Определение № 483 от 03.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 2681 от 8.V.2019 г. на застрахователя „Далл Богг Живот и Здраве” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт против онази част от решение № 85 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ІV.2019 г., постановено по т. д. № 32/2019 г., с което това дружество е било осъдено – на основание чл. 432, ал. 1 КЗ – да заплати на Д. Л. Ж. от [населено място] сума ЗА РАЗЛИКАТА над 20 000 до пълния размер от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) на присъденото й застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от нея болкиq страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.ІІІ.2017 г. в [населено място] на пешеходната пътека на ул. „Константин Фружин”, виновно причинено от Й. К.. Г. като водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № В 2931 СН, както и в частта за началната дата /1 юли 2017 г./, считано от която е била присъдена законната лихва върху обезщетението, претендирайки, че законосъобразно било това да е по-късната 10.ІХ.2017 г. Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това дружеството претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекия осъдителен иск на Д. Л. Ж. с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ да се отхвърли за разликата над 20 000 лв. до реално присъденото й застрахователно обезщетение от 50 000 лв. /или за 30 000 лв./, както и да се приеме, че началната дата, считано от която се присъжда дължимата законна лихва върху главницата от 20 000 лв., следва да е 10 септември 2017 г., а не 1.VІІ.2017 г. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Далл Богг Живот и Здраве” АД обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две части от своето осъдително решение въззивният съд се е произнесъл по следните два правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри на загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?”; 2./ „От кой момент застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен пряк иск срещу него, ако претендиращият застрахователното обезщетение не е изпълнил задължението си да предостави банкова сметка с предявяване на доброволната застрахователна претенция?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Д. Л. Ж. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните от застрахователя две негови части, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, посочени в Списък по чл. 80 ГПК и свеждащи се до размера на изплатения адвокатски хонорар от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), съгласно приложения към отговора й договор за правна защита и съдействие № 309804 /серия „Б”/ от 12 август 2019 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на застрахователя „Далл Богг Живот и Здраве” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд, в частта му, с която на Ж. е било присъдено застрахователно обезщетение за причинените й в резултат от процесното ПТП неимуществени вреди над 20 000 лв. до уважения размер на прекия й иск от 50 000 лв., въззивната инстанция е приела, че с оглед основанието по чл. 52 ЗЗД за определяне на този размер по справедливост, следва да бъдат отчетени характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, а също и икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Освен всички тези конкретни обстоятелства на случая, съставът на Варненския апелативен съд е съобразил и факта, че към датата на процесното ПТП, а именно 13.ІІІ.2017 г., пострадалата е била на възраст 66 години, самостоятелна и все още работеща жена, поради което получената съчетана травма на горен и долен крайник е обусловила по-бавното й възстановяване, понеже, от една страна, й е причинило болки и страдания, а – от друга, я е поставило в положение на зависимост над тялото и живота й, отразило се отрицателно на психическото й състояние. Що се отнася до защитното възражение на касатора досежно началния момент, от който следвало да се начислява законна лихва върху главницата на присъденото в полза на пострадалата Ж. застрахователно обезщетение, въззивният съд не само е променил тази дата в по-благоприятна за застрахователя /от 26.VІ.2017 г. на по-късната – 1 юли 2017 г./, но и изрично е посочил, че при обективирания от дружеството първоначален отказ по предявената от нея по реда на чл. 380 КЗ писмена застрахователна претенция, непосочването на банкова сметка, по която да се извършат плащанията, не го освобождава от отговорност за законна лихва и тя се дължи от момента, посочен в текста на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от този кодекс, т.е. тези „за установяване на основанието и размера на претенцията”. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата правни въпроса, формулирани от застрахователя настоящ касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не са обективно годни да обосноват приложно поле на касационния контрол, понеже имат изцяло хипотетичен характер – реално не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваните две части от неговото решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Единствено за пълнота ще следва да се отбележи, че допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол е била релевирано от застрахователя в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК бланкетно, само с цифровото й означение, вместо с конкретно посочване на актове на ВКС, което да позволява преценка за противоречие между тях и атакуваното въззивно решение при произнасянето по идентични правни въпроси. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация Ж. искане за това, застрахователят настоящ касатор ще следва – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да й заплати сума в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Варна, съгласно приложен към отговора й по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие № 309804 /серия „Б”/ от 12.VІІІ.2019 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение