Определение № 4824 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М., чрез процесуалния представител адвокат И. Е. от М., срещу определение № 8463 от 02.06.2024 г. по в.ч.гр.д.№5771/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено протоколно определение № 8795/28.03.2024 г. по гр. д. № 38570/2023 г. на Софийския районен съд.С последното е прекратено като недопустимо производството по предявените от частния жалбоподател срещу Д. И. М., М. И. М. и А. М. М., положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл.126 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че в съдебния акт изобщо липсват мотиви. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че от обуславящо значение за изхода на делото е следния правен въпрос /уточнени и конкретизирани съобразно ТР № 1/ 2009 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК/, произнасянето по които от страна на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск след предявяване на иск за делба за същия имот.По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 527/16.06.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. и решение № 91/22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019г. на ВКС, ІІ г. о. Поддържа се също така, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по касационната частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 28.03.2024 г. по гр. д. № 38570/2023г. на Софийския районен съд, 27-ми състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.Констатирано е, че пред първата инстанция е предявен установителен иск за собственост, на основание давностно владение от Н. М. на 11.07.2023 г. срещу Д., М. и А. М..На 30.11.2023г. е проведено по делото о.с.з., като изготвеният проекто-доклад е обявен за окончателен, а делото е отложено във връзка с наличието на друго дело между страните в същия съд и възможно произнасяне на другия състав по чл.213 ГПК по образуваното при него гр. д. № 6434/2023г.На 27.03.2024 г. по гр.д. № 6434/2023г. е постановено определение, с което е оставено без уважение искането по чл. 213 ГПК, като гр. д. № 6434/2023г. на СРС, 141 състав, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производство по гр.д. № 38570/2023 г. на СРС, 27 състав.След извършена служебна справка по гр. д. № 6434/2023 г., съгласно която е установено, че в отговор на искова молба от 16.05.2023 г. по гр. дело № 6434/2023 г. на СРС, 141 състав, има искане от ответниците Д., М. и А. М. по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в производството по делба на третия етаж на имот с идентификатор ******.****.***.*.*, който е предметът на гр.д. № 38570/2023г. на СРС, 27 състав, поради което е прието, че са налице предпоставките на чл. 126 ГПК и производството по делото е прекратено.Въззивният съд изцяло е споделил изводите на СРС. Изложил и съображения, че отговорът на исковата молба, в който е направено искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, е от 16.05.2023 г., а производството по гр. д. № 38570/2023 г. на СРС, 27с-в, е образувано по искова молба от 11.07.2023г.Приел е, че са налице предпоставките по чл. 126 ГПК, тъй като в един и същи съд има две висящи дела между същите страни, на същото основание и със същото искане, поради което следва по-късно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С решение № 192 от 11.02.2018 г. по гр. д. № 639/2017 г. на ВКС, І гр. о. е прието, че висящото дело за делба в първата фаза не е пречка за предявяване на иск за собственост, защото дори да се уважи възражението за изключителна собственост и да се отхвърли иска за делба, това няма да формира сила на пресъдено нещо по възражението.С определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016 г. на ВКС, ІІ гр. о. е прието, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо.Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.В този смисъл са и определение №10/10.01.2019г. по ч.гр.д.№4548/2018г. на ВКС, І г.о., определение № 126/11.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1343/2022 г., I г. о. и определение №326/02.03.2023г. по ч.гр.д.№430/2023г. на ВКС, І г.о. Обжалваното въззивно определение не е съобразено с тази съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай страните и качеството им по двете дела са идентични, както и процесния имот, но са различни предявените искове по основание, респективно и по правни последици. В производството по по-рано заявеният иск за делба е заявено възражение от ответниците за включване в делбената маса на процесния имот.Съдебното решение по първата фаза на делба със задължителна сила между страните може да установи наличие на съсобственост и при какви квоти са съсобственици страните, но ако намери възражението за изключителна собственост за основателно, ще отхвърли иска за делба. В този случай съдебното решение по първата фаза не установява чия собственост е имота.Изложеното налага извод за допустимост на иска за собственост, предявен след предявяване на иск за делба между същите страни за същия имот.Обжалваното определение, с което е прието, че иска за собственост е недопустим на основание чл. 126 ГПК е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,