Определение № 68 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „ДИМОВ КЪМПАНИ“ ООД против определение № 432/07.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 487/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 260214/22.06.2021 г. по гр.д.№ 2235 /2017 г. на Варненски окръжен съд и вместо това е допуснал обезпечение на предявените от „ДИМОВ КЪМПАНИ“ ООД /в несъстоятелност/ ЕИК 130787103 против Е. П. К. и В. А. К. искове общо за сумата 675007,72 лв., от които 525006 лв. от Е. К. и 150001,72 лв. от В. К., представляваща увеличената стойност на имота в следствие на извършени от ищеца подобрения в УПИ .....от кв. ....по плана на VІІ микрорайон, [населено място] в периода 13.05.2008 г. – 06.02.2012 г. в качеството му на добросъвестен владелец по договор за учредено право на строеж, погасено по давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2017 г. чрез налагане на възбрана върху ПИ ....по КК на [населено място], но при условие, че молителя внесе парична гаранция в размер на 1% от общата сума, предмет на исковете в размер на 6750 лв. Предвид допускане на обезпечението при условие е обезсилена издадената обезпечителна заповед. В частната касационната жалба, подадена от ищеца, поискал обезпечение се прави оплакване за недопустимост на определението, поради това, че е постановено при заобикаляне на закона неправилност, тъй като съдът не е гарантирал интересите на молителя, защото в периода от време от влизане в сила на определението до внасяне на гаранцията имота може да бъде продаден. По същество определението се оспорва като необосновано, защото интересите на другата страна не биха били засегнати съществено от налагането на възбраната, а внасянето на парична гаранция от молителя съществено ще го затрудни поради това, че е в несъстоятелност и не разполага със средства дори за производството по несъстоятелност – последното е спряно поради липса на средства за разноските. В изложението, подадено на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на противоречие със съдебната практика – ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпреки приетото, че исковете, които се обезпечават са допустими и вероятно основателни с оглед представените достатъчно доказателства, съдът е допуснал отново обезпечението при внасяне на парична гаранция. Твърди се противоречие и с определение № 223/16.04.2014 г. по гр.д.№ 2209/2014 г. на ВКС, І гр.о., с което възбраната е разгледана като подходяща обезпечителна мярка за обезпечаване на иск за парично вземане, която не пречи на длъжника да ползва имота си. Очевидна неправилност се твърди, тъй като законът е приложен в обратния му смисъл, защото ответника с действията си може да осуети изпълнението при така допуснатото обезпечение от въззивната инстанция. Ответниците Е. П. К. и В. А. К. оспорват частната жалба и допускането до касация, тъй като обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възбраната засяга съществено интереса им и прави невъзможно разпореждането с имота, а не може да се приеме, че е доказана вероятната основателност на иска. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК. Предвид това, че с обжалваното определение е отменено изцяло определението на първата инстанция, като е обезсилена и издадената обезпечителна заповед, и е постановено при условията на парична гаранция допускане на обезпечение от въззивната инстанция чрез налагане на възбрана, съдът приема, че частната касационна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е доказана вероятната основателност на предявените искове за увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения от молителя, предвид сключения договор, оформен с нотариален акт № .... г. С него Е. К., А. К. и В. К. са учредили на „Димов Къмпани“ ЕООД право на строеж, а дружеството се е задължило да проучи, проектира и построи бизнес сграда в ..... в кв. ....по плана на [населено място]. С влязло в сила решение № 449 от 16.03.2018 г. по гр. д. № 873/2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено между страните по договора и по настоящото дело е установено, че право на строеж се е погасило по давност, защото не е реализирано в петгодишния срок от учредяване на договора и въпреки презаверяване на разрешението за строеж през юли 2014 г. със съгласието на собствениците. В мотивите на решението е прието, че в имота е реализирано строителство от дружеството до плоча Б /2/ без фундаментната плоча от общо 7 плочи. При тези доказателства, съдът е приел, че исковете с правно основание чл. 72 ЗС и чл. 86 ЗЗД са допустими, че е доказана вероятната им основателност и че налице е обезпечителна нужда, поради което следва да бъде допусната исканата обезпечителна мярка възбрана. Условието за внасяне на парична гаранция, постановено за първи път от възивната инстанция е мотивирано с това, че мярката възбрана значително засяга правната сфера на ответниците. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за предпоставките, при които се допуска обезпечение, кога налагането на възбраната е подходяща обезпечителна мярка и как тя ограничава правата на собственика на имота. С разясненията по т.5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а и без противоречие в практиката се приема, че предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, да е вероятно основателен т.е. да е подкрепен с писмени доказателства и да е налице обезпечителна нужда за молителя, като преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал.1, т.1 ГПК. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, обезпечение се допуска при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, Следователно при допустимост на иска и наличие на обезпечителна нужда, законът задължава съда да допусне обезпечение, а изводът за вероятна основателност може да следва от представените писмени доказателства или се базира на изразена готовност от ищеца да внесе парична гаранция, служеща за обезщетение на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи при неоснователно обезпечение. В настоящия случай съдът е приел, че е доказана с писмените доказателства вероятната основателност на предявения иск, но въпреки това е приел, че ищеца по висящия иск следва да внесе и парична гаранция, като условие за налагане на възбраната. Изводът на въззивният съд, че мярката възбрана значително засяга правната сфера на ответниците също не кореспондира на съдебната практика. Според същата задължителна съдебна практика / ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, вписаната възбрана по партидата на собственика на имота осигурява непротивопоставимост на извършените след вписването й разпореждания действия – прехвърляния и учредяване на вещни права и претенции на трети лица към имота, вписали искови молби след възбраната.. /чл. 453, т.1 и т.2 ГПК/. Целта на възбраната е да запази недвижимия имот в патримониума на длъжника, за да осигури ефективно изпълнение на установените със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществени права на взискателя – парични и непарични притезания. / т.2 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възбраната обаче не препятства възможността да се ползва имота от собственика, той да извлича граждански плодове от него и да го застроява, включително и да сключват облигационни договори във връзка с него освен посочените в чл. 453, т.5 ГПК. /Решение № 131 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 720/2011 г., I г. о./ Затова в настоящия случай възбраната се явява подходяща мярка за обезпечаване на иск за парично вземане, която не пречи на длъжника да ползва имота си, в какъвто смисъл е посоченото от частния жалбоподател определение № 223/16.04.2014 г. по гр.д.№ 2209/2014 г. на ВКС, І гр.о. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана при условие, че молителя внесе парична гаранция в размер на 6750 лв. следва да се отмени в частта за паричната гаранция. За този резултат, съдът съобразява и това, че правата на ответниците от налагане на възбраната не биха се засегнали по степен, че да настъпят за тях преки и непосредствени вреди от налагане на възбраната. Същевременно по делото е установено и вписано в търговския регистър, че ищцовото дружество в несъстоятелност не разполага със средства, за да плати разноските за производството по несътоятелност. Поставянето на условие да внесе парична гаранция, за да се наложи възбрана в този случай има за последица неприлагане на допуснатата обезпечителна мярка и невъзможност за изпълнение на решението въпреки установената обезпечителна нужда. Затова обезпечението чрез налагане на възбрана следва да се допусне без внасяне на парична гаранция от молителя. Като последица от това следва да се издаде обезпечителна заповед за наложеното обезпечение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение