Определение № 427 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Момка Н. Н., заместена по реда на чл. 227 ГПК от Т. М. Т. и К. М. Н. срещу въззивно решение № 110/18.04.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 86/2011 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни Н. Н. К. и Д. К. К. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна чрез адв. Г. М. и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Момка Н. прехвърлила с договор за покупко-продажба свой недвижим имот в [населено място], [община] на Н. и Д. К. с нот. Акт № 41/2006 г. на нотариус Д. Н. с район на действие Районен съд Стара Загора. Продавачът запазил изцяло правото да ползва имота. Момка Н. твърди в исковата молба, че не е изразила воля за продажба – тя не е разбрала същността на сделката и не е получавала пари по нея. Считала, че К. са поели задължение да я гледат и издържат, което те в началото правили. По-късно съжалявала за стореното. Искът е отхвърлен. Съдът е изложил съображения, че поддържаното от ищцата не попада в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД; сделката не е сключена при липса на воля. Изложението съдържа оплаквания за необоснованост във фактическите изводи на съда при преценка на свидетелските показания, което е оплакване за неправилност, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Повдигнат е само един правен въпрос и той е дали сделка, сключена без тълковник или особен представител е валидна, като се поддържа противоречие с решение № 1062/29.10.1993 г. на II ГО ВС РБ. Въпросът е неотносим, защото съдът не е установил глухота или слепота у Момка Н., изискващи ползване на тълковник, а и подобно твърдение, поради което да се поддържа липса на изразена воля, не е заявявано с исковата молба. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски – 650 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът