Определение № 2884 от 06.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 473/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОМОТОРЕН ЗАВОД ЕЛПРОМ ТРОЯН” ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 764 от 12.12.2023 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в.т.д. № 841 по описа на съда за 2023 г. с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260289 от 20.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 3056 по описа на съда за 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора насрещен иск за заличаване на регистрацията на ТМ на ЕС №[ЕИК] - “Elprom Harmanli”, регистрирана от ответника по насрещния иск „ЕЛПРОМ ХАРМАНЛИ“ АД, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Твърди се, че в обжалваното решение апелативният съд неправилно е установил фактическата обстановка и достига до неправилен правен извод, което е провокирано от неправилното тълкуване, анализ и кредитиране на разгледаните доказателства в тяхната съвкупност, допускане на съществени процесуални нарушения, изключване на част от доказателствата, недопускане на необходими и относими доказателства, които също така не са допуснати от първоинстанционния съд при съществено процесуално нарушение, необсъждане на всички оплаквания в жалбата и необсъждане на всички доказателства по делото.

Според касатора неправилно установените факти и обстоятелства, неправилното тълкуване и приложение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (Регламента), водят и до неправилно решение по същество. Твърди се също, че решението е немотивирано в голямата си част, а законът и практиката са неправилно тълкувани и приложени.

Поддържа се, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че изводите на въззивния съд не отговарят на действителното правно положение между страните, а съдебният състав превратно е тълкувал събраните доказателства, поради което липсва обективност в обжалвания съдебен акт, липсва логическа връзка между фактическите констатации и правните изводи. Излага се, че макар съдът да посочва релевантната съдебна практика на СЕС, в действителност я нарушава, като разглежда само някои критерии за недобросъвестност и прилага критерии за недобросъвестност, установени в националната практика, които са съществено различни и напълно неприложими към понятието, разбирано и тълкувано в практиката на СЕС. Твърди се, че от страна на съда са възприети като установени и доказани факти, които не са подкрепени от доказателствата, а опровергаващите ги доказателства са игнорирани и не са обсъдени, както и че от съда са изложените мотиви, които са неотносими към установяването на иска. Сочи се, че мотивите, с които се отхвърлят твърденията на насрещния ищец са неотносими към направените твърдения и неправилни поради противоречие с изричния смисъл на законовите норми и възприетото тълкуване в задължителната съдебна практика, както и че въззивният съд е възприел погрешно факторите, подлежащи на анализ, което е довело до необосновани изводи.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъдат уважен и регистрацията на процесната марка да бъде заличена (т.е. регистрацията да бъде обявена за недействителна), поради недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката за марката, претендират се разноски за всички съдебни инстанции

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите:

I. „Длъжен ли е съдът да обсъди всяко прието доказателство и всеки довод на страната и дали този пропуск на съда представлява съществено процесуално нарушение?“

По отношение на така формулирания въпрос се твърди, че е налице предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 и други решения, формиращи задължителна практика, посочени в изложението.

Твърди се, че във въззивната жалба ответникът (въззивник) е направил изрично оплакване, че първоинстанционният съд неправилно отказва да разгледа спорни въпроси, които са изрично повдигнати пред въззивната инстанция, предвид направените оплаквания и доводите във въззивната жалба, като в тази насока се излагат подробни твърдения в 12 точки /1. Неправилно прилагане реално критериите за недобросъвестност, заложени в националния закон (ЗМГО) и допълнително изяснени и конкретизирани в националната съдебна практика, макар че привидно се цитират относимата европейска практика и критерии; 2. Липсата на необходимост от навеждането на твърдение, че ищецът е действителен притежател на по-ранна марка с оглед действително приложимите норми на Регламента; 3. Необходимост от изследването за отличителност на процесната марка, по-специално на словния елемент, което не е „безпредметно“, както е възприел първоинстанционният съд и по-специално оплакванията за това, че словният елемент „ЕЛПРОМ“ има ясно смислово значение и е неотличителен, са индикативни за намерението на заявителя, особено в контекста на всички останали негови действия, които съдът отказва да обсъди или дори спомене като факти; 4. Пропускът да се вземе под внимание установения факт, че множество трети лица (не само насрещният ищец) имат правото да използват и да продължат да използват словният елемент „ЕЛПРОМ“; 5. Дали е известно това по-ранно използване на словния елемент „ЕЛПРОМ“ на насрещния ответник, чийто представител е съавтор на книгата „История на електротехническата промишленост в България“, София, 2007 г., авторски колектив К. С., Ц. Х., П. Д. и др., вкл. съавтор Б. Б. - директор на ответника по НИ. (Приложение № 6 към молба вх. № 127098 от 17.10.2019 г.), т.е. дали притежателят на марката знае за това използване; 6. Обстоятелството дали останалите елементи в марката на ищеца и знака на ответника са незначителни; 7. Оплакването, че неправилно и необосновано съдът разглежда отново „недобросъвестността“ през призмата на относително основание за отказ, докато ищецът се позовава на абсолютно основание, т.е. защитата на общия интерес (Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P, EU)C:2014:2016, а не противопоставя свое по-ранно субективно право (или както е наложено в националната практика - да е „действителен притежател“ на търговската марка); 8. Неправилно и необосновано неприлагане релевантните критерии за недобросъвестност съгласно Регламента, а прилагане неотносимите по спора критерии по българското националното право; 9. Оплакването, че обжалваното решение е немотивирано - съдът не излага мотиви по отношение на всички необходими фактори, а изричните възражения на ответника не са обсъдени; 10. Оплакването, че регистрацията на марка, включваща словен елемент „ELPROM“ (еквивалентен на “Елпром”), който елемент е използван, както по-рано, така и продължава да се използва от трети лица, е заявена с единственото намерение да бъде възпрепятствана възможността тези трети лица да използват елемента „ЕЛПРОМ“, като по този начин е увреден общ интерес на много лица, като се извличат неоснователни облаги, включително възползването от репутацията на „историческа“ марка; 11. Оплакването, че не са допуснати, приети и обсъдени редица доказателства и доказателствени искания на насрещния ищец, за които изрично са наведени оплаквания във въззивната жалба, включително за доклада по делото и за това, че на насрещния ищец не е връчен отговор на насрещната искова молба и доказателствата към нея, не му е дадена възможност да оспори или възрази по приложените към нея доказателства, нито му е указана такава възможност с доклада. Необсъждане представените с молба вх. № 352120/01.10.2021 г. - експертна справка от МВР – Троян, доказателства - графологическо изследване, които разкриват, че доказателствата, които съдът използва като база за „установяването“ на добросъвестното използване на насрещния ответник, а именно - фактури, са в голямата си част манипулирани; 12. Оплакването, че са допуснати съществени процесуални нарушения (точка VII от въззивната жалба)./

Сочи се, че чрез необсъждането на доводите, възраженията и доказателствата на ответника съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, според касатора обективирана в решение № 146 от 13.11.2015 г. по т.д. № 2687/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.о. и задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК: решение № 331/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1649/2010 г. на Четвърто г.о. на ВКС и решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/13 г. на Второ т.о. на ТК, както и в по-старата общозадължителна практика на ВС, която не е изгубила своята актуалност и понастоящем - ППВС № 7/65 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в която е изразено основаното на повелителните норми на процесуалния закон становище, че съдът е длъжен да обсъди всяко прието доказателство и всеки довод на страната и че този пропуск на съда представлява процесуално нарушение, и ако то е съществено обжалваното решение следва да се отмени.

Поддържа се по подробно изложени съображения с препращане към практика на ВКС, че съдът не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на някоя от страните - противоречие е решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 194/18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о.

II. Може ли включването в състава на процесна комбинирана търговска марка на елемент, който е неотличителен или описателен да сочи на недобросъвестност и при какви критерии следва да се преценява това?

Поддържа се, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, I C-104/18 P, EU:C:2019:724, Решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., С-371/18, EU:C:2020:45, решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, С-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240).

Като се цитират части от мотивите към обжалваното решение се твърди, че съдът е дал отговор на въпроса, като е тълкувал, че неотличителността на марката (или на част от нея) не би могла да сочи на недобросъвестност. Според касатора, ако съдът беше дал отговор на поставения въпрос в обратен смисъл, а именно, че включването на неотличителен елемент в състава на регистрирана комбинирана марка може да сочи на недобросъвестност при определени обстоятелства, тогава не би достигнал до крайния извод за неоснователност на предявеният иск.

Относно този въпрос се твърди и че по него липсва установена съдебна практика, като това обстоятелство е видно дори в мотивите на атакуваният съдебен акт. Именно поради липсата на установена съдебна практика, според касатора формулираният втори въпрос покрива селективния критерий на чл. 280, ал. 3 /явно се има предвид чл. 208, ал. 1, т. 3/ от ГПК, като се явява въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но и в същото време е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се, че следва да се създаде практика на ВКС по тълкуване и прилагането на законовото понятие „недобросъвестен заявител“ по смисъла на чл. 59, пар. 1, буква „б“ от Регламент № 2017/1001 - член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, (заявителят е бил недобросъвестен - точните думи на Регламента), като е необходимо това понятие да се разграничи от употребяваното идентично понятие за недобросъвестност - „заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката“ в чл. 12, ал. 5 от ЗМГО.

3. Може ли, с включването само като елемент в състава на комбинирана търговска марка, на по-ранна марка или по-ранен знак да се приеме, че заявителят цели да извлече неоснователно полза от репутацията на по-ранна марка или по-ранен знак?

Твърди се, че съдът е дал отговор на този въпрос като е посочил в мотивите си: „Съдът с оглед историята на регистриране на дружеството на ответника, намира логично същият да регистрира търговска марка, която да повтаря неговата фирма и да препраща към произхода на дружеството, което се явява един от правоприемниците на бившето ДСО „Елпром“, както и „Обстоятелството, че „Elprom“ представлява част от идентификатора на ищеца, не сочи на недобросъвестност от страна на ответника при регистрирането на процесната марка.“

Поддържа се, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, Решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., С-371/18, EU:C:2020:45, решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, С-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП - PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240).

4. Изисква ли закона по делото да е доказан субективен елемент - знание у ответника към заявяването на процесната марка? Цитирайки част от мотивите на въззивното решение, касаторът поддържа, че там съдът е дал отговор на въпроса, като е тълкувал, че абсолютно положително условие за уважаване на иска е по делото да е доказано „заявителят да знае, че трето лице използва знак, който води до объркване, със знака, чиято регистрация е заявена“, като по този начин е отговорил положително на поставения въпрос, докато изричната практика на СЕС разкрива, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Твърди се, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, C-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 f., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240).

5. Дали определено действие е в „Противоречие с търговската практика“ следва ли да се разглежда като факт подлежащ на доказване по делото или е правен извод, който съдът следва да направи на база доказателствата по делото? Сочи се, че съдът е дал отговор на този въпрос като е посочил, че: Дори да се приеме, че ,,елпром“ е неотличителен елемент, по делото не е доказано, че включването на неотличителен елемент в състава на комбинирана марка е в противоречие с търговската практика. Според касатора по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в решение от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, решение от 11 юни 2009 r., Chocoladefabriken Lindt & Spriingli, C-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 r., Simca Europe/СХВП - PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240). Поддържа се, че съдът е дал отговор на въпроса, като е тълкувал, че насрещният ищец не е доказал, че включването на неотличителен елемент в състава на комбинираната марка е в противоречие с търговската практика. По този начин съдът е отговорил на поставения въпрос като е възприел тълкуване в противоречие с възприетото от СЕС тълкуване на понятието търговска практика (имплицитно разбирано като добросъвестната търговска практика), като е приел, че е факт, подлежащ на доказване. Според касатора, ако съдът беше дал отговор на поставения въпрос в обратен смисъл, а именно, бе разглеждал „противоречието с търговската практика“ като извод за недобросъвестност при определени обстоятелства, тогава не би достигнал до крайния извод за неоснователност на предявения иск.

6. Длъжна ли е националната юрисдикция да вземе предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката?

Твърди се, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в решение от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, C-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 r., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240).

Според касатора съдът е дал отговор на този въпрос, като е посочил, че: С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесната марката е заявена с намерение да бъде използвана съобразно нейното предназначение за означаване на собствените стоки, а не с цел да се попречи на използването на марката от други лица или получаване на приходи от лицензиране или финансови компенсации. Процесната марка не е идентична на знак, използван от ищеца или друго лице на пазара във връзка с процесиите стоки преди заявяването на процесната марка. Ответникът не е създавал пречки, ползвайки процесната марка, както и да я е ползвал като повод да злепоставя търговци. Касаторът твърди, че съдът е дал отговор на въпроса, като е взел предвид единствено следните обстоятелства: - Процесната марка е заявена с намерение да бъде използвана от заявителя; - Процесната марка не е заявена с цел да се попречи на използването на марката от други лица или получаване на приходи от лицензиране или финансови компенсации; - Процесната марка не е идентична на знак, използван от ищеца или друго лице на пазара във връзка с процесните стоки преди заявяването на процесната марка; - Ответникът не е създавал пречки, ползвайки процесната марка, както и да я е ползвал като повод да злепоставя търговци. Според касатора от тези така установени обстоятелства, вярно отчасти може да бъде само първото. Отново според касатора на база какви доказателства съдът установява, че марката не е заявена с цел да се попречи на използването от други лица е въпрос по съществото на спора, но следва да се посочи, че този извод на съда е неправилен. Дали е използвана по-ранна марка е неотносим въпрос, а това, че е използвал марката, за да пречи на други търговци е безспорно установен факт. Твърди се, че по този начин съдът е отговорил на поставения въпрос като е възприел тълкуване в противоречие с решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, С-529/07, EU:C:2009:361, съобразно което: „53. С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че за да прецени наличието на недобросъвестност на заявителя по смисъла на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, националната юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка на Общността, и по-конкретно:…“ Според касатора същественото в настоящия случай е, че съдът не е разгледал всички относими фактори, въпреки че сам е цитирал на стр. 11 от решението си релевантната практика, сочеща, че тези фактори са примерно посочени и са част от множеството обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид при вземането на решение относно евентуалната недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката за марка /в този смисъл решение от 29 юни 2017 г., CIPRIANI, Т-343/14, EU:T:2017:458, т. 28, решение от 7 юли 2016 г., Maquet (LUCEO), Т-82/14, EU:T:2016:396/. Поддържа се, че като се е произнесъл по основателността на исковата претенция, като е взел предвид единствено някои изолирани обстоятелства, съдът е постановил решение в противоречие с посочената по-горе съдебна практика.

7. Необходимо ли е насрещният ищец да противопоставя собствени права, придобити по-рано и може ли съдът да отхвърли иска на основание липса на по-ранни права на ищеца? Цитират се части от мотивите на съда: „Процесната марка не е идентична на знак, използван от ищеца или друго лице на пазара във връзка с процесните стоки преди заявяването на процесната марка.“; „По отношение на жалбоподателя съдът изхожда от това, че към момента на заявяването на процесната марка не е съществувал в правния мир. След възникването му през 2013 г. същият не може да се определи като правоприемник на някое от предприятията на предишното ДСО „Елпром.““

Поддържа се, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на даденото разрешение и съответствието му с практиката на СЕС, обективирана в определение от 19 юни 2014 г., Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P, EU:C:2014:2016, както и решение от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Spriingli, C-529/07, EU:C:2009:361, решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240).

Според касатора от практиката на Европейския съд следва, че съгласно член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (станал член 63, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) молба за обявяване на недействителност, основана на абсолютно основание за недействителност, не изисква от подалия искането за обявяване на недействителност да докаже правен интерес, доколкото абсолютните основания да се откаже регистрация, имат за предмет защитата на общия интерес, лежащ в основата им. След като преценката на EUIPO трябва да се извърши изключително с оглед на обществените интереси, залегнали в член 7, параграф 1, букви б) и в) и в член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, потенциалният или ефективен икономически интерес, преследван от подалия искане за обявяване на недействителност, не е релевантен и въпросът за притежавани от жалбоподателя права е неотносим в рамките на производството за обявяване на недействителност по член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (определение от 19 юни 2014 г., Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P, EU:C:2014:2016, т. 39, 42 u 46).

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск въззивният съд, като е изложил подробни мотиви за приетото за установено по делото от фактическа страна, от правна страна в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение е приел, че:

Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 02.11.2010 г., която е решаваща за определяне на приложимото материално право, към фактите по настоящия спор следва да се прилагат материалните разпоредби на Регламент № 207/2009 /в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП, C-192/03 P, EU:C:2004:587, т. 39 и 40 и решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., C-371/18, EU:C:2020:45, т. 49/. Следователно в случая, що се отнася до материалноправните норми, позоваванията на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, направени от страните в техните изявления и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, следва да се разбират като насочени към член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като въззивният съд отчита, че двете разпоредби имат еднакво съдържание.

Съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 марка на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до EUIPO, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на тази марка. Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „недобросъвестно“ по смисъла на тази разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в Европейския съюз (Case С-320/12 Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankemzvnct for Patentc rog Varenuvkcr (2013] ECR 1-0000, пар. 29). Терминът „недобросъвестно“ може да се дефинира като „поведение, което се отклонява от общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика“ (С-529/07, LindtGoldhase, § 60).

В Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 6 юли 2022 година по дело T-250/21 (Ladislav Zdut срещу Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)) е направен разбор на съдебната практика, касаеща понятието „недобросъвестност“, посочено в член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, след като е взето предвид, че това понятие не е дефинирано, отграничено или дори описано по какъвто и да било начин в законодателството /решение от 29 юни 2017 г., Cipriani/EUIPO — Hotel Cipriani (CIPRIANI), T-343/14, EU:T:2017:458, т. 25 и цитираната съдебна практика/. Преглед на тази практика се налага с оглед обстоятелството, че в нея Съдът и Общият съд са внесли редица уточнения относно начина, по който следва да се тълкува понятието „недобросъвестност“ по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и да се прецени дали такава е налице.

При така изложеното въззивният състав сочи, че за целите на настоящото производство следва да се има предвид следното от прието в трайната съдебна практика:

Съобразно обичайното му значение в общоупотребимия език понятието „недобросъвестност“ предполага наличието на непочтена нагласа или намерение (решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C-371/18, EU:C:2020:45, т. 74). Това понятие трябва да се разбира и в контекста на правото в областта на марките, който е контекстът на търговския оборот. В това отношение правилата относно марката на Европейския съюз имат специално за цел да допринасят за системата на ненарушена конкуренция в Европейския съюз, в която, за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, стоките или услугите на посочените предприятия от тези с различен произход (решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C-371/18, EU:C:2020:45, т. 74).

Въззивният съд приема, че от тези принципни позиции следва, че абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви доказателства и факти следва, че притежателят на марка на Европейския съюз е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи /без дори да има предвид конкретно трето лице/ изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка /по-специално функция по указването на произхода/ (решения от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, т. 46 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C-371/18, EU:C:2020:45, т. 75)

Според състава на САС в съдебната практика се приема, че намерението на заявителя на марка е субективен елемент, който трябва да бъде обективно установен от компетентните административни и съдебни органи. Ето защо всяко твърдение за недобросъвестност трябва да бъде подложено на цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактически обстоятелства в конкретния случай. Само по този начин твърдението за недобросъвестност може да бъде подложено на обективна преценка (решение от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, т. 47 и цитираната съдебна практика). За тази цел следва да се вземат предвид: 1./ обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; 2./ намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак и 3./ степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, C-529/07, EU:C:2009:361, т. 53). Тези фактори са примерно посочени и са част от множеството обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид при вземането на решение относно евентуалната недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката за марка (в този смисъл решение от 29 юни 2017 г., CIPRIANI, T-343/14, EU:T:2017:458, т. 28 и цитираната съдебна практика).

Сочи се по-натам от страна на съда, че съдебната практика приема, че може да съществуват хипотези, в които заявката за регистрация на марка може да се счита за недобросъвестно подадена, независимо че не е налице вероятност от объркване между знака, използван от трето лице и спорната марка, и че трето лице не е използвало знак, идентичен или сходен на спорната марка. Към всеки конкретен казус различни фактически обстоятелства могат според случая да представляват релевантни и непротиворечиви факти, които доказват недобросъвестността на заявителя (в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Magazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C-104/18 P, EU:C:2019:724, т. 52—56). В рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид също произходът на разглеждания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка (решение от 7 юли 2016 г., Maquet (LUCEO), T-82/14, EU:T:2016:396, т. 32 и цитираната съдебна практика). Възможно е да се вземе предвид степента на общоизвестност, от която се ползва разглежданият знак към момента на подаване на заявката за регистрацията му (в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprungli, C-529/07, EU:C:2009:361, т. 51), по-специално когато този знак е бил по-рано регистриран или използван от трето лице като марка (в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Careen (Simca), T-327/12, EU:T:2014:240, т. 40).

Според състава на САС съдебната практика приема, че от използването на знак, чиято регистрация е поискана, което би позволило на заявителя да извлече неоснователно полза от репутацията на по-ранна марка или по-ранен знак или още от името на известно лице, може да се установи недобросъвестността на заявителя (в този смисъл решения от 8 май 2014 г., Simca, T-327/12, EU:T:2014:240 и от 14 май 2019 г., Moreira/EUIPO — Da Silva Santos Junior (NEYMAR), T-795/17, непубликувано, EU:T:2019:329). Недобросъвестността на заявителя на марката може да се извлече от намерението му неоснователно да се ползва от репутацията на по-ранен знак или по-ранно име. Потребителите, които могат да преценят наличието на тази репутация и неоснователното облагодетелстване от посочената репутация са тези, за които се отнася оспорената марка, а именно средните потребители на стоките, за които тя е била регистрирана (по аналогия от решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C-252/07, EU:C:2008:655, т. 36).

Въззивният състав цитира съдебна практика, в която се приема, че лицето, което е подало искане за обявяване на недействителност, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на последната (решение от 8 май 2014 г., Simca, T-327/12, EU:T:2014:240, т. 35 и цитираната съдебна практика), като добросъвестността се предполага до доказване на противното (решение от 13 декември 2012 г., pelicantravel.com/СХВП — Pelikan (Pelikan), T-136/11, непубликувано, EU:T:2012:689, т. 57).

Излага се в мотивите на въззивното решение, че с оглед въведеното в жалбата оплакване следва да се посочи, че не е необходимо насрещният ищец да противопоставя собствени права, придобити по-рано и съдът не може да отхвърли иска на това основание, доколкото това не представлява законово изискване към иска за заличаване на марка на ЕС. От практиката на Европейския съд следва, че съгласно член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (станал член 63, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) молба за обявяване на недействителност, основана на абсолютно основание за недействителност, не изисква от подалия искането за обявяване на недействителност да докаже правен интерес, доколкото абсолютните основания да се откаже регистрация, имат за предмет защитата на общия интерес, лежащ в основата им. След като преценката на EUIPO трябва да се извърши изключително с оглед на обществените интереси, залегнали в член 7, параграф 1, букви б) и в) и в член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, потенциалният или ефективен икономически интерес, преследван от подалия искане за обявяване на недействителност, не е релевантен и въпросът за притежавани от жалбоподателя права е неотносим в рамките на производството за обявяване на недействителност по член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (определение от 19 юни 2014 г., Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P, EU:C:2014:2016, т. 39, 42 и 46).

Съдът излага, че на първо място като основание за недобросъвестност жалбоподателят, както в исковата си молба, така и във въззивната жалба е посочил неотличителността на марка на ЕС „Elprom Harmanli“, рег. №[ЕИК] - комбинирана, която следвало да се вземе предвид при тълкуване на намерението на ответника към момента на подаване на заявката за марка. Твърди, че регистрирайки неотличителна марка, ответникът е подал заявката не с цел почтено участие в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица. Според съда липсата на отличителност е самостоятелно абсолютно основание за заличаване на регистрирана марка, като и Регламент № 207/2009 и Регламент 2017/1001 предвиждат нарочна процедура за марките с предвидена възможност маркопритежателят да докаже придобита отличителност в резултат на използване. Законът е предоставил възможност за защитата на трети лица срещу регистрирана неотличителна марка. Въззивният състав сочи, че жалбоподателят не е предявил иск за заличаване поради липса на отличителност.

Излага се в мотивите на въззивното решение, че независимо от това, че въззивният състав намира, че неотличителността на марката не би могла да сочи на недобросъвестност, с оглед наведените от насрещният ищец и жалбоподател доводи този въпрос следва да бъде обсъден. В изложената насока съдът приема, че в процесния случай обект на изследване не е словна марка „Elprom“, а комбинирана марка „Elprom Harmanli“, за която в насрещната искова молба жалбоподателят е направил изрично твърдение, че е отличителна /“тази комбинация е отличителна“/. Сочи се, че заключението на единичната експертиза е, че словният елемент от марката „Elprom“ притежава отличителност. Заключението на две от трите вещи лица в тройната съдебно-маркова експертиза е, че този елемент не притежава отличителност за стоките, произвеждани от насрещния ответник. Заключението на особеното мнение към тройната експертиза е, че елементът е отличителен за стоките на ответника. При това съдът е намерил, че по делото не може категорично да се приеме дали словният елемент „Elprom“ има или няма отличителност за стоките на ответника. Съдът излага, че този словен елемент обаче представлява единствено част от процесната търговска марка. Обсъжданата по делото марка е „Elprom Harmanli“ и съдът я намира отличителна за стоките на ответника, тъй като ги свързва с неговия идентификатор и категорично указва техния произход като произведени от насрещния ответник. Според съда тук следва да се отбележи и фактът, че словният елемент „Elprom“ винаги е присъствал в идентификатора на ответното дружество при промяната му през годините.

Съставът на САС излага по-натам, че дори да се приеме /независимо, че съдебният състав не счита така/, че марката е неотличителна, то това по никакъв начин не означава, че това е направено съзнателно от ответника с цел да вреди на своите конкуренти. Според съда дори да се приеме, че „елпром“ е неотличителен елемент, по делото не е доказано, че включването на неотличителен елемент в състава на комбинирана марка е в противоречие с търговската практика. Процесната търговска марка е фигуративна марка, която се състои от словен елемент „Elprom“ в допълнение към фигуративен елемент и словен елемент „Harmanli“ изписан с по-дребен шрифт и при прилагане на стилизация. Отличителният характер на регистрирания като марка знак се основава на неговото цялостно представяне като комбинация от съставните му елементи.

Според съда по-натам от представените по делото прокурорски постановления се установява, че ответникът е инициирал прокурорска проверка, но като се е основал на притежавана от него марка „Elprom“, а не на процесната марка „Elprom Harmanli“. Допълнително процесната марка е регистрирана през 2011 г. като за периода до 2017 г., когато е инициирана прокурорската проверка липсват данни, притежаването на същата да е представлявало повод за ответника за ограничаване на негови конкуренти и за други действия в ущърб на конкуренцията му. Освен това доказателства за наличие на спор са представени единствено между ищеца и ответника, но не и по отношение на други търговци. По тази причина съдът е намерил за недоказано в процеса твърдението, че регистрацията на процесната марка е с цел да се препятства търговската дейност на неговите конкуренти.

Според въззивния съд заключението на вещите лица е, че в процесната марка доминиращ елемент е „Elprom“. Съдът обаче не счита установено и доказано, че това е направено с цел да се получи изключително право да се ползва този елемент. Жалбоподателят не е доказал, че процесната марка е заявена не с намерение да бъде използвана по първоначалното си предназначение - за използване като марка с цел запазване на пазарен дял, а с цел само да попречи на конкуренти да регистрират или да продължат да използват марките, които са използвали към датата на заявяването, или за финансово изнудване на конкурент (чрез лицензионни договори за марка). Според съда от многобройните доказателства по делото /фактури, товарителници, рекламни материали в сайта на насрещния ответник/ се установява, че ответникът е използвал процесната марка активно във връзка със своята дейност - производство и търговия с електромотори, както и че с тази дейност фигурира на пазара /включително в дейността, насочена към пазарите извън Република България/ и в търговския оборот. Процесният знак фигурира на разпечатките от уеб сайтовете, фактурите, опаковките като знак за произход, указващ, че стоките са произведени от ответника и знак, който гарантира това.

Съдът е намерил за логично, с оглед историята на регистриране на дружеството на ответника, същият да регистрира търговска марка, която да повтаря неговата фирма и да препраща към произхода на дружеството, което се явява един от правоприемниците на бившето ДСО „Елпром“, а от представената от ищеца справка от електронната страница на патентното ведомство се установява, че и други дружества от системата на бившето ДСО „Елпром“ са направили това. Според съда включването на търговското име в марката е обичайна търговска практика. Сочи се и, че по делото са представени доказателства за това, че за периода от преобразуването на ответника до датата на заявяване на процесната марка 02.11.2010 г. ответникът е ползвал търговската марка в своята дейност.

Въззивният състав излага, че по делото липсват доказателства друго лице да е използвало в своята търговска дейност знака „Elprom Harmanli“, поради което и е счел за недоказано насрещният ответник да е целял с регистрацията на тази марка извличане на неоснователна полза от по-ранен регистриран като марка или нерегистриран знак. По отношение на жалбоподателя съдът посочва, че изхожда от това, че към момента на заявяването на процесната марка не е съществувал в правния мир. След възникването му през 2013 г. същият не може да се определи като правоприемник на някое от предприятията на предишното ДСО „Елпром“. Придобиването на недвижими имоти на публична продан от страна на трето лице /“Солид – 85“ ЕООД/, както и отдаването им под наем на въззивника /по твърденията на въззивника в молба от 1.10.2021 г. - стр. 1103 от кориците на делото/, не представляват прехвърляне на търговско предприятие. Обстоятелството, че „Elprom“ представлява част от идентификатора на ищеца, не сочи на недобросъвестност от страна на ответника при регистрирането на процесната марка.

Според въззивния състав по-натам неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд не е приложил съответните критерии за недобросъвестност. В обжалваното решение е посочено, че разглежданият иск е предявен на основание чл. 59, ал. 1, буква б) от Регламента за марките, като в мотивите му съдът е обсъдил понятието „недобросъвестно“ като самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в Европейския съюз, като за това се е позовал и на съответната практика /С-320/12/. Обсъдено е съдържанието на понятието „недобросъвестност“ съобразно критериите на тази практика с позовавания и цитати от знакови дела /С- 320/12, С-529/07 (LindtGoldhase), C-l04/18 (Stylo & Coton), T-82/14 Luceo, T-3 & T-4/18 (Ann Tailor), T-136/11, T-796/17/.

Въззивният съд е приел за неоснователен довода в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид установеното смислово значение на „елпром“ във влязлото в сила решение № 4662/21.04.2020 г. на ВАС. Сочи се, че това решение касае различна от процесната търговска марка „Elprom Harmanli“ - търговската марка „Elprom“. В процесната марка думата „елпром“ представлява само една част от избраната комбинация. Въззивният съд сочи и това, че в мотивите /стр. 8 от решението/ на решение № 3382/20.05.2019 г. по адм.д. № 12608/2018 г., което е потвърдено с решение № 4662/21.04.2020 г. на ВАС съдът е направил извод, че комбинирания знак „Elprom Harmanli“ притежава необходимата присъща отличителност, за да изпълнява функцията на марка. В решение № 4662/21.04.2020 г. на ВАС е посочено, че се споделят подробните и задълбочени мотиви на първоинстанционния съд като изрично са посочени мотивите, с които първоинстанционния съд е приел, че отличителност на марката „Elprom“ би имало само в случай, че към тази марка се добави и думата „Харманли.“

Съставът на САС е изложил, че първоинстанционният съд не е бил длъжен да взема предвид методическите указания на Патентното ведомство и Насоките за проверка в службата. Независимо от това без да ги цитира, съдът е следвал изискванията им, намерили отражение и в практиката на Европейския съд, чиито постановки съдът е ползвал в решението си. Според въззивния състав по делото не е установено процесната марка да е придобила репутация и повишена отличителност, но това е дадено в практиката на Европейския съд само като един от критериите, които могат да бъдат съобразени от съда в производство по иск, като процесния.

С оглед изложеното въззивният съд е приел, че процесната марката е заявена с намерение да бъде използвана съобразно нейното предназначение за означаване на собствените стоки, а не с цел да се попречи на използването на марката от други лица или получаване на приходи от лицензиране или финансови компенсации. Процесната марка не е идентична на знак, използван от ищеца или друго лице на пазара във връзка с процесните стоки преди заявяването на процесната марка. Ответникът не е създавал пречки, ползвайки процесната марка, както и да я е ползвал като повод да злепоставя търговци. Напротив - марката е използвана непрекъснато от „Елпром Харманли“ АД във връзка с произвежданите от дружеството стоки - електродвигатели, в съответствие с обичайната търговска практика. По отношение на ползването липсва изискване то да е в определен брой държави членки на Европейския съюз. При преценката дали е налице реално ползване териториалните граници на Европейския съюз са без значение.

Съдът сочи, че процесната марка включва фантазийно лого и фирменото наименование, което е обичайна търговска практика. Релевантните потребители на продуктите свързват процесната марка с „Елпром Харманли“ АД не само поради дългото предлагане на пазара на тези продукти, но и поради това, че е логично търговската марка на едно дружество да повтаря неговия идентификатор. По делото не е установено преди заявяването на търговската марка други лица да са използвали реално идентични или сходни марки във връзка с процесните стоки, нито че ответникът е знаел за такова използване. Но дори и да е знаел, „фактът, че маркопритежателят знае или трябва да знае, че заявителят е използвал идентичен/сходен знак за идентични/сходни стоки, за които е възможно да възникне объркване не е достатъчен, за да се установи недобросъвестност“ /С-529/07 Lindt Goldhase, § 40/. Освен това: „Едновременното използване на марките в продължение на дълъг период /няколко години/ преди оспорваната марка, през който заявителят, искащ заличаване, е знаел за използването й от страна на притежателя на марката на общността, но не е направил опити да спре това използване, може да бъде индикация, че притежателят на марката на общността не е проявил недобросъвестност.“ Все в този смисъл съдът е приел, че по делото не е доказан изискваният от закона субективен елемент - знание у ответника към заявяването на процесната марка и нейното заявяване с непочтени намерения. По тази причина и в обобщение въззивният съд е намерил, че към датата на заявяване на марката ответникът е действал добросъвестно. В подкрепа на тези изводи на съда е посочено и постановеното решение от 03.08.2020 г. на Четвърти апелативен състав на EUIPO по преписка R 2526/2019-4 по производството за отмяна на регистрацията на процесната марка на ЕС №[ЕИК], образувано по жалба на насрещния ищец, с което решение жалбата му е отхвърлена.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Първият въпрос на касатора е правен и отговорът му е от естество да обуслови изхода на всеки гражданскоправен спор, като относим към спазването на императивно законоустановените в процесуалния закон задължения на съда да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, да постанови решението си въз основа на доказателствата по делото и вътрешното си убеждение, като го основе върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и при това да изложи мотиви към решението си, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Не е налице поддържаният от касатора допълнителен критерий за селектиране на касационната му жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този въпрос. По отношение задължението на съда да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото и относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, като на тази база обоснове крайните изводи в решението си, е налице постоянна и еднопосочна, включително задължителна за съдилищата практика на касационната съдебна инстанция. Според постоянното застъпено в практиката становище, от разпоредбата на чл. 153 от ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти, твърдения и възражения и въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право, и то – по правилата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК - към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова при постановяването на решението си съдът е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Неизпълнението на тези задължения, целта на които е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Според т. 3 от р. I на ППВС № 1/13. 07.1953 г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС № 7/27. 12. 1965 година и с т. 13 от ППВС № 1/10. 11. 1985 година, където се сочи, че решението се отменя и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. Така следва да процедира горната инстанция и когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. С оглед изложеното не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или пък за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите доказателства по делото. Тези господстващи в задължителната за съдилищата практиката на ВС постановки са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – срв. пр., но не само определение № 60573 от 16. 07. 2021 г. по гр. д. № 922/2021 г., Г.К., ІV г. о. на ВКС, определение № 873 от 14. 08. 2017 г. по гр.д. № 3656 по описа за 2016 година на ВКС, ТК, Четвърто г.о., определение № 60629 от 09. 09. 2021 г. по гр.д. № 1298/2021 г. на ВКС, ТК, Четвърто г.о. Видно е в обобщение, че изискването към съда да обсъди непременно всички твърдения и възражения на страните, и подкрепящите ги доказателства /или – както предпоставя въпросът на касатора – всяко прието доказателство и всеки довод на страната/, особено по дела със значителна фактическа и правна сложност, не следва да се абсолютизира. Същото следва да е изпълнено в степен, годна да установи, че съдът е взел предвид релевираните от страните техни изявления и възражения по делото, и подкрепящите или отричащи ги доказателства, както и да осигури възможност за проверка на изводите му по съществото на спора.

С оглед изложеното и от действителното съдържание на мотивите на въззивния съд към обжалваното му решение, частично възпроизведени и в настоящите мотиви се налага извод, че не е налице претендираното от касатора противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, и с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. В съответствие със същата, включително цитираната по-горе в настоящите мотиви, посочените в обосноваването на въпроса твърдения и възражения на страните, и съответстващите им доказателства, са обсъдени от въззивния съд и с оглед броя и обема на заявените от касатора, като необсъдени обстоятелства, тук не се правят нарочни препратки към мотивите му само за да не се утежнява изложението. Където липсва такова нарочно и подробно обсъждане с използването на непременно посочената от касатора лексика /терминология/, такова е налице във връзка с обсъждане на други твърдения/доказателства, ангажирани от страните, като съответните обстоятелства са оценявани във връзка с всички обстоятелства и доказателства по делото, и по тях в мотивите на въззивния съд е взето становище по същество. /По отношение знанието по т. 5 е прието, че не е установено по делото такова по отношение на идентични или сходни марки/знаци за идентични/сходни стоки, като са изложени и мотиви, че дори и да е налице, същото не е годно самостоятелно да обоснове недобросъвестност, в какъвто смисъл е цитирана съдебна практика, а обосноваността на тези изводи на съда е въпрос, относим към правилността на решението, но не и към наличието на основание за допускане на касационно обжалване. По обстоятелството по т. 6 становище е взето от въззивния съд в частта от мотивите му, обсъждаща приетия да е доминиращ елемент на марката. По отношение на визираното в т. 11 невръчване на касатора, на отговора на исковата му молба с приложенията към него, видно е от материалите по делото, че първоначалният такъв е депозиран преди уточняването на иска в допустимия му за разглеждане вариант и след постъпването му по делото, насрещната искова молба е върната от първоинстанционния съд, и производството по предявените със същата искове е прекратено. Впоследствие, след осъществен инстанционен контрол върху прекратителното определение на СГС и след уточняване, съобразно указанията на ВКС, и основаните на тях такива на СГС, на останалия за разглеждане иск /единствено останал висящ и в настоящото производство/, след спиране, възобновяване и ново частично прекратяване на производството, същинските становища на страните по останалия за разглеждане иск и по доказателствата, са излагани в открити заседания и в поредица от молби по делото, които са връчвани на съответната насрещна страна. Адресирани от касатора до първоинстанционния съд в изложената насока и свързани с твърдения за нарушаване правото му на защита, негови изявления, не се установяват по делото, включително в откритото заседание в първата инстанция, в което съдът е докладвал делото, съобразно уточненията на иска и последвалите го молби. Констатация, че първоинстанционният съд с определение е докладвал делото, указал е на страните относимите към предмета му обстоятелства, които следва да се докажат и е разпределил доказателствената тежест, в каквато връзка няма възражения от страните, както и това, че от страните няма искания за нови доказателства, адресирани до въззивната инстанция, се съдържа в разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в същата, и срещу тази констатация отново не се установява касаторът да е възразявал. Що става въпрос за липсата от страна на въззивния съд, на специално обсъждане на посочените пак в т. 11 доказателства, изходящи от МВР, това не би могло да се отрази на изхода на делото във въззивната инстанция, доколкото решаващите за този изход изводи на съда в тази им част, са основани на приети от съда за многобройни и други доказателства, извън изтъкваните от касатора фактури, а и твърденията на касатора за манипулирането на същите /видно и от съпровождащите ги доказателства/, се отнасят само до част от тях./

В заключение се налага извод, че обосноваващите този първи въпрос на касатора, негови оплаквания и твърдения в цялост, всъщност разкриват несъгласието му с формираните от въззивния съд изводи по съществото на спора и с обусловения от същите в тяхната съвкупност, краен извод за неоснователност на иска.

Вторият и третият от въпросите на касатора не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По начина, по който са формулирани и обосновани същите, отговорите им зависят изцяло от конкретно приетите от съда за установени по делото обстоятелства, съответно – същите са относими към правилността на решението, като касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и към наличието или липсата на основания за допускане на касационното му обжалване – единствен предмет на преценка в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Да се отговори на въпросите в този им вид би означавало касационният състав, след преценка на твърденията на страните и доказателствата по делото, да вземе становище по самото съществуване на заявеното за съдебна защита спорно материално право на ищеца, т.е. – досежно основателността на предявения иск и правилността на въззивното решение по същество, което е недопустимо на настоящата фаза на процеса по преценка само наличието или липсата на основания за допускане на касационното му обжалване. По отношение на втория въпрос следва да се посочи още, че от една страна отговорът му не е обусловил самостоятелно изхода на делото във въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Освен изложеното от касатора в обосноваване на въпроса му – приетото само принципно от въззивния съд, че неотличителността на марката не би могла да сочи на недобросъвестност, съдът е изложил и подробни съображения в насока на това защо намира процесната марка за отличителна за стоките на ответника, както и също - относно това защо счита, че дори и да се приеме обратното – че „елпром“ е неотличителен елемент, включването му в състава на комбинирана марка, според съда не е в противоречие с добросъвестната търговска практика, а напротив. От друга страна същият въпрос на касатора се базира на негово правно твърдение относно обстоятелство /неотличителността на словния елемент на процесната марка/, което е най-малкото спорно по делото – при обсъдените и от въззивния съд противоречия в заключенията на изслушаните по делото четири вещи лица, две от които намират елемента за отличителен, а другите две – за неотличителен/, и което в крайна сметка не е възприето от съда.

Както е формулиран, четвъртият въпрос не е съвсем ясен, но според касатора това произтича от недобрата формулировка на самите мотиви на съда в относимата им част. С оглед конкретния начин, по който е обоснован, въпросът може да се схване в смисъл дали законът изисква по делото да е доказан субективен елемент – знание у ответника към заявяването на процесната марка, че трето лице използва знак, който води до объркване, със знака, чиято регистрация е заявена. В обосноваване на въпроса касаторът цитира определена част от мотивите на въззивния съд, в която действително съдът приема, че по делото не е установено преди заявяването на търговската марка други лица да са използвали реално идентични или сходни марки във връзка с процесните стоки, нито че ответникът е знаел за такова използване. В продължение на така приетото обаче и непосредствено след тази част от мотивите на въззивното решение, само цитирана от касатора, съдът излага, че дори и да е знаел, „фактът, че маркопритежателят знае или трябва да знае, че заявителят е използвал идентичен/сходен знак за идентични/сходни стоки, за които е възможно да възникне объркване не е достатъчен, за да се установи недобросъвестност“ /С-529/07 Lindt Goldhase, § 40/, както и че: „Едновременното използване на марките в продължение на дълъг период /няколко години/ преди оспорваната марка, през който заявителят, искащ заличаване, е знаел за използването й от страна на притежателя на марката на общността, но не е направил опити да спре това използване, може да бъде индикация, че притежателят на марката на общността не е проявил недобросъвестност.“ При изложеното може да се направи извод, както и по отношение на втория въпрос на касатора, че отговорът и на този му, четвърти въпрос не е обусловил самостоятелно изхода на делото във въззивната инстанция, както това изисква разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснена по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., за да бъде признато на въпроса качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване.

Претендираният от касатора отговор на петия му въпрос отново е базиран на буквалното възпроизвеждане на само малка част от мотивите на въззивния съд, без да се държи сметка за по-широкото им и цялостното им съдържание, и видните от него действителни изводи на съда, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Цитираното и действително изложено от въззивния съд в мотивите му, че дори да се приеме, че „елпром“ е неотличителен елемент, по делото не е доказано, че включването на неотличителен елемент в състава на комбинирана марка е в противоречие с търговската практика, по никакъв начин не може да се възприеме в претендирания от касатора смисъл – като определянето от страна на съда, на словосъчетанието „противоречие с търговската практика“, именно като подлежащ на доказване факт с правно значение, а не като правен извод, който съдът следва да направи на база доказателствата по делото. Така изложеното от съда може да се дължи на недобра или недостатъчно прецизна формулировка, но разглеждано в светлината на общото съдържание и общата логика на разсъжденията му, видни от мотивите към решението му в цялост, ясно разкрива действителното значение на конкретния извод на съда – че дори и при приемане неотличителност на включения в марката елемент, по делото не са доказани обстоятелства /релевантни и непротиворечиви факти/, които разкриват недобросъвестността на заявителя, съответно – от които може да се направи извод, че с включването на същия елемент в марката, ответникът е бил недобросъвестен при заявяването /недобросъвестността схващана като установено от обективни обстоятелства, субективно намерение на заявителя, което е непочтено и е в противоречие с добросъвестната търговска практика/. Възможният кръг от такива обективни обстоятелства е подробно анализиран от въззивния съд в мотивите му, с позоваване и на релевантна съдебна /наднационална и национална/ практика и по също подробно изложени съображения, според въззивния състав, такива не са установени по делото от ищеца, върху когото пада доказателствената тежест за това, с оглед и на установената презумпция за добросъвестност.

Шестият въпрос на касатора е правен и съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на него не е налице претендираният допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Противно на поддържаното от касатора и в съответствие с цитираната както от него, така и от въззивния съд в мотивите му практика, въззивният състав е анализирал в достатъчна за нуждите на обосновано и мотивирано произнасяне по съществото на спора степен, подлежащите на преценка в производството обстоятелства от значение за съществуването на заявеното за съдебна защита спорно право на ищеца. Конкретните изводи на съда в тази им част, както това и самият касатор сочи в изложението си, са част от дейността на съда по разрешаването на спора по същество, съответно – правилността им е относима към правилността на решението, като касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не може да бъде преценявана в настоящото производство по чл. 288 от ГПК.

Седмият въпрос на касатора и обосновката му са несъответни на действителното съдържание на мотивите на въззивния съд към решението му. Цитираното от касатора тяхно съдържание действително е налично в изложението на съда, но същото не е обусловило самостоятелно крайните му, решаващи за изхода на делото във въззивната инстанция, негови изводи, които в крайна сметка са обусловени от друго. Противно на предпоставяното от въпроса и обосноваването му от страна на касатора, въззивният съд нарочно и ясно е изложил във вече цитираната част от мотивите си, че „…с оглед въведеното в жалбата оплакване следва да се посочи, че не е необходимо насрещният ищец да противопоставя собствени права, придобити по-рано и съдът не може да отхвърли иска на това основание, доколкото това не представлява законово изискване към иска за заличаване на марка на ЕС. От практиката на Европейския съд следва, че съгласно член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (станал член 63, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) молба за обявяване на недействителност, основана на абсолютно основание за недействителност, не изисква от подалия искането за обявяване на недействителност да докаже правен интерес, доколкото абсолютните основания да се откаже регистрация, имат за предмет защитата на общия интерес, лежащ в основата им. След като преценката на EUIPO трябва да се извърши изключително с оглед на обществените интереси, залегнали в член 7, параграф 1, букви б) и в) и в член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, потенциалният или ефективен икономически интерес, преследван от подалия искане за обявяване на недействителност, не е релевантен и въпросът за притежавани от жалбоподателя права е неотносим в рамките на производството за обявяване на недействителност по член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (определение от 19 юни 2014 г., Donaldson Filtration Deutschland/ultra air, C-450/13 P, EU:C:2014:2016, т. 39, 42 и 46).“ При посоченото и с оглед действителното съдържание на мотивите на въззивния съд в тяхната пълнота, от което е видно, че обуславящите изхода на делото изводи на съда за неоснователност на иска /липса на претендираната недобросъвестност при заявяването/, са основани на други обстоятелства, а не на претендираната от касатора в обосноваване на този му въпрос, непротивопоставимост на ответника, на по-ранни права на ищеца, на въпроса следва да бъде отречено качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване.

При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски за същото, а ответникът по касация има право на претендираното адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение