.дело № 150/2016 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е обявен за действителен на основание чл.17,ал.1 ЗЗД сключеният между Н. Г. П. като дарител и Б. Г. П. като дарен договор за дарение, обективиран в нот.акт № 148/15.02.2007 г. на недвижимия имот: 1/2 ид.част от УПИ с площ от 860 кв.м., находящ се в [населено място] хан, общ.Е. П., съставляващ имот пл. № 351, за който е отреден пацел II в кв.46 по плана на селото, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и е потвърдено решение № 180/14.12.2016 г. по гр.дело № 150/2016 г. на Районен съд [населено място], с което е оставена без уважение молбата на Г. Н. П. и С. Н. Т., двамата от [населено място] х. за допълване на решение № 159/04.11.2016 г. по гр.дело № 150/2016 г. на Районен съд [населено място], като се осъди ответника Б. Г. П. да заплати на ищците разноските, сторени в първоинстанционното производство. В касационната жалба са мотивирани доводи за нищожност на въззивното решение, за недопустимост на същото и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към касационната жалба е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. В изложението е мотивирано и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Б. Г. П., чрез адв.В. В. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Настоящият съдебен състав преценява, че производството по делото следва да се спре на основание чл.229,ал.1,т.6 ГПК. С определение от 04.06.2018 г. по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария е допуснато за разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл.280,ал.2,пр.3 ГПК, обн.Д.в.бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., посл.изм.и доп.Д.в.102 от 22.12.2017 г. в сила от 22.12.2017 г. в частта:”…. както и при очевидна неправилност”. Съгласно чл.229,ал.1,т.6 ГПК съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. В случая са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.6 ГПК, тъй като жалбоподателите мотивират доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. С цитираното определение на Конституционния съд е допуснато за разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение